никаквина

не мога да спра да слушам memorial на майкъл наймън

композиция дълга 12:01 извлечена от замръзналата музика на пърсел от крал артур
и първо писана за феновете на ювентус умрели на стадион хейзъл през 1985
после попаднала във филма готвачът, крадецът, жена му и нейният любовник на грийнауей
толкова не мога да спра да го слушам че не мога да правя нищо друго
нищичко

понеделник

да слушаш майкъл наймън рано сутрин и да пиеш чай
после да четеш и да пишеш
да слушаш афекс туин на обяд и да пиеш кола
после да лежиш и затваряш очи
да слушаш бормашината и да ти е досадно
нищо да не правиш и да си част от стената която гледаш

въпрос на време

летният тропичен дъжд спря преди малко
земята е позеленяла
зеленото се е прояснило изчистило и освежило

вече имам и видео запис на концерта
/без последните 3 песни/
/леле как се прибирахме
пеша по досега непознатия за краката и очите нощен булевард свобода
спрях едно такси за ника сестра й и още двама човека
после един час нямаше такси за мен и 3ма приятели
накрая една раздрънкана таратайка с бумтящ хип-хоп спря
разбрахме се за 5 лева до попа
не беше такси/

иначе чета книга за мравки
купувам си книга на картареску
гледам черно-бял полу смешен/полу жалък филм на бесон

очаквам феста на хичкок

разхожда ми се и не ми се спира
вчера ходих часове наред в най-голямата жега
бях въоръжен с кола и шоколад

depeche mode

АААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА
/най-отпред вляво от сцената/

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.