клип портрет филм

в събота излязох към десет часа
беше хладно и свежо
с лека мъгла
слязох пеша до жълтите павета
влязох в един хотел
попитах на рецепцията къде са снимките
казаха ми че са на минус първо ниво
без да искам слязох на минус второ
където имаше
историческа или културологическа конференция
и също имаше камери
когато видях познати доценти и професори
се убедих че не съм на правилното място

всъщност не знаех на какво точно отивам
когато един от участниците ме покани
оказа се снимки на клип към песен на петко славов
http://www.myspace.com/petkoslavov
който преди години заедно с жоро и дани от остава
записаха и издадоха няколко песни като хомеовокс
бяха готини

в клипа за моя изненада участват
свилен и дани от остава
тома марков
гурко от анимационерите
кака лара береану

тръгнах си далеч преди последните кадри

отидох на стълбите пред университета
слушах a wolf at the door на radiohead
за пети път подред
преди двете студентки от академията да дойдат
бяха ми предложили да ми направят портрети
досега само един приятел ме беше рисувал
и ми беше интересно какво ще се получи

стигнахме улица ханс кристиан андерсен
на която има две детски градини
по пода в различните стаи
имаше книги на кундера на борхес на антал серб
пиано с изсъхнали цветя върху капака
навсякъде разхвърляно и с валма прах
орехи домати ябълки
купища бутилки
рецепти за антибиотик и успокоителни
на рамките по вратите беше отбелязвано
кой колко е бил висок някога

родителите на момичето са във вирджиния
тя е наполовина американка
брат й е в бразилия
работи и лети с парапланер
тя живее сама
другото момиче се оказа наполовина рускиня
по едно време дойде техен колега от академията
на него родителите му са в мадрид
тази година завършва и ще отиде да работи в кипър
за да изкара пари за магистратура в барселона

настаних се в червен мек и дълбок фотьойл
стоях неподвижен
четях интервюта с ларс фон триер с едуард олби
схващах се
заслушвах се в песните
които ела фицджералд размяташе из въздуха
после в саундтрака на боен клуб
едуард нортън беше на задната корица на списанието
което прелиствах

чудех се как ли изглеждам върху хартията
която е скрита от погледа ми
все повече залепвах и се изличавах от фотьойла

портретите всъщност имаха прилика и допирни точки
голямата разлика беше че бяха толкова ярки и светли
наситени със светлина живот и колорит
очаквах да са остри убити и измъчени
стегнати и тъжни

полуамериканката си сви цигари с карамфил
наля гъсто и тъмно италианско вино
намазах си филия със сладко от вишни с мед
начупих си орехи

момчето което ще ходи в кипър сподели
че никога не е ходил на концерт
пуснах му изпълнения на бауи на живо от 80-те
после the lost fingers и nouvelle vague

когато заваля и времето напредна
слязох към центъра
минахме през един нов бар
там преди беше ресторант хитрият петел
/наричах го the cunning cock/
нещо не беше както трябва
музиката беше бритпоп
но не и самото заведение

далеч от улица ханс кристиан андерсен
в един друг апартамент
на улица на която има една детска градина
от която заедно с друг жител на квартал дружба
сме взимали малкия добър брат
гледахме последен изход 4
и се оповръщахме от смях като бебета

на същия етаж живее деветдесетгодишен старец
който е научил внучка си да чете още на три и половина
сега той едва я вижда
чува само някои думи
обича да пие кола
предпочита макароните си със сирене и много захар
забравя да пие лекарствата си
слуша радио денонощно
и за да се събужда всяка сутрин
не заспива през нощта

бележки към определeние на идеалния читател

момчил миланов качи този текст
на алберто мангел
на блога си
http://chilly.blog.bg/izkustvo/2009/11/26/the-ideal-reader.443754
толкова ми хареса че днес го преведох

