без право на живот

поради ангажименти свързани с писане
нямах време да напиша нещо
свързано с масовата извратена реакция
спрямо казуса около йордан опиц

слава богу
прочетох много хубави и смислени текстове по темата
на светла енчева
на магдалина генова
на николай спиров
на иван бакалов
на веселина седларска
на иван бедров

единственото което бих могъл да кажа
е парафраза на псалом 52:1
библейски пасаж
анализиран дълго и задълбочено от анселм от кентърбъри
аз не бих го анализирал
само бих сменил една дума:

рече безумец в сърцето си: “няма права“. развратиха се човеците и извършиха гнусни престъпления; няма кой да прави добро.

в оригинала
на мястото на права
стои бог

недостъпното удоволствие на жената

тук може да се добави: живописта е изкуството на телата, защото тя познава единствено кожата, тя е изцяло кожа. друго име за местния колорит е карнацията, или оплътяването. карнацията е голямото предизвикателство, хвърлено от милионите живописни тела: не ин-карнация, въ-плъщаване, когато в тялото е вдъхнат дух, а обикновената карнация, като пулсирането, цвета, чистотата и нюанса на едно място, на едно събитие на съществуването. ето защо дидро казва, че завижда на художника, способен да се доближи чрез цветове до това, което за него, писателя, остава недостъпно: удоволствието на жената.

жан-люк нанси

- - -

картината е на люсиен фройд

все още на 26



въпреки че имам чувството
че през последните няколко месеца
са минали поне три или четири години
календарът натрапчиво ме опровергава
възрастта ми остава същата
а фрагмент номер 26 от записки под възглавката на сей шонагон
продължава да е със заглавие
неща, от които сърцето силно се разтуптява
и да гласи следното:

да храниш врабче.
да минеш покрай лудуващо малко дете.
да запалиш в стаята уханни благовония и да полегнеш сама край огнището.
да се огледаш в леко потъмняло старо и изящно огледало.
да спре пред дома ти колесницата на изтънчен благородник, който да изпрати слугите да попитат нещо.
да си измиеш косите, да се гримираш и да облечеш дрехи, напоени с прекрасни благоухания. на сърцето ти става хубаво дори да не очакваш среща с възлюбения.
сърцето трепва от потропването на дъжда, бленува при полъха на вятъра нощем, когато чакаш да дойде любимият.

- - -

кадрите са от филмите записки под възглавката и блум

протокол на политбюро на бкп в деня на раждането ми

аварията в чернобил обаче
завинаги остава на 26 април 1986
и този въпрос
поради ред причини
е трябвало да бъде повдигнат много по-рано
също трябва да се уточни че повдигане на въпрос
по-скоро значи в тогавашния контекст радикално обратното
сваляне на въпросителната в изречението
потулване на отговора и на евентуалната чудовищна истина
а последствията
така или иначе
ще бъдат видими още дълго време

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.