Стефан Иванов

градините на алберт кан през зимата

Posted by admin - 28/02/09 at 11:02:00 pm

те са на десетина минути пеша
от къщата в която живея в boulogne-billancourt

алберт кан е бил банкер и меценат
с интересна страст към фотография и природа

в комплекса който е направил
освен
класическа японска модерна японска
английска розариумна френска
горска и езерна градина
има и музей
с повече от
70 000 автохромни фотоплаки
4000 хиляди други снимки
и стотици часове кинолента
всичките направени в началото на миналия век

искал е да създаде
хармонична природна утопия
и фотографски архив на света

да посочиш врата / да си отидеш

Posted by admin - 27/02/09 at 10:02:40 pm

лице без лице

Posted by admin - 27/02/09 at 12:02:31 am

не това ми прави впечатление в париж

Posted by admin - 24/02/09 at 12:02:03 pm

лайна пикня плюнки фасове
и липсващи плочки по улицата

тъпи цигани французи негри мароканци
които запълват метрото с простотия

бебешки колички в парковете
джойнт зад ъгъла до училището

агресивни и полуголи
напълно грозни проститутки

усложнена педантична администрация
понякога неадекватни политици

усмихнати фасади имитиращи човешки лица
посрещат и те изпращат с учтива гримаса

ненужно натрапващи се
дебели нежни груби слаби гейове

просяци наркомани и пияници
които приемат и чекове

кухи тийнейджъри овързани с шалове
крачещи без посока с прокъсани кецове

богати и стари буржоазни баби
сърбащи чай със спомените и кучетата си

кашони вестници и счупен чадър
в празния фонтан на площада на републиката

толкова позната липса на наблюдателност
без капка изумление в погледа

единствено повърхностно отразяване
нищо не се отпечатва

вътрешните пластове не се разместват
не се наблюдават трусове

навикът на пасивна инерция
разреждан с равномерни делници

бърборене бързо ходене блъскане
плюскане четене в движение

тиха музика в слушалки
срещи филми пиене поглъщане

раздалечени като острови хора
бъркащи покупки с общуване
харчене харчене харчене
докато изтича животът на кредит

идва
неизбежното бавно разяждане
в изтребената и подредена земя
на душата

къде изчезна времето
не трябваше ли
защо стана така
никога няма да.

Search