Стефан Иванов

стискане на зъби

Posted by admin - 27/10/10 at 03:10:13 pm

детенце
аз ще ти кажа
не ти на мен
разбра ли
опичай си акъла
иначе
ще ви разгоня фамилията
ще ви избия
вас деца на разведени родители
пъпчиви тъпи смотани и тлъсти
ще ви счупя очилата
ще ви сложа на стадиона
ще ви издавя в калта
ще ви направя на буркани за зимата
знаеш ли
писна ми от мрънкачи
пари нямало за театър за кино за книги
ей
работя на пет места
изплащам колата
ям краставица на ден
време нямам да се огледам
пари не ми трябват
на вас за какво са ви
не ми се прави на умна
ще ти извия врата
обръгнал съм вече
колко хора умряха пред очите ми
колко хора полудяха край мен
сега оперирам мангусти от херния
майната ти
нямало пари
държавата не давала
оплаквачи
мангустите не мрънкат
нищо че червата им висят
ти пък ще ме учиш да пускам водата в кенефа
я млъкни

най-горещият ден на октомври

Posted by admin - 27/10/10 at 02:10:40 pm

чета буковски
капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба
това са откъси от неговия дневник
от 28 август 1991 до 27 февруари 1993

буковски умира на 9 март 1994
отпразнувал е един последен ден на жената
и си е отишъл

като чета буковски имам чувството
че съм се събрал с близък приятел
нощта е пред нас
той ще ме изслуша
аз ще го изслушам
и ще бъдем честни един към друг
няма да си дрънкаме глупости
ще говорим за малкото важни неща
без излишни любезности
без да се правим на интересни
без лицемерие превземки и тъпотии

чета как на 2 октомври 1991 в 23,03 часа е писал че
„навън – 38 градуса, най-горещият октомври от 1906-а насам”

днес е 26 октомври
в момента съм включил печката
още не са пуснали парното
радиаторът е леден
навън е студено
болен съм
отново синузит и съпътстващите му усложнения
неприятно е
но усещам уют в тази болест
знам какво да очаквам
замайването неразположението
после подобрението
и отново здрав

преди време казах на едно момиче
докато бяхме в ателието му
край скици картини и рисунки
хапвахме сандвичи
смеехме се и говорехме глупости
че ще напиша следното хайку:

тази нощ
всичко забавно в мен
си е отишло

помня как всъщност ми беше доста забавно
хубава нощ беше
бях се схванал
момичето размачка врата ми
с някакъв кокосов крем
ненавиждам миризмата на кокос
започна преди да я усетя
след това нямаше смисъл да й казвам да спира

следващите нощи
като се свивах в чистите завивки и в синьото одеяло
и се унасях от топлия шум на печката
си мислех за
майка ми която ми казваше
нацоцоркай се в леглото
което значеше да скоча бързо
и да скрия глава под възглавницата

мислех и за обещаното хайку

тази нощ
всичко забавно в мен
си е отишло

какво ще стане в тази нощ
когато и да е тя
в която няма да мога
да се присмея на безсмислието
да го преодолея
да се сгрея
било
със силата на смеха
било
с няколко припомнени реда от поема или роман
или с някой спомен
без значение дали извиква усмивка или тъга

забавно
в този случай
не мисля че има общо
със забавление веселие или радост
а по-скоро с някакво течение
или движение вътре в човека
което не трябва да си отиде
приливът трябва да идва
крачките на това движение
трябва да са в главата ти
а не далеч от нея
забелязал съм лекотата с която хората ходят
но в тях не помръдва почти нищо
застой блато парализа

като написах парализа
станах от стола
отидох до прозореца
печката все още беше включена
синя кола профуча по улицата
по навик докоснах радиатора
беше топъл
спрях печката

