Стефан Иванов

памет

Posted by admin - 27/11/08 at 05:11:48 pm

помня

- миналият четвъртък
с четенето в университета
което беше почти фиаско
пълно с изморени хора
с пенсионирана скука
но имаше и хубави моменти

като прожектирания запис
на който и георги рупчев четеше
за първи път го видях
на нещо различно от снимка

тръгнах си по средата
за да чуя как снежина петрова
чете испанска поезия
и нева мичева и силвия чолева
разказват за броя на списание алтера
посветен на наградата сервантес

- съботата в която баща ми се прибра
от перу и боливия
заедно с първия сняг

опитах бисквити с кока
карамелени бонбони с кока
разбрах с кожата си
какво е лама алпака и викуня

разглеждах бижута с тюркоази
и снимки на кондори и каньони
на езерото титикака и мачу пикчу
на фигури на фламинго паяк и скорпион
издълбани върху земята
и заснети от самолет

- сюрреалистичен понеделник
в който се сляха
лили иванова
стафиди и бадеми
когато бях овчарче
китарист и тромпетист
детелини и лилии
лидер на партия
бизнесмен-филантроп
и песен по текст
писан през 90-та
излязъл в нечия дебютна книга

- сряда
когато получих шапката
която приятелка на майка ми
изплете за мен

- днес
преди час и половина
завърших бруклински безумства на пол остър
от там е този пасаж:

“повечето хора просто изчезват. човек умира и малко по малко всички следи от живота му изчезват. изобретателят продължава да живее с изобретенията си, архитектът - със сградите си, но повечето от нас не оставят след себе си никакви паметници или значителни постижения: лавица с фотографски албуми, бележник от пети клас, трофей от турнир по боулинг, пепелник, задигнат от хотелска стая в последната сутрин на някаква почти забравена ваканция. няколко предмета, няколко документа и неголям брой впечатления, оставени у други хора. тези хора неизменно разказват най-различни истории за починалия, но в повечето случаи датите не съответстват, фактите са объркани и истината става все по-разкривена и мъглява, а когато и тези хора на свой ред умрат, повечето от историите изчезват заедно с тях.
идеята ми е следната: да се създаде компания, която ще публикува книги за забравени хора, ще издирва истории, факти и документи, преди още да бъдат безвъзвратно изгубени, и ще ги оформя в нещо като безкраен разказ - разказ за живота.”

днес е денят на народната памет
чества се от дванайсет години
на тази дата е подписан ньойският договор
според който българия дължи
2 250 000 златни франка
и от нея са откъснати територии
с обща площ 11 278 квадратни километра

и аз помня какво ми липсва

November 27, 2008 | In Дневник | No Comments