Стефан Иванов

а сега накъде

Posted by admin - 28/02/13 at 04:02:35 pm

след като преди време от sofia live ми взеха интервю
в събота ме поканиха да напиша и статия
за хаоса
за протестите
и за бавните средства за позитивна промяна

човек винаги се бори за своето достойнство

Posted by admin - 21/02/13 at 09:02:01 pm

заглавието и цитатите са от интервю
с филмовия режисьор михаел ханеке
по повод любов
последния му филм

кадърът е от втората минута и половина на филма
когато се вижда само публиката на театъра на шанз-елизе
не и сцената

за други съвсем актуални сцени и сфери на борбата и достойнството
които са различни от тези за които става въпрос във филма на ханеке
и са по-скоро свързани с нашата голяма пиеса за възрастна стая
ако перифразирам заглавието на съвременна българска пиеса
препоръчвам други четива
това е за самозапалванията и не само медийното им отразяване
това е за ббб - не са три шестици
друга е абревиатурата - безотговорно бойко борисов
това е за т.нар. българската зима и е на английски
това също е на английски и е за поредната криза около пирин
това е на български и не само може да се чете
а и да се чуе какво казва тома белев
не само за на практика разрешимите проблеми
около концесията на национален парк пирин
това е за вчерашните последни думи на премиера
това е скептично лично мнение на приятел
това и това са мои лични разсъждения отпреди време
за важността на усъмняването
и за механизмите на създаване на властови език
в прекрасна и тъжна българска пиеса на константин павлов

иначе
искрено се надявам това изречение от рецензия -
“задълбочеността в заниманията вече е въпрос на морал”
да значи нещо съществено и същностно
нещо критично и самокритично
нещо всекидневно и важно
за все повече шепи хора

иначе
и за смъртта има прекрасна статия тази седмица
не е за абсолютната смърт на задълбочените занимания и морала
или поне не все още

иначе
любов на михаел ханеке е оголен прост и откровен до смърт
и е нещо което си заслужава човек да си причини като го гледа
за да може да реагира и да продължава да бъде човек

ето какво казва режисьорът:

Човек винаги се бори за своето достойнство и колкото по-тежка е ситуацията, в която се намира, толкова по-голяма е битката, която трябва да води. Такава е нашата човешка участ, независимо от възрастта. Всеки се изправя пред въпроса докога позволява на съдбата да го лишава от достойнство и кога започва да се бори.

Различните поколения разгръщат в средата, която ги заобикаля, различни представи за живота. Това се разиграва при всяко поколение. Интересното и тъжното е, че при всяка смяна на поколенията се появяват трудности в разбирането, което е непрестанен потенциал за конфликти, и винаги има раздяла. Винаги по-старото поколение се прощава и с него се прощават, понеже светът така се е променил, че то вече не го разбира. Аз, естествено, мога да направя единствено филм за поколението, което познавам. Този проблем застига всекиго в някакъв момент, било родителите му, било самия него. Нашето общество е така организирано, че ако не си милионер, за да си позволиш грижи в домашна обстановка, и изпаднеш в трудно положение, си принуден да се разделиш с дома си, с обичайната обстановка, която ти дава сигурност. И това е ужасен процес, кошмар за всеки.

Та аз не тръгвам от намерението да направя филм на определена тема. Интересуват ме лични преживявания или фигури и отношения между личности. Журналистите трябва да обяснят същността на нещата и да ги формулират достъпно, ала изкуството се създава другояче. Достъпните формулировки най-често водят до опростяване, защото иначе не може. Когато нещо бъде доведено до понятие, от художествена гледна точка то е мъртво. Нищо живо не е останало и филмът не бива да се гледа. Това е винаги проблемът между художественото изразяване и писането за него. Когато гледаш един филм, без предварително да знаеш нещо за него, той е значително по-противоречив и сложен. В „Любов” става дума за хиляди неща и когато акцентирам върху едно, редуцирам останалите. Разбира се, тези наблюдения са част от моите размисли, но никога не съм си поставял за цел да правя филм само на една конкретна тема. Водеше ме въпросът как трябва да постъпиш, когато човекът, който обичаш, страда? Преживял съм го в семейството си и това много силно ме вълнуваше. Така започнах да размишлявам. После идва ред на спомените и въображението. Появяват се ситуации и от тях – сцени, които имат определено значение.

