Стефан Иванов

на благовещение

Posted by admin - 25/03/13 at 01:03:10 pm

странно ми се струва
че без да е мислено съзнателно
на тази дата и в този ден
днес в тр сфумато от 19 часа
ще има представление на медея - майка ми
моят (съ)авторски театрален дебют
в който всъщност става дума
и за богородица
и за благата вест която архангел гавраил й носи
става дума и за коприва
не само защото в българия на този ден
по традиция се смята за редно
да се яде и нещо зелено

ето още отзиви и мнения за представлението -
във вестник сега
във вестник труд
във вестник новинар
в капитал лайт
в софия лайв
в една
в суетно
в личен блог на интересен в субективната си крайност автор
в inews

представлението е номинирано и за две награди икар -
за музиката на асен аврамов
и за поддържаща роля на ивайло драгиев
след два дни ще стане ясно дали ще им бъдат връчени награди

мястото й /не/ е в музея

Posted by admin - 24/03/13 at 01:03:27 pm

след пърформънсите на марина абрамович в moma
свързани с присъствието на артиста
и тилда суинтън ще бъде излагана като експонат
на случайни дати и различни места в музейното пространство

обожавам тилда суинтън
като актриса
и във филмите на дерек джармън и сали потър
и в блокбъстъри като константин
и в новия клип на дейвид боуи
и като глас който чете бележниците на кафка
в музикалните композиции на макс рихтер

и бих отишъл да я видя
но това което ме притеснява
идва и от самото заглавие на произведението -
the maybe
тя може би ще е там
може и да не я открия легнала

което ако трябва да практикуваме
елементарна честност към съзерцанието
и се отклоним от радикалната крайност
на фаворизирането или омерзението
или от чистата любезност на признаването на разни качества
важи макар и в друг смисъл
зрителски критически и като всекидневна бърза оценка
за далеч по-конвенционални
плоски статични неорганични и двуизмерни форми на изкуството
било то визуално сценично изобразително или всякакво -

т.е.

дори и да гледаш картина на бейкън
или да слушаш парче на рейдиохед
то може би
въобще може да не ти се хареса
винаги има такава възможност
защото възприемането като цяло
непрестанно играе на тука има тука няма
и истината е че не може да се реагира на всичко
силно и пълноценно

и може
ама хич да не ти хареса
може даже гадно да ти стане
непоносимо и тъпо дори
може да не те раздвижи и за секунда

може да не се усети нужда
да инвестираш себе си
да се зарадваш да откриеш нова непозната територия
да видиш прозреш нещо друго
да се вклиниш в чужда концепция и гледна точка

може да не искаш да чуеш разказ на баба от документален филм
или на баща си който седи пред теб

може да не ти минава през ум да помниш да обживееш или да се възхитиш
или поне да проумееш и толерантно да интерпретираш

такава липса на интерес
виждам в някои от погледите на снимките
които само отбелязват кутията
с поставената в нея невероятна англичанка

не реагират при тази странна среща
отразяват за миг
отминават недоразбрали
после представям си разказват обясняват
“да
видяхме нещо но какво - не знаем
скулптура беше ама нещо се и движеше”

притеснявам се за сърцето си ако съм край тази жена
бих бил екзалтиран
бих останал
не може би
а със сигурност
с часове край нея
докато краката ме държат
макар че ще сядам на земята
и бих я гледал докато се уморя от самия себе си
не и от нея
/близък човек я гледа в париж
и потвърди колко е крехка малка красива/

ина григорова
която не знам дали все още живее в ню йорк
има стихотворение със следното заглавие -
“в спектакъла на лайфа аз съм ръкопляскаща”

удовлетворяващо е да се ръкопляска
всекиму според потребностите и желанията
и ако не вреди на някого по най-злонамерен начин
нека не се сдържа и да ръкопляска колкото може по-дълго

дългото вглеждане в картина
или поредното слушане на един и същ албум
също е
отекващо във времето
пляскане с една ръка

възстановяване

Posted by admin - 21/03/13 at 01:03:53 pm

татко го оперират на 12 март
стаята му е номер дванадесет
л е дванадесетата буква
нищо фатално няма да се случи

- - -

това може и да е стихотворение
ако не го беше казал баща ми
докато вече лежи в собственото си легло

никога не сме разговаряли
за увлечението ми
по съвпадения на дати числа цифри
и странни взаимоотношения между
лични истории автобиографични факти
и чужди животи филми или текстове

дебюти

Posted by admin - 21/03/13 at 12:03:58 pm

през 1960-та морис пиала дебютира
с късометражния филм любовта съществува

първата ми мисъл
когато разбрах това
и естествено проверих за да не греша
беше че през същата година
естонският композитор арво пярт
завършва едно от първите си произведения
некролог
то няма почти нищо общо с нататъшното звучене на музиката му

бих искал да мога да кажа с увереност
че любовта
взаимната и споделена любов
категорично не съществува единствено като липса като некролог
и да го кажа с увереността с която мога да заявя
че концертът на пярт и шостакович в зала българия
беше интимно събитие

увереността се клати
люшка се несигурна
насам и натам
желанието
да изкажа уверено онези думи
остава на мястото си

мислех си това и се сетих за любов на ханеке

Search