възможност за остров
Posted by admin - 27/03/09 at 03:03:55 pmмишел уелбек не екранизира
особено успешно
собствения си роман
филмът е тих и смълчан като притча
която обаче е трудно разбираема
защото е дълбока плитка и клиширана
едновременно
липсват десетките истории
отсъстват секса цинизма откровението
разочарованието нихилизма страха
въобще цялото съдържание на романа
се е стопило до заглавието
и до едно едва изказано в сюжет
минималистично послание
в песента на карла бруни -
youtube.com/watch?v=2f1afLiBRSE
по поемата на уелбек
възможност за остров
има повече от романа
отколкото в самия филм
въпреки че бруни е почти на границата
между пеене и приповдигнато декламиране
а текстът е по-патетичен
и от така критикувания от уелбек
жак превер
/уелбек го нарича
връх на дебилизма
и лицемерното социално удобство/
като я слушам си спомням вкуса
който ми остана след прочитането на романа:
романтиката
/в нейния некомерсиален вид –
като роман който се пише сам
без усилие и без да е евтин
просто защото е автентичен
като дишане дъжд и делириум/
е безсмъртна
и за да е идеална не е нужно нищо
но за да се изрази въздействащо
е нужно повече от
пози сметана лубриканти
камини мартинита или лафове
повече от това което се е случило
и уелбек го има това повече
/но засега само като писател
за разлика от дюрас и роб-грийе
които са по-скоро добри
и в литературата и в киното/
снимката е на стол в офис на издателство flammarion
където е излязла последната книга на уелбек
interventions: tome 2 - traces
в нея има есета писма и интервюта
публикувани през последните двайсет години
the beats
Posted by admin - 27/03/09 at 02:03:49 pmграфичен сборник с разкази
за историята на битниците
най-дългите части
естествено
са за тримата –
керуак
гинсбърг
и бъроуз
разказани са известни факти и митове:
бензедриновото написване на по пътя на керуак
първото четене на вой на гинсбърг
бъроуз който убива жена си
в нелепа имитация на вилхелм тел стрелба
има и по-неизвестни
при това без да има нужда от фикция
бийт реалността е била достатъчно невероятна
не са пропуснати
лорънс фърлингети
джаз поезията
грегъри корсо
бийт жените
гари снайдър
ренесансът на сан франциско
робърт крийли
историята на издателство city lights
филип уолън
по-голямата част от текста
е написана от харви пикар
чийто самоироничен и саркастичен
автобиографичен комикс
american splendor
/в който не скрива и не спестява нищо
от общо взето скапаните моменти в живота си
които е преодолял с неочаквано хвърлената
от черния хумор
светлина/
беше екранизиран през 2003
и пол джиамати беше убийствен
в ролята на харви
графичният сборник за битниците няма претенциите
да е литературно изследване
но се е получило нещо въздействащо –
като въображаема възстановка
като черно-бял документален филм
без сериозната скованост
с която отговарят интервюираните
а с лекота свобода и хумор
със сериозна несериозност
$ $ $
Posted by admin - 22/03/09 at 10:03:44 pmшестгодишно дете има мигрена
отива до тоалетната
опикава си ръцете
не ги мие
вдига от пода кукла
с бледо порцеланово лице
с мъжки черти
сваля счетоводителския й костюм
избърсва се в него
изважда маркер от чантата си
оцветява куклата в черно
не оставя нито едно бяло петно
слиза в мазето
между праха и паяжините
вижда лакирано дърво
извито като змия
с нежност с която
се късат крила на пеперуда
забива игли в ръцете на куклата
приковава я към дървото
голата черна кукла
прилича на плувец
който всеки момент
ще скочи в басейн
за да впечатли публиката
от китките му тече нещо черно
лепкаво и сладко e
запалва се внезапно
от тавана започват
да валят зелени ята
шестдоларови банкноти
падат в краката
на голата безполова кукла
която промълвява
„защото твое е царството”
тогава се събуждам
по телевизията отново дават
убийството на кенеди
просто като любов
Posted by admin - 22/03/09 at 10:03:47 pmстатията е в първия брой на жената утре
приложение към списание жената днес
jenatautre.blogspot.com
В началото на октомври в нета за свободно сваляне излезе Issue 1, една грандиозна, в своя замисъл, книга. Тя се разпростира на 3785 страници, на които има стихотворения и поеми на 3164 поета. Звучи като сбъдната мечта за всеки страстен читател на поезия, но странното започва с уточнението, че творбите са нови. Някои от авторите са Шекспир, Силвия Плат, Гинсбърг, Буковски, Керуак, безсмъртни класици, но и отдавна умрели хора.