Приемете гълъба просто като гълъб. Всеки може да го интерпретира, както иска. Имам проблеми със символиката, защото тя винаги означава нещо. Аз не зная какво означава гълъбът. Зная само, че гълъбът идва. Той вероятно символизира нещо за героя и за отделния зрител, за мен нищо не символизира. Към многозначността трябва да се подхожда предпазливо, преди всичко трябва да се подхожда многозначно. Често съм се сблъсквал с нещо подобно. Помислете за „71 фрагмента от хронологията на шанса”, там от радиото непрекъснато се леят хорали на Бах, което може да се разглежда и като метафора, като предложение да се види нещо повече, отколкото е. Но не трябва. В Париж има много гълъби.

за тодор колев

Posted by admin - 18/02/13 at 03:02:18 pm

близък човек ми каза че тодор колев е починал
и не знаех как да реагирам
или по-точно реагирах моментално
гледал съм филмите
слушал съм песните
чел съм автобиографията му още когато излезе
бил съм шести за седми клас
какво ли съм разбрал
трябва да я видя отново
помня че ми беше забавна но не само
като малък гледах и телевизионното предаване което водеше
и смътно си мислех че баща ми и тодор колев
са някак еднакви
ако не и един и същ човек
и двамата с
усмивка
много къса коса
почти гола глава
след време напълно гола
баща ми вечно си пее нещо
шегува се има си лични лафове
и благ маниер на поднасяне на реалността
с хумор и своя си деликатна загриженост
но и с безкомпромисна сериозност
главно сериозност и непоклатимост

стана ми тъжно като прочетох съобщението за тодор колев

не съм гледал човекоядката от иван радоев
с режисьор младен киселов в театър софия
просто защото не съм бил роден
майка ми и баща ми са я гледали
и тези дни отново ми разказаха каквото си спомнят
аз мога само да споделя част от репликите
от признатата
за най-важна и емблематична роля на тодор колев в театъра
тази на топузов
именно от човекоядката
махнал съм обръщенията и имената
защото не съм преписал думи на други персонажи
пиесата е писана през 1976-та:

правилно! лошо ли ще бъде, ако отделиш някои предмети и ги дадеш тук в занималнята за общо назидание? тук например би могло да се окачи на стената една стара кремъклия пушка, да ти напомня за нашето славно минало. в ъгъла може да се постави колело от каруца. да действа трогателно и да бъде символ на колелото на историята. до пушката може да се окачи стара коса, която освен за някогашните родни ливади може да ни напомня за икономическата криза в ню йорк. всичко това трябва да стане достояние на всички. бих казал - цяла българия трябва да се превърне в български кът.

едно дело не може да бъде убито с куршум. остави тая гордост в българския кът. принципите не ги лови куршум. моят принцип е: когато бъде построена бесилка, дори и да не увисне на нея човек, тя трябва да се пази, защото иначе въпросът остава висящ. а висящият въпрос е по-важен от висящия човек. и помни, че ще дойде време за реванш!

скъпи, наши, родни деца! наша гордост и радост! добре дошли! отдавна чакаме ние тая среща с неописуемо търпение и любов, така, както и вие сте я чакали. ние сме добре. имаме храна, телевизор, тенискорт, визитни картички, български кът, имаме всичко. ние сме добре, мили деца. вие как сте? бъдете тихи и добри и не се съпротивлявайте, мислете за децата си, както ние мислим за вас. за вас е целият смисъл на нашия старчески живот. заради вас сме търпели несгоди, обиди и лишения, заради вас понякога сме изглеждали недостойни хора…

валентинка

Posted by admin - 14/02/13 at 03:02:06 pm

Не червена роза или сатенено сърце.

Давам ти глава лук.
Луна, увита в амбалажна хартия.
Обещава светлина
както внимателното разсъбличане на любовта.

Вземи го.
Ще те заслепи със сълзи
досущ любовница.
Ще превърне отражението ти
в размита снимка на тъга.

Опитвам се да бъда искрена.

Не сладка картичка или хиляди целувки.

Давам ти глава лук.
Яростната му целувка ще остане по устните ти,
властна и предана,
също като нас,
докогато ни има.

Ето ти го.
Платинената му примка
се свива във венчален пръстен,
ако така предпочиташ.
Пагубен.
Миризмата му ще залепне за пръстите ти,
ще залепне за ножа ти.

Каръл Ан Дъфи
в превод на Калоян Игнатовски

Search