Стефан Иванов

дано не вали днес от 17 до 22 часа

Posted by admin - 29/08/06 at 10:08:32 am

гледам
реката на тайните
знаменитост
лулу на моста - режисьор и сценарист пол остър - хубав филм и саундтрак
/пея под дъжда/

дочетох уди
четох си рей бредбъри и ив

слушам
бъд пауъл
джанго райнхард
сидни беше /страхотно смешно вибрато ммм/
новият албум на nouvelle vague - bande a part
има даже и забавен кавър на dancing with myself

а в неделя сутринта се разхилих все едно гледам телетъбис
защото ето този мой бивш учител познат приятел има интервю в капитал лайт
от онзи мъртъв лексиконен тип който не се прави на живо

Ако беше живял в средновековието, най-вероятно щяха да го изгорят на клада. Не защото е показен, скандализиращ или изявено тормозещ светоразбирането на околните, а защото знае много. И живее, както знае. За щастие живее сега.
За останалото около него най-добре да го оставим да разказва сам, в неговия си стил. С поредния невъзможно изпипан модел в 1:35, на следващата изложба (Мъжки играчки? Друг път!). Или в следващия Салон за музика и рефлексии към арт център „Алтера“, на който непременно ще отидем, крайно време е. (Жалко, някои изпуснаха лекторията върху Стравински, но пък имат щастието да чуят откъси на живо.) И малко по-надолу… Николай Колев, 1:1…

Аз съм…

Когато съм се появил на бял свят, имало толкова много сняг, че светът наистина побелял. Буквализирано, клишето се обезсмислило, предопределяйки основното ми занимание - да съсипвам клишетата, в които се препъвам. Следователно вероятно съм ироник, но може и да не е така… Иначе се казвам Николай Колев - клише!

Завърших философия, за да имам официално оправдание за артистичното си безделие, културология - за да се дразнят на имиджа ми плебеите, почнах докторантура по естетика - заради самата дума, която нищо не означава, но отказах да я завърша заради предимно липсващите в Софийския университет академизъм и стил. В свободното си време благородно просвещавам подрастващите във Френската гимназия, НБУ и СУ…

Бягството?

В любимия ми Джон Дън попаднах на следното:
„На острова, на който сме заточени,
се виждат само курници и кочини
и еднорога тук наричат звяр -
доброто звяр е, щом е рядка твар…“
Всяка лодка! Домът ми, приятелите, които ми идват на гости…

Вдъхновението?

Не съществува - измислено е от някой бездарен поет, за да му прехвърли вината за словесните си полюции…

Грешката?

Наскоро дадох списък на изповедника си и сега си търся нов…

Дрехата?

Намирам масовите моди и вкусове за инвалидизиращи въображението и кастриращи индивидуалността… Предпочитам да си шия дрехи-цитати на облеклото от други епохи - това ме забавлява и ме прави постмодерен.

Емоцията?

Винаги предпочитана пред разума, но още по-добре - покоят и нищото на дзен пред емоцията…

Жестът?

Много жестикулирам, докато преподавам, но избягвам да го правя по улиците, защото „на острова, на който сме заточени“, всяка форма на елегантност и артистизъм се табуира от хора с черно под ноктите, чиито основни жестове са свиването на юмрук, соченето с пръст и развяването на среден такъв…

Заблудата?

Необходима е, за да понасяме по-леко безумието, наречено цивилизация… Комфортно се чувствам и заблуждавайки се, че няма да остарея.

Истината?

Всеки умен въпрос, както и уместното замълчаване вместо отговор…

Книгата?

Все по-трудно ми е да я открия - трупам пасив от недочетени, низвергнати, заровени в кашони и забравени книги. Малко тъжно е, когато книгите станат част от работата ти. Може би затова и не пиша, по-скоро не публикувам (последното е отговорност, с която се нагърбват все повече графомани, които не подозират колко жестоко е словото, когато рано или късно си отмъсти за злоупотребите, на които го подлагаме!).

Любовта?

Перманентно състояние на духа, условие за всичко останало!

Музиката?

Й. С. Бах, А. Пярт, Х. Пърсел, Д. Елфман, Бьорк … още безкрайно много, непрекъснато, навсякъде!

Надеждата?

Боя се, че напоследък прекалено поумнях, за да ми е останала такава…

Отборът?

К’во е т’ва!?

Предметът?

Играчките ми, люлеещият се стол, всичко, без което всъщност мога, но нямам нищо против да се глезя.

