в съня ми кино одеон се казваше кодеин

една седмица в софия

онзи ден светофарите около телевизионната кула не работеха
аз закъснявах за интервю с татяна лолова
и го казах на таксиметровия шофьор
той мина в насрещното
после по трамвайната линия
и някак на косъм успя да се промъкне
без да го блъснат
лолова се оказа адски готина и любезна жена
уговорката беше да ми поговори за станислав стратиев
което тя и направи
това заради което разказвам работна случка е
че татяна лолова ми показа броеве на една седмица в софия
от 1959-а и 1960-а с нея на корицата

аз пиша за новата една седмица в софия
вече не помня колко години
седмиците ми се сливат
и съм прекъсвал и съм продължавал
писал съм
за студени чайове за обущари
за ваня щерева за вим вендерс
за стените в софия за драган тенев
за културната олимпиада в атина
за петър увалиев за софия филм фест
за спътник на сатурн който се казва мимас
за град котел за рейнбоу в родопите
за бар буковски който няма нищо общо с буковски освен алкохола
за методи андонов за бернар вербер
за секъндхенд книгопродавници за велосервиз
за бира с канабис за джаз концерти
писал съм за почти всичко което може да се случи в софия
пускал съм и разкази
измислях нови сленг думи за речник колонката
не помня колко интервюта съм взел
и колко книги съм анотирал - рецензия не е правилната дума

/един от малкото съм които си купуват книгите
а не ги получават от издателствата
четенето е самотен процес изискващ независимост/

на моменти ми се е гадило от четене

не знам колко точно са стотиците кратки средни и дълги статии
които съм написал за седмицата чиято редакция е на петдесет метра от дома ми
спомням си първия път когато отидох там и видях ирена
казах й че се познавам с богдан и сме работили заедно и преди

пиша това защото за няколко плюс още няколко седмици
няма да пиша за една седмица в софия

крило кимоно кражба колело

in the mood for moody

миналата седмица започна идеално
с чаршафи одеяло и много възглавници на пода
червената лава лампа осветяваше нещо
което беше просто перфектно

след това дните започнаха да се нормализират

десетина часа бях при приятел
чиято жена току-що се беше изнесла
точно след като кацнала от испания
донесла му футболна топка - танго
/била е официалната топка на две световни първенства/

по едно време гледаме през прозореца
виждаме друг прозорец
три женски гащички съхнат
върху тях пада жълта светлина
приличат на сърца
след десетина минути
/или пък няколко часа
времето течеше различно
поради няколко причини/
пак поглеждаме прозореца
няма ги
когато си сам мислиш че винаги някой друг сваля бельото й
държи сърцето й
и всички други нейни неща
толкова банална и безумна мисъл
колкото е и истинска
всъщност тя просто се е изнесла
оставила ти е топка танго за да си биеш сам шута
друг мъж няма
тя не танцува танго с никого

оказа се че изложбата в галерията за чуждестранно изкуство
вече е закрита
не можах да снимам нещата които ми харесаха
каталог също няма
по обясними причини
/картините седят в архивното депо на галерията/
ги няма и в нета

седмицата завърши обеснически за стомаха ми
болеше ме ужасно
главата също
светът ми се въртеше
чувствах се като разцепени по шевовете дънки попаднали в ада
и осъдени да се късат отново и отново
завинаги
в стомаха ми сякаш постоянно се спраскваше
някакъв особено чувствителен конец
болката беше като светлина на линейка
святка по-ярко и после притъмнява
само че на никаква линейка не се обадих
нищо странно не бях пил или ял
не бях правил каквото и да е
което логично да обясни това скапване
освен стрес или летен вирус
както и да е
вече съм окей

новата седмицата пак започна добре
взех едно окончателно решение от което ми олекна
гледах първите два епизода на нов и доста готин сериал - californication
с дейвид духовни е
бившият фокс мълдър играе писател който се казва ханк мууди
мууди наистина е доста мууди тъжен и скапан
/но не патетично и мелодраматично
а по-скоро самоиронично
ама не чак толкова че да е досаден презрял всичко циник/
разведен е
не е написал нито ред след като издал дебюта си god hates us all
и се е пренесъл в ел ей
романът му е екранизиран под името crazy little thing called love
и е с том и кейти

мууди наистина има нещо общо с един друг писател на име ханк
/така са казвали на стария мръсник буковски/
пие много
забавен е
сънува че отива в божия храм да потърси помощ и решение на проблемите си и една монахиня му прави свирка
спи с много жени
преби човек който говореше по мобилния си в кино
/цялата зала му ръкопляска/
случват му се още много неща
надявам се да му се случат поне още толкова в следващите епизоди

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.