Вероятността тепърва да бъдат открити техни, все още непубликувани, текстове е пренебрежимо малка, ала все пак съществува. Възникна проблем, когато живи поети откриха, че имената им са включени в сборника, при това със стихотворения, които не са техни.
След разразилия се бурен скандал се оказа, че това е игра и мистификация, нещо като изследване и експеримент, а поезията е написана от симпатичен автор на име Ерика Т. Картър. Тя е компютърна програма. Всеки читател би могъл да разбере дали това наистина е поезия или не. Автентичната е толкова над семплия, безумен и абсурден езиков алгоритъм, който е зададен на Ерика, че не е нужно да си познавач на мерената реч, била тя в класическa стъпка или в бял стих, за да го осъзнаеш. Това дори не са думи, а призраци на думи, някакви черни следи на бял фон, останали без смисъл и причина. Някакво значение може да им придаде толерантен и настойчив читател, който е достатъчно отворен към всевъзможен словесен хаос.
И любовта може да се превърне в призрак, който не броди нито из Европа, нито в Океания, нито никъде.
Антроположката Хелън Фишър разделя любовта на три етапа. Първият етап е лъст – сексуално желание и либидо. Вторият е привличане – интензивна и романтична любов. Третият е привързване – дълбоки чувства на сливане, обединение и съюз с дългосрочен партньор.
Изследвания показват, че когато човек се влюбва се отделят големи дози феромони, допамин, норепинефрин и серотонин. Този коктейл би могъл да бъде сравнен с екстъзи, кокаин или амфетамини. Той носи щастие, превъзбуда, безсъние, ускорява пулса, намалява апетита. Мозъкът може да забърква това питие средно между шест месеца и три години. Забелязано е, че дългосрочната връзка зависи повече от нивата на окситоксин и вазопресин.
Може би скоро, когато човек отива в агенция за запознанства, първото, което ще му се случи е да му изготвят визитна картичка: пълен биохимичен анализ на важните невротрансмитери и хормони, които пъплят из мозъка му и определят дали е съвместим с някого или не е. Агенцията ще намира и събира хора с максимално сходни и съвпадащи си химични характеристики. Точно като парчета крайно органичен и сложен пъзел. Любовен елексир, който не е нужно да дадеш на някого да пие, защото и без друго сам го е изпил на екс без да докосва чашата.
Но това ще е розовата и романтична прелюдия към началото на края.
Не е изключено в близко бъдеще да има окончателно и ефективно лекарство, даже ваксина за СПИН. Тогава добрата стара игра навън-навътре, както я нарича героят на Малкълм Макдауъл от Портокал с часовников механизъм, ще придобие невероятни размери и измерения. Ще настъпи поредна помитаща сексуална революция. Класическият брак напълно ще изгуби смисъла си. Заедно ще живеят хора по двойки и тройки, често и десетки.
Рекламата няма да бъде пасивна, няма да можеш да я избегнеш като не се вслушваш в звука на радиото или не гледаш към телевизора, билборда или списанието. Ще е активна, ще е триизмерна, ще ходи на токчета край теб, ще сканира мислите ти и ще приема образа на това, което ще те накара да бъдеш такъв, какъвто рекламодателят иска да си. Ще прелъстява и хипнотизира, а тези които й устояват ще са по-малко от един процент от населението.
Рекламодателите, създателите и собствениците на тази обсебена от секса цивилизация, с известни уговорки ще могат да се нарекат политици или бизнесмени, но няма да ги вълнува икономика или идеология, ресурси или войни. Те ще бъдат евнуси, кастрати, лишени от секс, за да могат да властват над пристрастените към него. Ще се опияняват от възможността да манипулират милиарди хора, да ги подчиняват, да ги карат да вършат немислими дотогава неща. Удоволствие ще им доставя властта да владеят, а не да трупат богатство или имоти, най-малкото защото енергийните, паричните, хранителните и чисто телесните нужди отдавна няма да са трудно задоволими, няма да са проблем за никого.
