Стефан Иванов

извини ме имам скромно тяло но чакай малко само за момент

Posted by admin - 29/11/07 at 10:11:49 am

това е трансформацията на стийв роджърс в капитан америка
не са искали да го вземат в армията
и са му дали магическа отвара т.е. серум за супер войници

и аз съм рус и почти се казвам стийв
и няма никаква вероятност да попадна в армията
и дано никога не ми попадне такъв серум в ръцете
защото последствията няма да са хубави патриотични
и като за класически комикс с добър и морален главен герой

i’m afraid of…

Posted by admin - 27/11/07 at 11:11:23 am

слушам концерт от последното голямо турне на дейвид бауи

тези дни само си тананикам new killer star:
See my life in a comic
Like the way they did the Bible
With the bubbles and action
The little details in colour
First a horseback bomber
Just a small thin chance
Like seeing Jesus on Dateline
Let’s face the music and dance

и най-вече припевът:
Don’t ever say I’m ready, I’m ready, I’m ready
I’ll never said I’m better, I’m better, I’m better
Don’t ever say I’m ready, I’m ready, I’m ready
I’ll never said I’m better, I’m better, I’m better, I’m better than you

много хора уж са готови и са по-добри и в перфектна форма
никога не пропадат и не грешат
а ако се случи си мълчат или го преобръщат с главата надолу
всеки път намират верните думи
които са безумно грешни и не на място
взети като от второразреден филм
вечно са нащрек
не се отпускат даже когато са мнооого забавни
не свалят гримасите и маските
не отварят люковете
не разкриват комбинацията на сейфа
не махат катинарите
не отключват секретните ключалки
не късат опаковката
не вдигат завесите
и мислят че това означава да си открит честен искрен откровен

те винаги са убедени че имат право
но минават за либерални
уж уважават чуждото мнение и всичко около него
даже този който го изразява

те мислят че чекията която сервират
ще бъде приета като идеална съблазнителна покана за секс
за любов
представи си
те не правят разлика
/метафорично казано/
понякога хората усещат
понякога не

но те не спират да повтарят всичко това
по всякакъв начин

страх ме е
от лицемерни лъжливи
непоносимо егоистични
надценяващи се роботи
солипстични кофи за боклук
които се страхуват или просто не могат
да погледнат и приемат себе си и другите
право в очите
и да започнат
или да продължат
да слушат своята музика и да танцуват по своя начин
и да оставят другите в поне относителен мир

най-извратеното е че те са агресивни

и цялата тази пиеса не е някаква шега или пародия
а
основен почти божествен вроден принцип
начин на живот
матрица на поведение

едно кратко стихотворение на буковски:
най-добрите често умират от собствената си ръка
просто за да се махнат
а тези които остават
така и не могат да разберат
защо му е притрябвало на някой
да се махне
от тях
-
черна пролет на милър плавно премина
в лунен парк на брет ийстън елис
вчера в задръстването на евлоги георгиев
прехвърлих първите трийсет страници

преди да се кача в автобуса
видях нещо неочаквано:
момиче слезе от маршрутка
разтвори си чадъра
загледа нещо в земята
опита да се качи на тротоара
препъна се
и щеше да падне
но едно момче
/с коса на гелосани твърди пръчици
и с яке покрито с всевъзможни емблеми на италиански отбори/
я хвана
аз също я хванах
но държах и чадър
и ако момчето го нямаше
момичето щеше да си разбие носа

уви
не стана като по филмите
тя не се спря
не го погледна притеснена
не си каза името
не даде телефонен номер
просто продължи

дъждът също продължаваше
да пада кар-
течно
върху чадъра ми
но чашата преля -
в сняг

и всичко в софия е както преди:
Here shall we live in this terrible town
Where the price for our minds
shall squeeze them tight like a fist
And the walls shall have eyes
And the doors shall have ears
But we’ll dance in their dark
And they’ll play with our lives

призраци книги филми

Posted by admin - 25/11/07 at 10:11:22 am

един гигантски призрак броди из софия
това не е мъгла
не е и грандиозна медуза от изпарения влага смог и екологични извращения
това е призракът на града
напоследък той танцува една доста бавна всепоглъща
но главно мъртвешка
смесица между жига валс сарабанда степ туист

така се ражда призракът на една сграда
действието на взривяването/смъртта се развива в двора на френската гимназия
години наред ни обясняваха как тя ще стане фитнес/компютърен клуб/басейн/занималня/ресторант
накрая я убиха
нещо като евтаназия
да не се мъчи
и без това нещата не се получаваха

това пък е едно последно листо
беше останало самотно и едно-единствено на цялото дърво
само няколко часа след снимката
то се присъедини към призрачната глутница

