на път

утре пътувам за китния ямбол за вечерно четене

ще си взема две книги за из път
американска антология
и френски философ който и днес си четох тайно по време на лекции

как да се освободим 1

разговорите се състояха само от фантазии, откровения и, разбира се, се отличаваха с пълна свобода на тона - всичко беше позволено. и най-голямото волнодумство бе приемано и високо оценявано. никой не се церемонеше… буржоата и академика биха се ужасили…
спомням си, когато дойде Х… същината на разговора… би накарала да почервенеят и не особено целомъдрени уши.

(цитирано със съгласието на автора, премахвам името на споменатото лице)

Спомням си, че на едно място той - един от великите в историята на западната цивилизация - беше сравнил езиковите игри с поведението на човек, който се опитва да излезе от едно пространство, в което, разбира се, е бил принуден да влезе от други хора. Години наред той мисли къде е изходът и все не му се удава да го намери, докато накрая поглежда към портата и вижда, че тя е широко отворена. Тогава се сеща, че изобщо не му е хрумнало, че може да излезе през нея и си дава сметка, че тя навярно никога не е била затворена.

долу

гледах лейди зи
тъжно ми е да го кажа но:
поредният глупав клиширан безжизнен аборт на бг киното

сега си слагам капки и заспивам

изгрев

най-сетне гледах 54

преди малко на попа един скитник ме пита колко е часът
11 без 10
втори въпрос: ама сутрин ли е вече

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.