Стефан Иванов

премиера на алкохол / утре в 21 часа в театър сфумато

Posted by admin - 29/06/10 at 01:06:42 pm

от романа ще четат актьорите

койна русева
невена калудова
пьотр кшемински
филип аврамов
мария сапунджиева
искра донова
емил стефанов

благодаря ти че си го написал

Posted by admin - 28/06/10 at 01:06:36 pm

http://pinchoftaste.blogspot.com/2010/06/blog-post_23.html

Кайо - приятелю,
нищо не знам … няма и да разбера… но съм убедена, че живеем в една и съща вселена!
… преди да прочета романа ти, ти споделих, че съм си мислела, че аз трябва да го напиша, а ти си ме изпреварил… Минаваха ми тези мисли, не защото съм… или съм била зависима от алкохола, а защото 18 години живея с алкохолик, който от пет години не е близвал и капка.

Странно, след като вече прочетох: “Алкохол”… и не спрях да плача и да се смея… искам да ти кажа, че ти благодаря, че ти си го написал… , а не аз…
Защото, в твоя роман, не се говори за алкохола, а в моя щеше… в твоя роман, открих себе си, на място, за което изобщо не подозирах, че знаеш, а още по-малко, че познаваш лично… в моя… щях да се поставя на място, на което не искам да стъпвам.
Твоят роман направи така, че да открия, че не съм сама в тази шибана вселена, а моят, щеше да ми докаже, че е тъкмо обратното.
И най-странното е, че твоят роман, е много по-автобиографичен за мен, отколкото моят щеше да е… по един съвсем неподозиран и от двама ни начин…

Кайо.
Много… много ти БЛАГОДАРЯ, че те има, приятелю!

Този твой роман, ме накара да се чувствам така, както не се бях усещала откакто се сблъсках с настолни мои книги :”Майсторът и Маргарита” на Булгаков ; “Голям Гальовник” и “Животът е пред теб” на Ромен Гари.

Рядко препоръчвам нещо за четене, не само защото много трудно нещо успява да ми задържи капризния вкус, а най-вече, защото считам избора на книга за много личен. Не обичам да ми се месят в личното пространство, за това гледам да не бъркам и в чуждите паници.

Но тази книга…
е дълбоко философско проницание - изповръщано прозрение… от ангел,
този роман е катарзис,
той е преработена отрова превърната в елексир
от който всеки може да отпие като лек.

бутилка която дими / коктейл молотов с дуло на калашников

Posted by admin - 28/06/10 at 01:06:19 pm

http://mlmilanov.blogspot.com/2010/06/blog-post_21.html

Аз не завиждам на Калин Терзийски. Не мога да завиждам на никой, който праща писма от ада. Мога само да уважавам това, което прави и да се надявам, че ще продължава да го прави, да слиза все по-дълбоко в мината и да вади парчета от най-полезното изкопаемо, за което мога да се сетя – собствената си душа. Прочетох Алкохол за няколко часа, изгълтах я. Погледът ми се движеше по страниците по-бързо от обикновено. Някои карат пияни, аз я четох пиян, без да съм пил нищо. Или почти. Когато стигнах до едни страници, се разплаках. В Алкохол има достатъчно страници, които да те накарат да се преобърнеш. Тя е счупена бутилка, която нито може, нито трябва да бъде събирана. Всеки да си намери своето парче стъкло и да реши какво да прави с него.
Книгата е една идея по-подредена от Тропика на рака и ако някой търси скандал в нея, ще си го получи. В нея има достатъчно неща, тя е като кофа, както се изразяваше Хък Фин в началото на книгата, когато се оплакваше на Том, че животът в къщата на съдията му е писнал. Просто трябва да се протегнеш и да си вземеш каквото ти харесва.
Книгата му е добра без уговорки. Сещам се само за двама души, които са добри в прозата без уговорки. Пасков и Терзийски. Те нес а добри в локален мащаб, регионален или друга махленска класация. Те не са добри само в компанията на по чашка. Балада за Георг Хених, Германия, мръсна приказка и Алкохол съществуват обективно, не като някакви мокри сънища на хора, които са се заканили, че ей сега ще напишат нещо грандиозно и после си лягат под масата.
Книгата е безусловна, шут и шамар за една мучаща публика, която живее и говори в условно наклонение. Тоест не живее.
К. Т. е артист, защото се вълнува не от образа, който създава, а от това, което прави. Мога да го кажа спокойно, защото не го познавам. Не е и нужно, имам това, което прави най-добре.
Не бих написал такава книга, не е моя работа, но това не пречи на К. Т. да израсте на няколко десетки метра в очите ми.
Напоследък наблюдавам отдалеч как хора нападат или биват нападани от други хора, за това, че са бърза или бавна литература.
Със сигурност знам, че Алкохол е литература.
Щом съществува толкова лична и силна проза, едновременно унищожителна и самоунищожителна, бутилка, която дими, коктейл молотов с дуло на калашников, това дава надежда.
Книгата на К. Т. ще има успех, или няма да има, все едно е. Тя е факт. Прилича ми на обявяване на тотална война срещу бесовете. Срещу лошия вкус, и липсата на вкус изобщо. Силен концентрат е, и когато казах, че ти отвява главата, не бях прав. Не я отвява. Накрая, на дъното виждаш себе си не какъвто искаш да бъдеш, а какъвто си в най-трудните моменти, които искаш да не си спомняш никога, особено когато ти е добре и не искаш да се връщаш там, откъдето си тръгнал. От ада на първото изречение. Съвсем в началото.