Разочарованието?

Засега ми убягва, но се сещам, че веднъж котката ми се изпишка на леглото ми и дълбоко се покрусих…

Случката?

Едно съдбовно за мен запознанство, на което отидох облечен в тъмносин редингот и с мастиленочерен патладжан за аксесоар. Оттогава всяка година на същата дата ритуално увенчавам с патладжан съответното място.

Тръпката?

Все си тръпна, но смятам все повече да се посветя на Салона за музика и рефлексии, който правим с мой приятел към арт център „Алтера“.

Учителят?

Опитвам се да бъда всичко, което моите учители не бяха… Иначе - Мишел Фуко.

Филмът?

Едва ли съм единственият самонадеян надувко, който да отговори, че филма ще си го заснеме сам! Не ни вярвайте! Върл киноман съм, падам си по Питър Грийнауей, Дерек Джарман, Жан-Пиер Жоне, Тим Бъртън, Фелини…

Храната?

Предпочитам да нямаше нужда от нея, но как щях да живея без шоколад…

Целта?

Споменатият салон - иска ни се да го превърнем в институция, без да се взимаме на сериозно и настоявайки най-вече на хедонистичния елемент в случването му.

Часът?

Всяка качествено изживяна частица време. За предпочитане - малко по-тъмно, за да не се виждат недостатъците по и около нас…

Шегата?

Задължителна подправка, за да не сведе вкусът на живота до този на суровото месо и коренчетата…

Щастието?

Дефинирайки нещата, ги унищожаваме - мисля, че това е казано тъкмо за щастието. А ако го има, то винаги е в оценката ни за нещо минало.

Явлението?

Аз!

Как си представяте бог?

Въпросът не е за хора с философско образование, а отговорът не е за хора без такова…

Колко струва кофичка кисело мляко?

Изкуших се да ви причиня ценоразписа на близкия хипермаркет, но се смилих… Знам, че „Данон Активия“ с ягоди струва 99 ст., но в кафето на Нов български ми я пробутват с 36 ст. надценка. Лоши хора!

Какво искате да забравите?

Не искам да забравям, а естетически да се дистанцирам от спомените си, превръщайки ги в забавна колекция, която винаги да разглеждам и да се изненадвам…

Коя е най-разпространената заблуда в областта, където работите?

Аз не работя, нито имам професия, а само образование. Това ме прави много свободен.
Най-голямата заблуда в областта на философията е самата философия - такава няма, има множество интелектуални спекулации и пролетарски напъни да надговориш предходните…
А в областта на образованието - че научната титла те прави по-умен и по-добър преподавател!

Как си се представяте след 10 години?

С десет години по-млад, но предпочитам да не пораствам.

no monkey business

Posted by admin - 25/08/06 at 09:08:28 pm

гледах пришълецът на жьоне reality bites и радиодни който започва с джаз версия на нощ на голия връх
иначе всичко е приглушено в дясната част на главата
шоколадите хвърчат по един на ден
днес спечелих две игри на боулинг и загубих само една
сладка и смешна игра
после пак през градинка две айсколи и зяпане на факира /канеййййда-теееецуо/ факилъра патица който струва пет и петдесет и е пълен рошав психопат
имам си и билет за краля на маймуните йън браун йееееееееее
а левски е в шибаната шампионска лига йе

ок

Posted by admin - 23/08/06 at 08:08:13 pm

четох си книгата за уди алън
гледах шейтан куб нула дийп енд пришълци пудъл спрингс

днес ми тече много кръв но май всичко е наред

the short weekend begins with a longing

Posted by admin - 20/08/06 at 11:08:47 pm

тук вече не се живее аааа

иначе смешки разведряват в жегата:
- човек със звучното име темистокъл солера е написал либретото на набуко
- имануел кат е написал критика на чистото мяукане критика на способността за мяукане и критика на практическото мяукане
- мноого дълга хладка вана с доста изпушени цигари на фона на несъвместимите лигети и моцарт
- шеги за тремор преминаващ като трилер от фантазия на бах който все пак се преживява но има и тремор от трилер на шопен койте те оставя с краката напред
- гледане на ну погоди

да не забравя и че животът е песен и не трябва да завалваш думите като поемаш разни неща

боговете не бяха умилостивени и днес чрез орално жертвопринасяне на литри кола
искам хлаааааад

/заглавието идва от american splendor - весел/тъжен филм за комиксовия грой/реален човек харви пийкар/пекър/

Search