Идеалният читател е писателя точно преди думите да се съберат на страницата.
Идеалният читател съществува в момента, който предхожда момента на създаване.
Идеалният читател не реконструира историята: той я пресъздава.
Идеалният читател не следи историята: той участва в нея.
Известно предаване за детски книги по БиБиСи винаги започваше с въпроса на водещия: „Удобно ли сте се настанили? Тогава ще започваме.” Идеалният читател е и идеално настанилия се.
Изображения на свети Йероним го показват надвесен над превода му на Библията, как слуша словото на Бог. Идеалният читател трябва да се научи как да слуша.
Идеалният читател е преводача. Той е способен да направи дисекция на текста, да свали кожата му, да реже до костния мозък, да следва всяка артерия и вена и накрая да вдигне на крака съвсем ново съзнателно същество. Идеалният читател не препарира.
За идеалния читател всички похвати са познати.
За идеалния читател всички вицове са нови.
„Човек трябва да е изобретател, за да чете добре.” Ралф Уолдо Емерсън
Идеалният читател има неограничен капацитет да забравя. Може да заличи от паметта си, че доктор Джекил и мистър Хайд са една и съща личност, че Жулиен Сорел ще се прости с главата си, че името на убиеца на Роджър Акройд е еди-кой си.
Идеалният читател не се интересува от писанията на Брет Ийстън Елис.
Идеалният читател знае това, което писателя само усеща.
Идеалният читател преобръща текста. Идеалният читател не приема думите на писателя на доверие.
Идеалният читател е читател на натрупването: всеки път когато прочете книга, той добавя нов слой памет към разказа.
Всеки идеален читател е асоциативен читател. Той чете така сякаш всички книги са работа на един и същ неостаряваш и плодовит автор.
Идеалният читател не може да изрази знанието си с думи.
Когато затваря книга, идеалният читател чувства, че ако не я беше прочел, светът щеше да е по-беден.
Идеалният читател има извратено чувство за хумор.
Идеалният читател никога не си брои книгите.
Идеалният читател е едновременно щедър и алчен.
Идеалният читател чете всякаква литература все едно е анонимна.
Идеалният читател изпитва наслада от употребата на речник.
Идеалният читател съди книгата по корицата.
Четейки книга отпреди векове, идеалният читател се чувства безсмъртен.
Паоло и Франческа не са били идеални читатели, защото признали на Данте, че след първата им целувка, не чели повече. Идеалните читатели биха се целунали и биха зачели отново. Една любов не изключва друга.
Идеалният читател не знае, че е идеален читател, докато не стигне края на книгата.
Идеалният читател, поне в пространството на историята, споделя етиката на дон Кихот, копнежа на мадам Бовари, лъстта на Батската невяста, приключенския дух на Одисей, темперамента на Холдън Коуфийлд.
Идеалният читател върви по утъпкан път. „Добър читател, голям читател, активен и съзидателен читател е препрочитател.” Владимир Набоков
Идеалният читател е политеистичен.
Идеалният читател съдържа, за книгата, предложение за възкресение.
Робинзон Крузо не е идеален читател. Той чете Библията, за да намери отговори. Идеалният читател чете, за да намери въпроси.
На идеалния читател, всяка книга му звучи, до известна степен, като личната му автобиография.
Идеалният читател няма точна националност.
Понякога писателят трябва да чака няколко века, за да намери своя идеален читател. На Блейк му отне сто и петдесет години, за да открие Нортръп Фрай.
Идеалният читател на Стендал: „Пиша за не повече от стотина читатели, за нещастни, любезни, чаровни същества, никога морални или лицемерни, които бих искал да удовлетворя; познавам един-двама.”
Идеалният читател е познал нещастие.
Идеалните читатели се променят с възрастта. Когато навърши трийсет, четиринайсетгодишният читател на „Двайсет любовни стихотворения” на Неруда престава да е идеален.
Опитът кара някои прочити да губят от блясъка си.
Пиночет, който забранил „Дон Кихот”, защото мислел, че защитава гражданското неподчинение, е бил идеалният читател на тази книга.
Идеалният читател никога не изчерпва географията на книгата.
Идеалният читател трябва да желае не само да отстрани неверието си, но и да прегърне нова вяра.
Идеалният читател никога не мисли „ами ако…”.
Писането по полетата е белег на идеалния читател.
Идеалният читател обръща в своята вяра.
Идеалният читател е невинно капризен.
Идеалният читател е способен да се влюби в някой от персонажите на книгата.
Идеалният читател не го засягат анахронизми, научни факти, исторически акуратноси, топографски точности. Идеалният читател не е археолог.
Идеалният читател безжалостно налага правилата и предписанията, които всяка книга създава за себе си.
„Има три вида читатели: един, който се наслаждава, но не разсъждава; трети, който разсъждава, но не се наслаждава; другият е по средата, той разсъждава, докато се наслаждава и се наслаждава като разсъждава. Последната класа наистина пресъздава наново произведението на изкуството; членовете й не са много.” Гьоте, в писмо до Йохан Фридрих Рохлиц
Читателите, които са извършили самоубийство след прочита на Вертер не са били идеални, а само сантиментални читатели.
Идеалните читатели рядко са сантиментални.
Идеалният читател иска да стигне до края на книгата и едновременно с това да знае, че книгата никога няма да свърши.
Идеалният читател никога не е нетърпелив.
Идеалният читател не го вълнуват жанровете.
Идеалният читател е (или изглежда, че е) по-интелигентен от писателя; идеалният читател не използва това срещу него.
Идва време, когато всеки читател се смята за идеален читател.
Добрите намерения не са достатъчни, за да се стане идеален читател.
Маркиз дьо Сад: „Пиша само за тези, които са способни да ме разберат, те ще ме четат без никаква опасност.”
Маркиз дьо Сад греши: идеалният читател е винаги в опасност.
Идеалният читател е главния герой в романа.
Пол Валери: „Литературен идеал: най-накрая да знаеш – да не пълниш страницата с всичко с изключение на „читателя”.
Идеалният читател е някой, с когото писателят не би имал нищо против да прекара вечерта над чаша вино.
Идеален читател не трябва да се бърка с действителен читател.
Писателят никога не е свой идеален читател.
Литературата е зависима не от идеални читатели, а само от достатъчно добри читатели.

