Стефан Иванов

скелети и прилепи

Posted by admin - 31/10/12 at 05:10:51 pm

луната хладно жълта окултно свети пак зад нас
гласът ми каза добър вечер вашият прилеп съм аз

October 31, 2012 | In Дневник | Comments Off

улица нов живот

Posted by admin - 29/10/12 at 04:10:26 pm

веднъж
когато бях в гимназията
съм писал с маркер
улица нов живот
между гърдите на момиче
тогава за мен това беше само песен на кале
и остана като приятен спомен

но невероятно е настоящето
което беше едва в събота
когато беше втората вечер от фестивала улица нов живот

свириха 15 групи
от ревю и мъртви поети
до гравити ко бейбифейс клан и voyvoda
и разбира се - клас
чиито песни никога не бях слушал на живо
това беше първото им свирене от 18 години
изпълниха
чай
сутринта
и лошо момиче
единствено мога да чакам да обявят дата за концерт

вчера
освен рожден ден на франсис бейкън
най-близкият ми художник от ХХ век
беше и третата вечер на фестивала в тр сфумато
където свириха дует ша-ша и румен спасов
беше представен и филмът-концерт за нова генерация
а аз
иван димитров
марица колчева
ясен василев
радослав чичев
мирослав христов
калоян праматаров
иво цанов
и актрисата елена димитрова
четохме главно стихотворения и разкази на димитър воев
от новото издание на книгата му поздрави от мен боговете

воев е преди всичко поет
и едва след това музикант
поезията служи за разкриване на тайни
за достигане на битие което не съществува
до този момент и по този начин
служи за създаване на убежище
цел и средство е за разширяване
сферата на борбата и полето на свободата
и воев това го умее

за мен
по лична и интимна важност
той стои до константин павлов и георги рупчев

ще се радвам
следващата книга на воев да е като тези дневници на кобейн

радвам се че бях част от фестивала
че познавам част от организаторите и музикантите
но повече се радвам че бях публика
надявам се такива вечери да не се случват на всеки 20 години

- - -

с радослав чичев прочетохме заедно две стихотворения

хайде на театър

Обяздил старата крава
връща се новия ден.
А ти гущер възседнала
бързаш да влезеш при мен.

Ангел златен. Реалист.
Разкъсва се злобно. Мазохист.

Кръв излива
върху нас.
Метална ерекция
долна страст.

Във храма
пълен с декори.
Пиеса ще има сега.
Излизат голи актьори
стари, грозни деца.

Кална сделка.
Кален дом.
Порно сцена.
Лигав стон.

Всички викат:
Хамлет тук.
Кой е Хамлет?
Някой глух.

Далеч от храма
лети твоя брат
със птиче ято
лети твоя брат.

С глава на птица
и все по-тежки крила
той пада в храма
на сцената.

А тези хиени
го вдигат със злоба.
Какво е това?
Вкарайте го в гроба.

Брат ти е Ангелът.
Ти си мойта смърт.
С тебе спя нощем.
И чакам денят.

Десет черни монахини
ми обличат черна тога
и на сцената изправен
аз си казвам: “Мога, мога.”

И тълпа обезумяла
аплодира всеки миг
Аз съм Хамлет, аз съм Богът.
И гробар на своя стих.

Черни сгради
в съня ми.
Черни сгради
в леглото ми.

С бял саван ще ме повият
преди това.
И до теб ще легна ,
булчице.

Прочетох във вестника
нова статия ,
в която пише за мойта
апатия.

Какво ще каже леля ми?

единственото решение - живот

Цъфнали люлякови пепелянки
плачат тогава.
Единственото решение - живот.
Ние ще влезем в забравата
с поредния номер и код.

На гърдите ни татуирани
пеперуди, пролетен валс.
Виена, вътре в мен изнасилена,
цигулково стържещ романс.

Пентатоника в кармата,
пет познати до захар неща,
зад китайски крайбрежия,
търсещи силната ми ръка.

Всяка сутрин вечеряме себе си.
Всяка вечер разкъсваща страст
и отново перверзни портретите
извращават се с нас.

Някой спомен вдигнал наздравица,
войнишката чест изисква възход.
Ще зарием Густав приятелски.
Единственото решение - живот.

October 29, 2012 | In Дневник | Comments Off

26

Posted by admin - 24/10/12 at 03:10:23 pm

никога не съм говорил за това
отдавна отбягвам кафето
аз и моето мълчание заедно си пием чая
дойде неповикано като слънце
изникна внезапно от тишината
спря на ръба на разпознаването
размишляваме чудим се
как са другите
дали рибките си приказват за артистичния живот
не съм отново под знака на водолея
тъжен и пропит с влага знак
друго е сега
мълчанието взе да ми разправя живота си
не беше интересен
не е и нужно
то най-напред се запита
дали не може да преустанови кариерата си
заключи че не е възможно
по-важно е да помни съществуването си
без оцеляване на миналото в настоящето
би съществувал само мигът
без метафората в умствения кръгозор
би имало непристъпна зона
тя не ще се подчинява на властта ни
ще остава непозната
там пиниите няма да образуват естествен свод
на височина пет стъпки не ще видиш
току-що прекършени клончета
ще има преизобилие
от изнемога до смърт в трудовата преизподня
слабият по-лесно ще се подчинява на капризите на могъщия
и когато се научава хубава новина
тъй хубава да подскочиш от радост
но оказва се че не е вярна и
не остава нищо
абсолютно нищо на което да се опреш
по моста ти движение няма да тече тогава
когато не си в безопасност и аз не съм в безопасност
това увисва на слабата ми фигура
като смачкана позакъсняла мисъл
като натежал от смут вълнен плат
рано или късно
към добродетели ни тласкат наглите ни детски престъпления
извършени от егоизъм и безочие
мълчанието се поти на слънцето
обмисля нещо върти глава
оглежда обстановката
стоя до кухненския прозорец
споделям че дълго исках да мразя високия си ръст
който би ме карал да се навеждам
напоследък не желая да раста
наблюдава се приземяване шепти мълчанието
навред не се виждат
триглави планински демони брадати джуджета
сияещи феи фавни с кози крака
диви свине със златна къдрава четина
искрящи снежни духове
липсват и безброй други твари
край черешата преминават
католици и екскурзианти терористи и учени
прави или насядали на земята меломани и богомолци
така наречени влюбени двойки
вдигат погледи
галят лицето срещу себе си
то се отдръпва назад
пръстите им увисват във въздуха
като стрели без мишена
как са другите в такъв момент
чуди се мълчанието
впрочем чисто географски координати раят има
не е на поляната
казва то
върху прочутата ебщорфска карта от 1235 година
той е разположен на изток
отвъд каспийско море и кавказ
някъде сред неизбродимите пространства на индия
мълчанието заключава
понеже още не е моят ред
да излезе който му е ред и да говори
ще продължа да мълча и през тази година
излизам
отвръщам тогава
пътуването не си заслужава
поляната е за предпочитане