кой е милош гавазов

Това е една едновременно невероятно смешна, изобретателна, но и сериозна книга-албум с репродукции, книга-експеримент, книга-загадка, книга-мистификация за несъществуващ артист, която е написана от несъществуващия биограф Свобдан Палич, редактирана е от Клавесина Урсула Вторник и е издадена от популярното несъществуващо арт издателство „TA6EN“.

Реално съществуващият куратор и критик Вера Млечевска пише във вестник „Култура“ за „Gavazov: художникът на една история“ следното: „Връщайки се обратно към темата за използване на натрупванията на културата за миксиране на нови теми и дискурси, не мога да не спомена проекта на Димитър Шопов. Попълвайки биографията на фиктивния художник Гавазов, той борави по много находчив начин с различни комплекси на българската художествена история, например, с липсата на ъндърграунд и авангард през определени исторически периоди. Tекстовете са тънко иронични към провинциалността на сцената, към живота тук и към терзанията и страховете на художника. Ценното в псевдонаучната възстановка на Димитър Шопов е рефлексията на поредица от културни факти, като по този начин компенсаторно се попълва неслучилата се българска история. Краткият период, в който Гавазов „пребивава” отново в България, e описан с виртуозно абсурдистки детайли като образ на български художник, окован от локалния характер на българското изкуство, а появата му на международната сцена e изблик на мегаломански мечти. Биографията на Гавазов e придобивка почти толкова за нашата арт сцена, колкото и за литературата.“

Първата реална награда, която „Gavazov: художникът на една история“ печели, е на юбилейното 40-то издание на конкурса за дебютна българска литература „Южна пролет“. Там книгата е отличена с големия приз „Пегас“ за проза.

Реалният автор на книгата е Димитър Шопов, който е роден през 1980 г. в Кърджали, завършил е магистратура по сценография в НХА. Бил е резидент на „Cite internationale des Arts“, Париж, Франция. Сценограф е на седем постановки – последната, от които е „Гъдулката гори“ от Райко Байчев с режисьор Добромир Цветков в Tеатър „София“. Има три самостоятелни изложби като художник и е участвал в десетки групови. Номиниран е за наградата „Гауденц Б. Руф“ за 2011 г.
Пълна биография - на осма страница.

В София книгата може да се закупи в книжарница „Български книжици“ в градината на „Кристал“. В Пловдив е в книжарници „Литера“.
Цена 14,40 лева.

Картини на Милош Гавазов могат да се закупят тук.

предпочитам до след малко

не казвай до
плаши ме
крайна нота е
до
лесно се превръща в додо
в нещо окончателно липсващо
макар да не желая златна среда
предпочитам полето на наличното
защото
до изтреблението
до крайното ми изличаване
колко егоистично
остава един екземпляр

няма лимузина - има въшки

автор и на двата откъса е ърнест хемингуей -

Кога са заседанията на конференцията се познава по лимузините, паркирани около замъка откъм езерото. Всяка лимузина е украсена със знаменцето на своята делегация. Липсват българското и руското флагче. Стамболийски, министър-председателят на България, се появява на двукрилите врати, поглежда подозрително двамата швейцарски полицаи с каски, намръщва се при вида на тълпата и тръгва нагоре по хълма към хотела си. Стамболийски не би си позволил да се движи с лимузина, дори и да имаше пари.

торонто дейли стар
27 януари 1923 г.

- Ей, момче, я погледни в тази кутийка за филми. – Погледнах. Гъмжеше от въшки. - Сигурно са гладни и са стигнали до филма ми. Сигурно са гладни, миличките.
Леглата бяха пълни с въшки. По време на войната въшлясвах неведнъж, но никога не бях виждал такова нещо като в Тракия. Ако внимателно се вгледаш в мебелите или стените, забелязваш как пълзят и не точно пълзят, а по-скоро се движат на мънички мазни петънца.
- Не боли от тях – каза Късия. – Толкова са мънички.
- Това е нищо. Трябваше да видите истински едри въшки в Люлебургас.

торонто дейли стар
14 ноември 1922 г.

сега
може би
нещата са се променили
лимузини има
протоколът се следва
въшките са станали други
още по-едри и чудовищни
и ги возят ли возят
и все не ги извозват окончателно
за да бъдат сменени
от поне малко
добронамерени
човешки същества

шаманизъм

Шаманизмът не е собствено казано религия, а сбор от екстатични и терапевтични методи, целящи да постигнат контакт с паралелния, но невидим свят на духовете и подкрепата на последните в уреждането на човешките дела.


Думата „шаман“ идва от тунгуски език и означава „магьосник“. Общотюркската дума, с която се назовава шаманът е „кам“. Якутите, киргизите, узбеките, казахите и монголците употребяват други думи.


Великият шаман от времето на монголските нашествия е „беки“; тази дума вероятно е дала тюркското „бег“, „господар“, което е станало на „бей“.


Въпреки че той се проявява в религиите на практически всички континенти и на всички културни равнища, шаманизмът е „направил от Централна и Северна Азия своя избрана територия“ (Жан-Пол Ру, „Религия на тюрките и монголите“, с. 61).

Мюсюлманските историци приписват на самия Чингис хан шамански способности.

мирча елиаде

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.