136
Posted by admin - 28/02/05 at 10:02:48 pmбях на пресконференция на нов запис на бг химна
чак после на феста
очите ми се затварят
подовите настилки са на пода
снегът е навън и студът се пука господа съдебни заседатели
а на мен ми е хубаво заради толкова важни мои неща
които са 136
когато нещата са спокойни е добре
ще си пусна компилацията която си направих
нямам сили да се концентрирам и пиша нонсенс
1+1
Posted by admin - 27/02/05 at 01:02:06 pm222 файла в папка
–
1 разговор
1 среща в 17 часа
с жената която обичам
щастлив съм
още от вчера вечерта
когато тя ми изпрати смс
–
вчера беше р. ден на тома
първи му се обадих
след като ходех под чадъра и под звуците на добре темперираното пиано и след като пих сам чай в джимис и четох
отидох и го видях - също първи
прочетох книгата му
дума с три букви/първата е з/последната е/думата не е зеле
Posted by admin - 26/02/05 at 11:02:39 amнякои са много болни в зоната си за сексуално удоволствие и ежедневно уриниране
дано се излекуват и не бъдат никога повече нещастни в това отношение
написана рецензия
видях й даже редакцията
подът е у вас - настилките са от нас
това е слоганът за магазините
и се чувствам слабоумен
издивявам
равномерно
циклично
безсмислено
засиращо
смотано
абсурдно
тъпо
се чувствам
ходим до дианабад за да изведен един приятел
трасираме най-краткия път до интерпред с желание да ядем картофена пица
взимаме трамвая който сякаш се намира в зоната на здрача
защото от него слиза човек ходещ все едно по вода
или по-точно каращ сърф
клати си ръцете като водорасли в ритъма на вълните
а краката му едвам се задържат върху дъската която е издигната прекалено бързо и прекалено бързо от същите тези вълни
после се качва улично куче което следва една точно определена жена в която май е влюбено
стигаме до гарибалди и ядем не супа а пица
аз излудявам и говоря само глупости или лежа върху масата или канапето
на спирката за вкъщи няма смисъл да се чака защото е прекалено късно за трамвай но ние все пак залепнахме за нея
дойде един старец с прошарена брада и започна да реди пъзела на историята си
после в минути равни едновременно на десет години одисея към вкъщи и сто години самота
аз се прибрах
събудих се
имах смс
не беше от когото исках
от една приятелка в англия:
“извинявай че е късно но исках да пиша на някого който щеше да ме разбере”
отговорих й да ми пише
но сигурно те спи в момента
и така ще се въри цикъла на сън и събуденост
докато някой от нас не се сети да напише мейл
или просто да се обади
иначе съм много добре
благодаря че някой пита
–
11:22 e
навън вали
там излизам
да минат
Posted by admin - 25/02/05 at 01:02:49 pmмного неща
хубав концерт на остава
но дъжд и вън и вътре в мен
и бира разлята върху палтото ми
вляво горе боли ме зъб и ме боли
сякаш са ме рязали отвътре
макар уж нищо да не е станало
–
да пишеш редове понякога помага
понякога задълбочава
–
дано тези няколко дни да минат
–
да ти мине нещо
–
не да ти мине
искам да остане
и да продължи
това между нас
Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds.
Valid XHTML and CSS.