Стефан Иванов

25 март/10 години/100 часа

Posted by admin - 27/03/08 at 12:03:12 am

вчера мария имаше рожден ден

тези дни се сетих че се навършват 10 години
от издаването на 100-те часа на на денонощието
втората стихосбирка на ина григорова

през 1951 симон дьо бовоар е мъж

Posted by admin - 24/03/08 at 02:03:48 pm

купих on ugliness
любопитна забавна
и по-евтина от бг изданието на история на красотата

подариха ми тези колонки за айпод
които вадят страхотен звук

гледах солино на фатих акин
за едно семейство и по-точно за двама братя
за разнообразие фамилията беше италианска
много хубав филм
макар и подобен на ново кино парадизо на торнаторе

гледах отново и изгнание

подадох документите за кандидатстване за програма еразъм
и най-вероятно следващият летен семестър ще уча в сорбоната

вчера ядох мисо супа /с водорасли/
и сладко ризото с шафран ядки и карамел

мисля си тези дни за един странен преподавател
напълно неадекватен
никакво наличие на концентрация
може да се съсредоточи върху едно нещо
при това повърхностно
за около минута-две

и е ходещ тик
не спира да си играе с веждите с пуловера с якето
да ги извива дърпа и изтезава
под веждите сякаш няма стабилен и застанал на едно място мозък
а бушуващо море
кипящ водовъртеж
и всеки зачатък на логика и последователност
плава не повече от споменатите минута-две
след това корабокрушира трагично
няма и помен от спокоен остров на който да се установи
и лека-полека да си основе собствена разумна цивилизация
която след години да опитоми разбеснялата се мозъчна морска стихия

нещо забавно от предговора на мария коева към спомени на едно порядъчно момиче на бовоар:
“само за онагледяване и развлечение заслужава да се цитират думите, с които един виден български критик споменава симон дьо бовоар сред обобщенията си за изкуството на ХХ век (книгата е озаглавена “против изкуството на империализма” и е издадена през 1951 г.): “художникът съпоставя вечното море с изгнилите непотребни парчетии, за да докаже, че природата е вечна, а от човешките дела не остава нищо. тия идеи са изложени съвършено нагло от симон дебовуар (оригиналният правопис е спазен - б.а.) в романа “всички хора са смъртни”, описващ как някой си фоска доживява до нашето време, за да стигне до извода, че животът предизвиква “страшно повдигане”, че той е отвратителен и безполезен. както се вижда, дебовуар отива още по-нататък от кериевци и гросовци. той се мъчи да докаже, че човешкият живот е безсмислен не само поради неговата краткотрайност и вечната заплаха от смъртта, но че този живот ще бъде нищожен, дори да се превърне в безсмъртие. дебовуаровци разбират, че здравият човек трудно може да бъде изплашен само от слепите сили на природата…”

без фатих но с гидон

Posted by admin - 18/03/08 at 01:03:03 pm

фатих акин така и не се появи в софия
но за сметка на това баба зула свириха в люмиер зала 1 на ндк и във военния клуб
късометражните филми на акин не бяха кой знае какво
освен (авто)биографичният и документален - забравихме да се върнем
за емиграцията на семейството и роднините му

концертът на гидон кремер и кремерата балтика беше фантастичен
започна с лекия и не чак толкова божествен трети бранденбургски концерт на бах
на който се шегувахме и лигавехме
последва концертът за чембало и струнен оркестър на горецки
беше като малък шегаджия излязъл от ада
плашещ изкусителен и забавен
камерната симфония на шостакович беше убиец
изсвириха две други неща за сметка на десятников
и краят
/естествено преди биса/
дойде със сюитата punta del este на пиацола
цигулката и вибрафона се надпреварваха
мислех си за саундтрака на 12 маймуни
който е почти изцяло по теми на пиацола
и се зачудих как за малко щях да изпусна този концерт
за който почти липсваше реклама

в антракта една стара странна баба с червен пуловер кафяв бастун
и с лице което постоянното недоволство е сдъвкало
и превърнало в омразна гримаса
ни каза с истеричен глас
“какви музиканти сте вие
лумпени
как може да се държите така
това е храм”
премести се няколко реда напред в полупразната зала
забелязахме че не ръкопляска нито един път
но устните й не спираха да се мърдат
все едно се разхождаха и разхождаха на едно място
/първо горна после долна
леви десни/
безумно ходене на място
луд монолог на влязлата безплатно самотна жена
която не слуша и не чува музиката

отидохме във вече почти любимия бар gaba
пихме блъди мерита
аз и една текила
по пътя с най-добри чувства се заигравахме с името на гидон кремер
наричайки го ту бидон ту галфон
което той със сигурност не заслужава
но нали сме лумпени

вчера гледах сенки на милчо манчевски
който не можах да взема насериозно
и не ми хареса особено
нещо като смесица между шесто чувство и the machinist
но всичко беше толкова ненужно обстоятелствено директно и конкретно обяснено
че не беше интересно

тази жена беше най-хубавото нещо в целия филм
весна станойевска се казва
и е не само актриса
но и арфистка
свирила е на една сцена с хосе карерас

наистина дръпна някоя струна когато се появи
струната се превърна в ясно доловим затвърждаващ акорд
когато и невероятните й гърди влязоха в кадър

за съжаление това не са те
а тези на съпругата на главния герой
която е целувана от жената
чиито гърди са неоткриваеми
поне засега

вчера си взех айпод
и се наложи да се разходя два пъти из цяла софия
чиито крайни пипала и квартали
ми изглеждат все по-уродливи

взех си и поп дама вале на набоков

приказки филми музика

Posted by admin - 16/03/08 at 08:03:43 am

от берлин си дойде важен и близък човек

днес ще отида на концерта на гидон кремер и кремерата балтика
в програмата са пиацола бах горецки десятников и шостакович

преди това ще се опитам да гледам кратките филми на фатих акин
както и самия него на живо

онзи ден
след цялото налудничаво скитане из софия за лекции хонорари и упражнения
обърках киното в което трябваше да отида
и изпуснах един ерос

поне не стана така когато мислех да гледам русалка -
следях от първия ред историята на алиса
русо руско момиче
което сякаш е паднало от луната
което се влюбва докато е на мост
в много близка до момичето на моста и анжел-а сцена
филмът беше приказен като амели пулен
но и много по-реалистичен
пълен с (не)изпълнени желания и (не)верни съвпадения

не догледах брат ми том който ми беше невероятно скучен

преди няколко месеца тя ми прати линк към илюстрациите на хари кларк/harry clarke
тя каза че й прилича на смесица между обри биърдсли и густав климт
роден е през 1889 в дъблин
умира през 1931 в швейцария от туберкулоза
илюстрира:
приказките на андерсен и на перо
разкази на по
фауст на гьоте

Search