Представянето на книгата „Навътре“ (издателство за поезия „Да“) ще бъде на 1 декември, понеделник, 19,30 часа в Театрална работилница „Сфумато“.

Редактор на книгата е Марин Бодаков.
Оформлението и фотографиите са на Яна Лозева.

В представянето ще участват – Силвия Чолева, Марин Бодаков, Иглика Василева, Радослав Чичев, Маргита Гошева, Петър Мелтев, Елена Димитрова, Лилия Гелева, Антонио Димитриевски, Дария Симеонова, Насо Русков, Алиса Атанасова, Христо Петков и Георги Георгиев (група Остава).

Входът е свободен.

Харесва ми книгата на Стефан Иванов: реална другост в делнично-празничен-всякакъв свят. В него – и въпреки него. Окуражаващо е, чисто е.

Екатерина Йосифова

Лирическият почерк на Стефан Иванов поразява като особено адекватен на кризите на съвременния човек, технологично разтворен в множество пресичащи се мрежи, без това разтваряне да предлага лек срещу ранимостта на едно „навътре”, което парадоксално се е оказало извадено навън, оголено, лишено от опора. В тези мрежи, интерфейс на вътрешно и външно, Стефан Иванов улавя както съкровено-интимното, така и социалното и политическото, като по този начин включва в орбитата на собствения си опит големите диалози на българската и световната поезия.

Миглена Николчина

Книгата може да се намери в „Български книжици“ в градинката на Кристал, в книжарница „Нисим“ на бул. Васил Левски 59 и в книжарница „Бук“ на ул. Цар Асен 36.

- - -

сърцето пее
пердета оклюмват скриват
вдига се прах
кимат чаршафите

- - -

остави се
сънят подчертава инкогнито
подлага крак
не
подава ръка

- - -

поляна
брезова гора
черно-бял пожар
цветята се прибират у дома

- - -

жест и поглед с панделка
котка в краката
голота
сама
без букет
на сто и петдесет години от мане
от копенхаген и олимп
на изток
наблизо

- - -

зъбите на лисицата
гърбът на вълка
казват на всеослушание
това което не биха доверили никому

- - -

недовиждам
български фотограф
холандско чиароскуро
момичето с перленобелия шал
приближава отдалечава ли се

- - -

триумфът на сърцето
магистрала на пръстите
дава всичко
тръгва от безименния
води до котка за съпруг
кавалер със син костюм
нежна опашка

- - -

сто и тринайсет думи без отговор
липсваща пролет
от източното средиземноморие до централна азия
името на многогодишното цвете
остава същото
багрите са свежи
остри
говорят на друг

отново редовно заиграх тенис на корт.
с усмивка приех да ме наричат лумпен и соросоид.

отказах се да отлагам и седнах, написах и защитих магистърската си работа за художника франсис бейкън.
ходих в дом за деца, за да разговарям с тях, макар диалозите да имаха безнадежден вкус.

държах на ръце малко дете, въпреки страха да не го изпусна.
не забравях да поливам цветята на чуждия балкон.

концертът на бьорк на берлинското летище „темпелхоф“ си струваше фестивалната суетня, тълпите и десетките други групи. от сцената на исландката идваше огън. буквално.

наведнъж изгледах деветчасов филм за холокостa, ако го бях спрял, нямаше да го пусна отново.
продължавам да слагам значката с надпис „катарзис? no mercy”.

носих къс панталон.
влязох в бухенвалд. мирише на добитък, на клетката на слона. излязох три часа по-късно, но металната врата върху която пише „всекиму своето“ не спира да стои затворена пред очите ми.

последователно и публично критикувах „произведение на изкуството“, което ме обиди като зрител.
на 9 септември минах край стълбите на бнб, грабнах пионерска връзка и с нея отидох в театър на „културномасово мероприятие“. пиесата беше руска – вирипаев.

и да, направих си фейсбук профил. след толкова дистанция, ирония и отказ.

бих се зарадвал и други да разширят пространството на комфорта си.

и ако radiohead не се престрашат да имат концерт в софия, то поне правителството да разгърне полето на интересите и политическите си практики.
да подаде оставка.

- - -

невинността не налучква
тя знае

„правителството умря заради нечии грехове
не моите“
прошепна тя

танцува боса валс
на стадион пред десетки хиляди
скъсана тениска смъкнати дънки
пулсира усмивка гмурка се заради нощта

това не им се харесва
на онези
подобни постъпки не са им приятни

„допада ли ти наоколо
ще се държиш ли подобоващо
ще ти намалим поведението
спазвай правилата и регулациите
иначе
виж
ще стане тя една
внимавай в картинката
това с бирата в градинката не е окей
въртеливото пушене с другите черни овце не е на почит
призована си да не пикаеш в реката
пред парламента се мълчи с уважение
отмести пръст от спусъка на мнението си
ръце далеч от блажени тръни и убождания
не се заседявай в долината на удоволствието
не ми улягай
на разстояние от момчета които обичат микеланджело
и фотография кожа и татуси орхидеи и черепи
далеч от момичета и летни канибали

ще те завлекат
ще се изгубиш
къде ще се търсиш

ще свършиш като бежанците и емигрантите
извън обществото
в бусманци и село баня
там те чакат“