алкохол и виктор пасков / мартин карбовски / тома марков / ясен атанасов / ангел константинов / росен марковски

Posted by admin - 24/06/10 at 05:06:39 pm

Терзийски е уникално явление в съвременната поезия.
Виктор Пасков

Калин Терзийски е индулгенцията ни за по-добър свят, където великани (като него) ще стоят на високи столове във вечния бар и ще пият от чаши със сталактити и сталагмити. Това, че го познаваме е наше чистилище. Бих искал да съм като него.
Мартин Карбовски

Някога с Калин Терзийски бяхме на една суша, на острова на алкохола. Но той успя да се спаси. Стискам му ръката. А писането на Калин Терзийски е стреснато, трогнато, очаровано. То е бавно и прецизно. Като видра плъзгаща се по леда.
Тома Марков

Има алкохоли твърди и алкохоли леки, алкохоли остри и алкохоли меки. Кайовицата („Алкохол”, произведен от Калин Терзийски) e съвсем различна работа. Тя е от онези алкохоли, които не опиват, а направо напиват…
Ясен Атанасов

Или лошо, или всичко, щото е все още жив. Ще бъда кратък и ясен, почти. Септември току-що бе загащил ризата си.Лежахме двамата на нощна крайспиркова полянка, а кучешко лайно между лицата ни говореше несвързано и смърдеше на храна… Възправи се Кайо и вика – те го рейса, бате Аци… и както винаги ще го запомня… с неуспешен опит за поглед, който ти казва, а всъщност моли невидимо небето – „Боже, помоли Дявола да стане тоя тюлен, че дори и по триста лицеви опора на ден да правим, пак нема можем го вдигнем!…” Винаги ме е мъкнал, макар и с 50 кила по-лек… макар и мъртво-пиян, каквото и да означава мъртво, или пиян… Малко хора са ме мъкнали, а той е един от тях. Скица с голямо сърце, но с още по-голям черен дроб! И с голям и недосаден талант. Кайо, ще използвам случая, това да бъде и евентуалната реч над гроба ти, щото съм сигурен, че ако те изпреваря, ти няма да кажеш нищо по-различно от мене, а то е – прегръщам те, защото си човек, който ни мисли непрестанно с уморена усмивка! После ще поплача, ще ми се тресат раменете, ще съжалявам, че приживе не се довидяхме и ще напиша графит на скучната плоча с надпис до входа на блока ти – “Тук живя Калин Терзийски” – Нередовен живот, за сметка на редовна смърт. Но, всичко това, само ако те преживея. Наздраве за живия Кайо!
Ангел Константинов

Тема: Алкохол
Калин Терзийски пише. Аз пия. Кайо разсъждава на глас затиснат от море.
Удавил се е явно. От устата му излизат мехурчета обвити в червено вино, пълни с мощен глас. Хоризонтът е високо. Като потънала антична статуя стои изправен гол до кръста с тога през рамо. Бавно казва имената си. На дъното на океана кънти само неговия бавен глас и дразнещия кикот на мръсници. Усмихнат гледа организма си отвътре и проследява всички функции, спокоино като доктор. Аз пия и чета! Морето онемява и плавно се отдръпва. Оставя само няколко вълни, които да се плискат в краката му и да ги мият готино. Алкохолът е в живота ми, в чашата ми, в ръката ми, в мен. Аз съм алкохолът - той не е. От там са се върнали малцина. Аз познавам само Кайо. Само той може да разкаже. Само той може да каже как е. Гот ли е да ти се плиска океана в краката и да ти се вее черния перчем, бе, Кайо?
Искам „Алкохол”!
Росен Марковски

Search