все още има някакво движение

харесвам / не харесвам

Posted by admin - 26/10/10 at 05:10:59 pm

Харесвам: жени с къса коса, чай, сирене, Франсис Бейкън (художникът, естествено), фъстъчено масло, Чарлс Буковски, откраднати книги, пържени картофи, телевизионни сериали, фаст фууд, Глен Гулд, Нова Генерация, суши, четене на книги в парк, Хосе Ортега-и-Гасет, нинджи, поезия, Арво Пярт, бавни разходки в познат или непознат град, Дейвид Бауи, слънчеви очила, пейки, Джак Керуак, шоколад, театър, мълчание, Кафка, книжарници, играчки, камъчета от важни места, проза, шапки, меланхолия, парфюми, Рейдиохед, спомени, дълги разговори, кецове, сериозност, дневници, патос, къри, Мишел Турние, паметливост, мокри кърпички, Бах, снимки, ирония, джаз, препечени филийки, следобеди, Мишел Фуко, леща, футбол, котки, Дейвид Линч, криминални сюжети, пътеписи, речници, вишнев пай, тенис, запалки, пощенски картички, патици, спонтанното разбирателство с приятели, Андрей Тарковски, банани, мед, Хорхе Луис Борхес, чувство за съдбовност, черни дрехи, Париж, Уилям Бъроуз, чадъри, Георги Рупчев, наивност, топлината на одеяло и чисти чаршафи, емпатия, пътувания, носталгия, Пол Остър, кина, „Приказка без край”, музеи, Кърт Кобейн, скептицизъм, лаконичност, Брет Ийстън Елис, историите на майка ми и баща ми и пр.

Не харесвам: грис, незаинтересованост, Робърт М. Пърсиг, прясно мляко, жени с дълъг маникюр, гъби, Ламартин, тлъсто месо, неяснота, пълнени чушки, Хегел, тълпи, липса на логика, социалното лицемерие, гайди, Вернер Херцог, пърформънси, любовни романи, бамя, безотговорност, яйца, Иван Вазов, откъслечни спомени, забравени ангажименти, сандали, суха кожа, Кант, молове, телешко варено, екранизациите на Пруст, масови инициативи, патладжани, Юго, абсент, круши, авторитарност, Джоузеф Хелър, Фейсбук, самодоволни професионалисти, пари, уиски, пластмаса, почивките на море, ракия, Щокхаузен, лед, нар, писалки, кожени панталони, възхвалата на Джеймс Джойс, чалга, барабанисти, апатия, Металика, Балзак, Скорпиънс, синьо сирене, френския език, видео арт, късните филми на Вим Вендерс, българската народна музика, лули, Гор Видал, тиквички, тежки парфюми, Виктор Франкъл, всички форми на фашизъм, Борис Пастернак и пр.

Това какво харесвам или не харесвам има значение за прекалено малко хора, че често изглежда безсмислено. Но, както пише Ролан Барт, това означава: „Моето тяло не е като вашето”. То отблъсква и обижда или прелъстява и очарова. Да напиша списъка за не харесвам ми отне три пъти повече време. Вече все по-лесно приемам различията си с другите хора. Склонен съм да им прощавам, че не споделят моя вкус и предпочитания. Забелязвам, че това не е масова практика, което е колкото тревожно, толкова и в реда на нещата. Идеята за толерантност и либерализъм рядко има общо с приложението й. Опитът да ограничиш другия и свободата му, да го пренаредиш според собствените си приоритети и ценности е спонтанен. Спорът, сблъсъкът, противопоставянето оформят собствените ни плюсове и минуси. Показват по неподправен начин различието и ограничеността ни. Бих искал по-голяма отвореност и пропускливост от другите. Нормално е желанието ми да не се изпълни. Тъжен, но не и напълно обезсърчаващ факт.

безгръбначна испания / безгръбначна българия

Posted by admin - 26/10/10 at 05:10:29 pm

това е анотацията на бегръбначна испания
поредната книга на хосе ортега-и-гасет
която излиза на български
краткият текст ми се вижда тясно свързан и с българия:

Поради някакво странно разстройство в способността за въображение обикновено испанецът си гради илюзии за миналото, а не за бъдещето - което би било по-продуктивно. Колко много е пречила и продължава да ни пречи да създаваме нова или поне съвременна наука и изкуство представата, че някога сме имали изключителна култура, чиито традиции и образци трябва да бъдат увековечени! А нима най-лошият песимизъм не е да вярваме, както се случва, че Испания е била векове наред най-съвършената нация, но впоследствие е навлязла в период на траен упадък? Не е ли все едно да мислим, че нашият народ вече е изживял своя върхов момент и е изпаднал в старческа немощ? Там, където няма малцинство, способно да въздейства върху една маса, и маса, готова да приеме влиянието на едно малцинство - там или няма общество, или е твърде вероятно то да престане да съществува. Безгръбначна, Испания се влачи не само в политиката, но и - а това е много по-сериозно и съществено от политиката - в самия социален живот.

Search