иначе се чувствам уютно докато обикалям улиците
гледах и няколко филма:
- говорящ филм
леко долнопробен въпреки джон малкович и страхотните жени
малкович както винаги изглеждаше лунатично
беше капитан на кораб и физиономията му сякаш казваше
“искам да се блъснем в айсберг и да потънем”
- няма кой да пише на полковника
по маркес
хубав тъжен плавен с плътно и сгъстено разказана история
- контрол
за втори път
- полет във вселената
в него имаше не само бийтълс ами всичко от 60-те
но не беше просто наблъскано
а цялосттно оркестрирано наместено и подредено
така че да се получи страхотен неочакван трип
и саундтракът е супер
- нощна стража
новият на грийнауей
хубав е но няма да ми стане любим
просто няма как
- about a son
документален за кърт кобейн който разказва историята си в серия интервюта
филм за всеки слушащ групата или имащ грам истинска емпатия
но без да е фанатик или лепящ етикети идиот

гледах и
shoot ‘em up
try seventeen
nanny diaries
eastern promises - новият на кроненбърг
след дългогодишната си анатомия на съзнанието идентичността и виртуалността
сега прави анатомия на насилието и морала
виго мортенсън и венсан касел като руснаци-мафиоти

купих си и страхотният речник на литературните митове
както и новия голям албум на български за ренесанса
също и лунен парк на елис и ще я зачета
след само десетина страници от черна пролет на хенри милър
нея я четох почти единствено в 703
докато пиех чай или мартини

сградата на дом на киното просто трябва да се види
фасада с оранжев неон ограждаща прозорците
и оформяща нещо като странен скелет
или пък фаланги на великански пръсти
в тази сграда се помещава сметната палата на българия
тя е като извадена от фантастичен екшън с лоренцо ламас
входът е като на долнопробен уж качествен клуб
шарени диско светлини колони ярки лампи
гнусотия

то и затова призракът броди

в париж може би не е така
след малко на шарл де гол трябва да кацнат едни приятели
ще разкажат

черни факти и откъс от черна пролет на хенри милър

Posted by admin - 23/11/07 at 03:11:30 pm

и морис бежар последва норман мейлър и всички останали

-

Имам нужда от нещо по-горещо. А ето ви и още един пример… В България съществуват тъй наречените нестинари - танцьори върху огън. На двайсет и първи май, тоест на празника на Света Елена и Свети Константин, те играят и подскачат върху огъня. Танцуват върху нажежени въглени, докато лицата им посинеят, а после изричат какви ли не пророчества.

- Това е голяма идиотщина - заявява Джил.

- И аз казвам същото - съгласява се Джаб. - Пò ми харесва историята за мъничката душа-червей, която отлита от гнездото и се отправя към своето възкресение. Джил също има едно такова червейче в корема си… то напъпва и расте ли, расте. Не може да бъде спряно. Вчера беше попова лъжичка, утре ще бъде орлов нокът. Още не мога да кажа какво точно ще излезе… засега. Всеки ден то умира в гнездото и на другия ден се ражда отново. Долепи ухо на корема й… ще чуеш пърхането на крилата му. Фъррр… фъррр. Без мотор. Прекрасно! Джил има милиони от тях в себе си и всички те напират да излетят. Фъррр… фъррр. Само ако пъхнеш една игла вътре и пробиеш мехура, всички те ще излетят навън… представяте ли си… един огромен облак от души-червеи … милиони… и роякът е толкова гъст, че няма да можем да се виждаме един друг… Точно така! Какъв е смисълът да пишеш за Китай? Пиши за това! За това, което е вътре в теб… главоломното роене на прешлените… за зооспорите и левкоцитите… за алдехидите и кетоните… всяко едно от тези неща е поема. Медузата също е поема и то от най-хубавите. Ръчкаш я тук, ръчкаш я там, тя се приплъзва, тресе и разпльоква, тя е треперлива и на цвят като разредено перно, а понякога дори прилича на разсипано кисело мляко, има дебело черво и тънки черва, възстановява като червей откъснатите си части, тя е някакво вездесъщо желе. А Маугли, който подсвирква от градината за наема, също е една поема, клепоуха кандилкаща се поема с разнебитен вестибуларен апарат. Ушните му раковини са овални, все едно гледаш кръгли малиновочервени рюшове, зейнали като открити файтони. Маугли се клатушка сред предизвикващата гадене земна кора и изприщени морски охлюви му намигат, о, той върви на зиг-заг и разпръсква своите отвратителни човечета … Маугли… угли… мълчаливо дъвчи наденица, докато играе вист…

- Той започва да губи разсъдъка си - отбелязва Джил.

