talk to me like lovers do

слушам си юритмикс и навън вали
дъждът идва бавно с ритмични проваляния право на земята
с всяка капка се линкват спомени разходки емоции разговори и острови тъжни са наш’те съдби дълбоки морета ни правят сами
и сякаш дъждът е солен

гледах и филм с одри тоту - A La Folie…Pas Du Tout
тя е сладка художничка от ентусиазирания тип
оказва се че е притежателка на весела еротомания
има хубави бъзици с арчимболдо от лекарства

иначе слушам и синди лопър и чета първия том от мемоарите на юрсенар

видях хора които съм познавал

вчера бях на гробищата и часове наред се разхождах из парцелите
в единия край на гробищата има гигантски тръби
по всяка вероятност не циркулират души но кой знае
има
стари гробове нови гробове клетки за урни
военна костница
арменски гробища
еврейски гробища
мохамедански гробища
и накрая тези които
от позитано 20 отиват право надолу
в парцел 10
на пейката до луканов пушехме
/не бях сам
тя остави една мида върху плочата
на дете умряло преди 50 години/
градът след това ми се стори много по тих и нормален
всичко си идва на хаотичното място

бях на хубави концерти -
с. губайдулина - трио за струнни
г. арнаудов - дуо за чело и цигулка с филм и танц (едно момиче в черна рокля и високи токчета бавно се движеше погалваше ту челистката ту цигуларката по голия гръб и продължаваше бавно бавно очите й бяха гримирани с черен плътно запълващ пространството правоъгълник - като превръзка - като майк стайп от последното турне и накрая си размаза грима сложи си маска на елизабет тейлър с рогца събори партитурата на цигуларката и с език й държеше последната страница/
в. лютославски - сахер вариации за соло чело
о. месиен - из квартет за края на света /само кларинет/
к. вивие - пиеса за цигулка и кларинет
д. бермел - coming together за кларинет и чело
дж. манери - пиеса за соло цигулка /това ми хареса най-малко/
к. саариахо - sept papillons за соло чело /хубави пеперуди/
к. щокхаузен - tierkreis /след като всички свириха на korg-a се изнизаха под тоновете на цигулката и на музикалната кутия накрая логично остана само последната/

ходи ми се на театър
прочетох новата на амели нотомб която е порядъчно нереалистична и приказна

подсещане

хладно е
нося сива жилетка
хенри джеймс е двойствен
червеният чай е хубав
всичко се нарежда малко по малко за всеки
а тези неща мислех да сложа преди няколко дни

от мпм:
1
През 1971 година, много преди Питър Уайър да режисира Шоуто на Труман, телевизионните зрители в Америка участвали в странен експеримент. Семейство Лоуд в продължение на седем месеца живее пред камери, регистриращи всекидневието им. Триста часа пряко предаване, без сценарий и режисьорска намеса, “самият живот” пред очите на 20 милиона. Към края на експеримента семейството се разпада и възниква въпросът, дали телевизията е била виновна за това? Обаче по-важният въпрос е: дали е показана истината за семейство Лоуд или истината за самата телевизия? По-скоро второто. Според реализаторите семейството живеело така, “сякаш нас изобщо ни нямаше”, което означава също “сякаш вие, зрителите, сте били там”, като че не е съществувала разлика между гледащите и гледаните. А ако няма граница, значи не само ти гледаш телевизия, но и телевизията те гледа. Неочакваната смяна на местата нарушава основите на паноптикона, за който Фуко пише, че е модел и източник на абсолютния поглед на властта: “Невъзможно става поместването на модела, властта, погледа, самата медия, защото ти винаги си от другата страна” (PS2 364). Телевизията вече не е медия, разкриваща пред нас зрелището на живота, тъй като - първо - самите ние вече не живеем в “общество на спектакъл”, тъй като неприличността вече е заместила сцената, второ, премахната е дистанцията между действителността и самата медия, а ние не можем да различим предизвиканите от нея ефекти от онова, което би било без тях. “Нашето собствено тяло и цялата заобикаляща ни вселена се превръща в контролен екран” (ЕС 127), където значението изчезва.

2
Катастрофичният интелектуалец утешава читателя, защото му дава възможност да види на фона на бедствието групичка свръхчовеци, способни да се извисят над посредствеността. Или поне няколко избраници, които като че казват: “Само ние - ти и аз -можем да разберем това и да оцелеем: ние, единствени сред цялата тази тълпа.
Катастрофичният интелектуалец презира популярната литература (или по-общо: култура), отхвърляйки я изцяло. По това високомерие той прилича на теоретика, който оставя писането на писателите, а за себе си запазва привилегията да гледа отгоре (или от безопасно разстояние - и двете значения могат да се изведат от гръцкия първоизточник, думата “теория”) спектакъла и охотно да го нарече панаир на суетата. Теоретикът може по такъв начин да обоснове морално собствената си позиция. Литературата е арена на проявени афекти, враждебни сблъсъци, играчка в ръцете на задръстени от алчност занаятчии. Теорията, напротив, е проява на желязна дисциплина, достоен израз на вътрешна хармония, едва ли не безличен интелектуален аскетизъм.


аз преди поне три години


на изпращането ми преди година и четвърт


двамата ми любими преподаватели - по литература и хм


близък план

вторият ми първи безучебен ден

филми:
like minds
един с т. хил и б. спенсър
гетото /хубава унгарска анимация която скоро ще дават по кината/

въобще не ми се ходеше даже и безплатно на бунтът на l.

иначе:
отпразнуван 9 септември
вдигаме десетки тостове за генерал кашев и веселин андреев
заливат ми чантата с тоник няколко дни след това с бира
в кино влайкова пък има нова градска музика
оказва се че познавам поне половината свирещи
забавно и приятно беше
ю ес оупън а не влюбен облак или плюеш огън пее щерката на всичко що е алтернативно с новата си група мачпойнт
накрая на купона един човек се просна на пода
сложих колона до главата му и надух тайм на флойд
ни звук ни вопъл ни стон издаде проснатият агент
а друг танцува около него полугол час и половина брррр

левски биде победен а аз гледах отдавна наизустения американски психар и разговарях

боулингът е хубава игра даже с махмурлук

салман рушди има хубави есета за турние пинчън калвино но ненавижда умберто еко

скоро ще е истинска есен
откъсни едно листо
кажи му че искаш всичко да е наред и го подари
животът все пак и все по-често напомня че е живот независимо от континентите

най-сетне си имам съдържанието на хард диска който ми се скапа преди месеци

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.