салон на открито

утре от 21 часа
на маси пред тр сфумато
ще има салон на открито
с участието на поетите
силвия чолева
галина николова
марин бодаков
петър чухов
иван ланджев
владимир левчев
калин терзийски
иван христов
ясен атанасов
стефан иванов

идеята на вечерта е следната:

да се случи споделяне и диалог не само чрез текст
защото когато всеки от участниците седне сам на маса
ще се очаква да прави това
което обича да прави и в по-частна
- домашна и салонна обстановка
и да се е приготвил със свои (или чужди текстове)
които да чете както му е удобно
но и да покаже и/или разкаже разнообразни неща на хората
които ще се настанят на масата му

крайната ексцентричност е желана
вглъбената аскетичност е добре приета
маскирането е позволено

всеки може и да пригоди и прекрои
предоставеното му пространство
както му скимне
да донесе стар грамофон с фуния
колекция ценни книги грамофонни плочи пясъчни часовници
интересни репродукции пощенски картички или каквото му хрумне

важен е личният комфорт и волята за разговор

официален анонс:

Поети от различни поколения излизат на открито и светло в неофициална вечерна светлина. Не четат прави, а седят на маса, запознават се със седналите около тях, показват любими книги или предмети, разказват истории, пренасят се в някое друго време, разговарят за филми и музика, нехаят или се съсредоточават. От време на време отпиват и четат стихотворения, свои или чужди, но без микрофон. И на масата може да седне всеки, който иска да разговаря или да се вслуша.

гора и море

цитат от статия за рангел вълчанов:

… Но има един – колкото непонятен, толкова и величествен – образ в „Ура! Най-после и онемях”, който се извисява над всички:

След дива любовна нощ гонихме една зелена диня в морската вода и така посрещнахме изгрева на слънцето. Тогава, съвсем неочаквано, на брега спряха два сини камиона ЗИЛ – прочутите съветски „сделани камиони”: единият пълен с жени, а другият с мъже. Незнайно откъде и за колко време, тези селяни бяха дошли за морския изгрев. Слязоха от камионите мълчаливи. Жените вдигнаха срамежливо селските си рокли малко над коленете, а мъжете навиха крачоли. Бавно нагазиха в тихите утринни води на Черно море и съвсем неочаквано запяха „Горо ле, горо зелена!

цитат от статия за протестите на орлов мост:

В десетилетията след приемането на първия Закон за горите в България (1883 г.), софийската община и централната власт предприемат упорита и на моменти, уви, окървавена кампания по залесяването на околностите на столицата. Шопите отдавна са изпосекли Витоша и Софийското поле и със сопи излизат срещу превръщането на пасищата им в гори.

Век и нещо след тези борби, държавата е на път да възстанови правото на поголовна сеч. Кметът на София и след това министър-председател на България оставя ценен туристически ресурс в ръцете на частна компания със съмнителен подход в бизнеса. А министър от кабинета се оплаква, че „планините превземат пасища и ливади”.

Беглият исторически поглед сякаш подсказва, че ситуацията съвсем закономерно е така жалка, смешна и тъжна. Тъкмо тя, обаче, пробуди една нова по същината си протестна енергия. Неорганизираните се организираха, за да предпазят здравото.

малкият сезон започва днес



събитията
в и около
театрална работилница сфумато
в диапазона от 25 юни до 4 юли
са много

трудно е
да бъдат анонсирани всички

входът е
все така
свободен

необходим процес

с очи без светлина с глас без чувствителност
някой върши нещо нередно
не е сам
вижда се от сто километра
рязко отсича и бетонира позиция
фалшифицира деяния
вижда се от хиляда километра
изисква благодарност
гонгове танци тържества
общо взето ти съществуваш
твърди и не е сам
по моя милост
открих колелото америка и магистрали за теб
пий кафе моля те лови пеперуди и кимай доволно
добронамерените клишета се засрамиха и избягаха
появиха се хора
в началото малко
някои с очила други без
противно на официалните данни
те са сигурни
в преценката на погледа
в окончателното мнение –
поднесената поредица от факти в същността си
не е истина
с уверени усилия
виждам ги отблизо
правят каквото могат
предпочитат да предвидят възможността
че съществуването на истина има основания
в полите на планината
в почвата на града

- - -

това е стихотворението
което прочетох вчера на софия: поетики
и което е откровено провокирано
от прекрасните протести и разходки
през последните седмици
те както и текстовете и дебатите
които получиха глас и видимост
от тези граждански действия
ме накараха искрено да се радвам
имаше нещо изключително
себеутвърждващо и вдъхващо самоуважение
отделно че беше приятно
да липсва партийно оцветяване
докато се седи на цариградско шосе
или се ходи до парламента или президентството

- - -

темата на това издание на поетики беше америки
и като последен четящ прочетох и нещо руско
монологът на вселенската душа на чехов
за да няма америка хомогенен монопол върху вечерта

- - -

благодаря на всички автори
които приеха поканата ми да участват
и на тези
които още преди време
пратиха специално текстове за събитието

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.