- Отново грешиш - възразява Джабър. - Току-що го намерих, само че това е един по-различен от твоите представи разсъдък. Ти смяташ, че стихотворението трябва да бъде скрито зад параван. В момента, в който напишеш нещо, стихотворението спира. Стихотворението е настоящето, което не се поддава на определение. Ти го изживяваш - и стихотворението, и настоящето. Всяко нещо е стихотворение, ако съдържа време в себе си. За да напишеш стихотворение, не трябва да хващаш ферибота или да ходиш в Китай. Най-прекрасното стихотворение, което изобщо съм изживявал, беше една кухненската мивка. Разказвал ли съм ви някога за нея? Тя имаше две кранчета, едното се наричаше Фруа, а другото - Шо. Фруа водеше напълно пълноценен живот с помощта на закрепения към накрайника му гумен маркуч. Шо беше умен и скромен, обаче капеше непрекъснато, сякаш имаше трипер. Всеки вторник и петък Шо ходеше в джамията, където имаше лечебница за кранчета, страдащи от венерически болести. Вторник и петък Фруа трябваше сам да върши цялата работа. Той беше много трудолюбив - за работа бе готов да наебе в гъза дори баща си. Целият свят за него се заключаваше в думата “работа”. От друга страна, Шо все трябваше да бъде гален и увещаван. Ако забравиш да го предупредиш “не толкова бързо”, ще те залее с вряла вода, направо ще ти смъкне кожата. От време на време Фруа и Шо работеха заедно, но това се случваше рядко. В съботните вечери, когато миех крака в кухненската мивка, аз се замислях колко идеален бе светът, над който тези двамата властваха. Чугунената мивка, двете кранчета и нищо друго. Без начало и без край. Шо-алфа и Фруа-омега. Вечност. Съзвездието Близнаци властва над живота и смъртта. Алфа-Шо минава през всичките градуси на Фаренхайт и Реомюр, просмуква се през магнитните стърготини и опашките на комети, през врящия котел на Мауна Лоа и капе върху сухата светлина на терциерната луна. Омега-Фруа прекосява Гълфстрийма, излива се на мочурливото дъно на Саргасово море, протича през двуутробните животни и едноклетъчните и многоклетъчни амебоидни организми, през млекопитаещите китове и полярните пукнатини, през островните вселени, изтощинини катоди, мъртвите кости и сухата плесен, през фоликулите и пипалата на още необразувани светове, недостигнати светове, невидими светове, неродени и навеки изгубени светове. Алфа-Шо капе ли, капе. Омега-Фруа работи ли, работи. Ръце, крака, лице, коса, чинии, зеленчуци, измита и отмита риба; досада, любов, отчаяние, ревност, омраза, престъпления… капе ли, капе. Аз, Джабърхуорл, и моята съпруга Джил, а след нас легиони и легиони… всички сме наобиколили чугунената мивка. Надолу в канализацията отиват семена, пъпеши, тикви, хайвер, макарони, жлъчка, рибени кости, плюнки, зелеви листа, храчки, лют устършърски сос, прокиснала бира, съсирена кръв, урина, соли за вана, овесени ядки, тютюн за дъвчене, цветен прашец, смет, мазнина, вълна, памучни конци, кибритени клечки, живи червеи, кадаиф, варено мляко, рициново масло. Семената на разточителството непрестанно потъват надолу и непрестанно се връщат като чисти и незамърсени глътки чудотворна химическа субстанция, която отказва да бъде наименована, класифицирана, описана, анализирана, или изтърбушена и разчекната. Непрекъснато се връща като Фруа и Шо, като непобедима истина. Можете да я използвате гореща или студена, а ако желаете и хладка. Можете да си миете краката или да правите гаргара с нея; да отмиете сапуна от очите си или да изплакнете марулените листа от песъчинките; можете да къпете пеленаче или да изчистите вкочанените крайници на мъртвец; можете да наквасите хляб за фрикаделки или да разредите виното. Начало и край. Еликсир. Аз, Джабърхуорл, отпивам от еликсира на живота и смъртта. Аз, Джабърхуорл, съставен от отпадъци и H2O, от горещо, студено и всичките междинни стадии, от люспи и сбръчкана кожа, от най-фината, най-миниатюрната и непреходна и неуловима субстанция, от солидни черепни шевове и плътни кости, от ледени пукнатини и тъканни култури в епруветки, от семенна течност и яйцеклетки разтворени, смесени и разпръснати от гумен маркуч и месингов кран, от умрели катоди и гърчещи се микроскопични едноклетъчни животни, от марулени листа и бутилирана слънчева светлина… Аз, Джабърхуорл, седнал до чугунената мивка, съм объркан и въодушевен, никога по-малко и никога повече от едно стихотворение, една желязна строфа, един горещ фоликул, един изгубен левкоцит. Чугунената мивка, в която аз изплюх моето сърце, където обливах моите нежни стъпала, където държах моето първородно дете, където миех възпалените си венци, където пеех, пея и ще пея завинаги като костенурка с черупка на ромбове, въпреки че водопроводната тръба е запушена и кранчетата ръждясват, въпреки че времето изтича и аз ще бъда настоящето, миналото и бъдещето. Пей, Фруа, пей преходно! Пей, Шо, пей непреходно! Пейте, Алфа и Омега! Пейте, Алилуя! Извикайте: о, мивка! Пейте, докато светът потъва …

И, пеейки високо и ясно, ние го полагаме на леглото като ранен и умиращ лебед.

Search