размазана се влачи във виолетова светлина
с отломки от пола
зелена мрежа със зашити метални кръгове
заслепяват
косата е воал коленете копнеят слънце
така наречените недостатъци са пролуки за щастие
удоволствието причаква
прави цигански колела
тясната арка още малко още малко и ще свърши
бенката на корема е слънчево затъмнение

китарата е стара гласът не
продължава да не се продава
американка сирийка чернокож български артист
туркиня мюсюлманка еврейка

променливо малцинство в едно тяло с неизменна цел
повтаря благословия

„правителството умря заради нечии грехове
не моите
не си казвайте молитвата
вашата песен е изпята“

празната ръка на невинността в песните няма спирачки
протяга се до прегръдка и
скрива топката
на света

сутринта получих генериран лозунг

от години обяснявам защо насам и натам съм с ник лилав скорпион
скорпионите са ми близки не защото съм тази зодия
всъщност съм телец
а заради песента на нова генерация

въпреки категоричността на фразата
моля за снизхождение разбиране и симпатия към скорпионите

На снимката е David Wojnarowicz. Той наистина е зашил устата си. Умира на 37 години от СПИН. Кадърът е включен във филма Silence = Death.

Общото между СПИН и 9 септември е, че и за тази скорошна дата се е мълчало и по някакъв своеобразен начин продължава да се мълчи.

А ако не се мълчи, то понякога се изказват спокойно артикулирани послания. Те граничат или прекрачват историческата обективност. Или коректната безпристрастност. Здравословната дистанция спрямо преломни и сложни събития често е забравяна. И границата е преминавана.

Оформя се гръмко аргументирано слово. Понякога идеологически подковано, понякога популистки достъпно.

Някой би имал основанието рязко да заклейми като безумие такова говорене.

Говорене, изпъстрено с изречения, които дефинират, рамкират и задават превратен смисъл.

Някой би могъл да нарече говорещия убиец на памет.

Някой би могъл да каже това за речта на Сергей Станишев отпреди две години на днешния ден.

“Нямаме основание да се срамуваме от 9 септември. Това е епохално и светло събитие, което остави ярък отпечатък в развититето на България.”

Не е здравословно да се мълчи оглушително.

Понякога, твърде често, това води до обществен синдром на придобитата имунна недостатъчност. Наблюдава се липса на критическо мислене. Липса на спокоен диалог.

Но най-вече се губи адекватното отношение към актуалното. Губи се връзката с реалността. Без значение дали тя е близка, случва се пред очите, може аха да се пипне и да се участва в нея. Или става въпрос за вече исторически събития от този или някой от другите дванайсет века история.

Манипулацията и вярата, твърдата убеденост, близка до фанатизъм, която тя вдъхва, са забележително лесни за осъществяване.

Днес може поне да се преповтори на глас, прочете наум и анализира само една фраза.

Преди 69 години новият министър-председател Кимон Георгиев заявява на народа по радиото - “С пълно съзнание, че е верен и пълен изразител на народната воля, “Отечественият фронт” поема в тия съдбоносни часове и тежки условия управлението на страната, за да я спаси от гибел.”

На долната снимка е паметна плоча от Банкя.

Важен град за най-новата ни история.

Здравословно е да се пие местната минерална вода. Помага за сърдечно-съдови заболявания. Въпреки настояща ремисия, винаги има опасност от рецидив. Поради този медицински факт е полезно да се помни и кой е роден там.

Иначе студената вода постоянно няма да е на една ръка разстояние.

Ще е в самата ръка.

Затова - remember, remember.

И, да, честит рожден ден на Станислав Стратиев.

той направо сваля и поваля

първата снимка е на илиян ружин

втората е на евгени димитров

- - -

бях с много близък приятел
буквално пред изписаните върху стената букви

силен момент от меко казано въздействащи два часа

уотърс е голям

странните коментари
обидните нападки
и конспиративните хипотези
спрямо изписването на тази дума
отдавам на непознаване
на патоса на уотърс
или на логиката на това шоу спектакъл и концерт

и колкото и обидно да звучи
отдавам го и на ограничено провинциално и капсулирано мислене
което реди неочаквани йерархии и взаимовръзки
там където все пак се наблюдава свободен и спонтанен избор

някои неща
не във всички моменти и ситуации
но може би понякога
не са толкова извратени или подменени
колкото това не на килограм
а на тон
се наблюдава
в нашите тесни ширини

неочаквана съдба грози уникалната тухла от тази стена

за първи път слушах стената в колата с нашите
докато пътувахме към морето
бях на четири или пет

гледал съм филма срамно много пъти

пазя си значката с прасето
от in the flesh турнето на уотърс

вслушвал съм се в албума и на 8-битов звук
и пак звучи любопитно

толкова време
а текстът на това парче
все още се върти не само на запис
излиза от устите и действията
на милиони хора
както българи
така и не само -

Are there any queers in the theatre tonight?
Get ‘em up against the wall.
And that one in the spotlight, he don’t look right to me.
Get him up against the wall.
And that one looks Jewish, and that one’s a coon.
Who let all this riffraff into the room?
There’s one smoking a joint, and another with spots!
If I had my way I’d have all of ya shot.

за щастие има и друго поведение

има
такива инициативи
или такива

Йосип Ости

гошко е първият сборник с разкази на силвия чолева

идва след
пет стихосбирки
две книги с есеистични фрагменти
и един роман

и е единствената книга
която ще си взема за седмицата
в която ще пътувам