насекомикс филм

вчера беше премиерата на първия албум на насекомикс
adam’s bushes eva’s deep

преди нея бях на премиерата на романа на мануел ривас
моливът на дърводелеца
артистичен и ерудиран писател
жестовете и речта му
прескачаха от
въздух пеперуди
дядо му и ницше
право в ядрото на литературата
което е именно поезията
но също така и паметта

след последните ръкопляскания
и без вино и хапки от коктейла
бързах по жълтите павета
защото си мислех че закъснявам
тичах за да стигна до бекстейдж
успокоих се когато видях тълпата в антрето
още повече се успокоих
когато видях русоляво рижия човек
който пускаше на входа

влязох
клубът беше препълнен
въздухът очевидно недостатъчен
но това нямаше значение
доближих се до сцената
свалих си якето и черната жилетка
застанах до двата микрофона за андрония попова-рони
един за гласа й
втори за акордеона

след малко тя дойде
малката прекрасна милейди
с фиби перли и дантели
с креп коприна с клин
бледа притеснена крехка
но непоклатима

прегърнах я
поздравих я
казах й колко е малък клубът
за точно този концерт

тя се усмихваше
искаше да пее
да не кашля
вечерта да мине
да погали дъщеря си
да заспи спокойно

почнаха към девет
макар да бе обявено за осем
тонрежисьорът закъсня
и изсвириха amore mio
първата песен от албума
без него

на края на петата песен
инжектирай ме с любов
целунах ръка на рони
не можех да не го направя

изсвириха целия албум
няколко забравени стари
и неслушани нови неща

след това преживяване
което беше
рок джаз танго
руини разруха раждане
размесени с шега легло и свобода
имах чувството че усмивката е изкривила
лицето ми в неприятна
агресивна или глупава гримаса

прибрах се пеша до вкъщи
със слушалки в ушите
и спокойно удоволствие навсякъде
за пръв път от много време насам

ако премиерата на испанеца беше приятен моноспектакъл
то промоцията на албума беше страхотен филм
не само защото висяха ленти от тавана

/благодаря на дани за снимките/

да сънуваш сервитьор / да сънуваш магаре

сънувам че той е сервитьор в заведение
което сме посещавали заедно
преди пет-шест години

разнася на табла ниски чаши
с прекрасна лимонада
вижда ме
моли жената с която съм
да му помогне
да разнесе чашите да сервира
иска да ми сподели нещо

слушам го
той мълчи

„е какво толкова има
някой ме мрази
никой не иска да работи с мен
болен съм от нещо”

„носи се един слух в нашите среди”
започва той

тъкмо да довърши
и дойде собственикът

хвана го за ушите
връчи му подноса
с десетки
пълни празни и счупени чаши

разтегли ушите му
запрати го в стената
през която злощастният сервитьор премина
без да се спре и за миг

след като се събудих се чудех
дали да се обадя на човека от съня
да му го разкажа

не го направих
в едно друго легло отворих
на случайна страница
съногаданията на артемидор далдиански

„магаретата, когато носят някакъв товар, когато са послушни, когато са здрави или пък вървят бързо, са добър символ за брак и сдружаване, понеже съпругата или съдружникът не само ще бъдат щедри, но и на драго сърце ще слушат сънувалия и всячески ще показват своята благосклонност. добър символ са и за всякакви други начинания, тъй като казваме „магарето го търсят за работа”; след подобен сън сънувалият ще извлече голяма полза от предприетото начинание и едновременно с това ще получи удовлетворение, тъй като магаретата са посветени на силен – най-веселият и доволен спътник на дионис.
мулетата са подходящо знамение за всичко поради издръжливостта им на работа, но най-вече ги бива за земеделие.
единствено се противопоставят на брак и потомство, тъй като са ялови.”

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.