Експеримент ще придобие ново значение заради още по-новите технологии. Всеки ще може да бъде всякакъв. Тялото ще може да бъде пренареждано в повече комбинации, отколкото са възможни на кубчето на Рубик, което е прекалено много, повече от четиридесет и три трилиона. Разликата ще бъде, че всяка комбинация ще бъде привидно правилна, няма да са нужни никакви нагласявания, търсения и допълнителни ходове, ще може да се мине без сложни движения, увъртания, премълчавания, взаимоотношения или скандали.
Днес ще си такъв, а утре напълно различен. Девствено момиче, жена, мъж, травестит. С полови органи на кон, делфин или куче. Оргазмът ще може да бъде отлаган или продължаван със секунди, минути, часове. Някои ще умират от секс и ще бъдат своевременно съживявани. Няма да има граници, нищо няма да е забранено или недопустимо. Единственото табу ще е старостта, но и тя ще бъде преодоляна почти окончателно.
Секс куклите отдавна няма да са надуваеми, не ще са и единствено женски. Те ще правят и ще може да им бъде правено всичко, което може да се случи с жив човек. Някои ще правят така секс от разстояние, управлявайки куклата, която е до партньора или партньорите му.
Няма да е чудо, ако жени забременяват от жени. Мъже ще раждат. Децата няма да бъдат обикновени. Те ще бъдат идеални. Генно модифицирани и подобрени. Изведени, според прекрасните нови учени, на по-високо от Еверест естетическо и биологично ниво. Няма да има нежелани пренасяни по наследство болести, алергии, недъзи или каквито и да е неприятни случайности. Децата ще бъдат отглеждани от роботи, за да не губят времето на така наречените родители.
Ще властва някаква смесица и симбиоза между обсебена от секса лудост и стерилна скучна наука, която му е подчинена. Ще има лек генетичен и сексуален расизъм, защото ще се появят пасивни противници. Строго асексуални двойки или мъже и жени с ретроградни схващания от минали векове, восъчни фигури като от оживял музей, които вярват в абстракции и живеят в измислица. Те ще бъдат заклеймени като еднообразни, особени и извратени, на тях ще се гледа с лошо око, но няма да бъдат предприети конкретни и крайни действия, защото те не представляват заплаха за реда, който и без това е по-скоро полуконтролирано безредие. Техните деца се раждат слаби и болни и са толкова предсказуеми, колкото родителите си. Поне до време, защото се случва да избягат от домовете си и да се променят. Което е очаквано и разбираемо. Кой би искал да е толкова елементарен и едноизмерен, когато може да бъде всичко?
„Кой би искал да бъде всичко, за да стане нищо?” ще е въпросът на старомодните и непристрастените, които поради някаква причина не са се понесли по пътя на поредната инерция и матрица. Те с надменност, но и със съчувствие наблюдават homo sexualis, сексуалният човек, който вече не е разумен, чувстващ и разбиращ. Той не е повече от автомат, от машина, която изпълнява движения и действия до безкрайност. Като сателит, който се върти по една и съща орбита без да знае защо го прави.
Друго значение би могъл да придаде някой толерантен и настойчив наблюдател или участник, който е достатъчно отворен към всевъзможен сексуален хаос. Като при компютърната поезия на Ерика Т. Картър.
Поезията е отвъд правилата на езика, тя ги използва като инструмент, за да ги заличи, изобразявайки видими и невидими неща, които никой до този момент не е открил и казал по този начин. Поезията не е сбор от звуци, които имат смисъл след хилядолетно колективно съгласие, а е учудване, неразбиране, спокойствие, паника и десетки други чувства, когато от един формален и овладян свят се пренесеш в съседен, в който може да повториш, да преправиш всичко така, както го искаш. Преди думите са овладявали света, сливали са се с него, по-късно и досега те нарояват всевъзможни светове, романи, филми, песни, човешкото като такова. Поезията не е и това, тя е повече, тя е онова „да бъде” в началото на Библията. Тя не може да бъде вкарана в компютърна програма.
Любовта не е възпроизвеждане на ДНК в безкрайна редица от умиращи и раждащи се хора, не е анатомия и протъркването й, не е и технология, а е необяснима ценност, която е безценна сама по себе си. Любовта е по-голяма от сбора на съставните си части, от телата и течностите в тях.
Тя е колкото химия, толкова и алхимия. Магия, при която се случва трансформация и местоименията се объркват, чудят се къде да отидат, сменят се, лицата се отлепят като маски. Отразяват се взаимно и отиват на другото лице. Няма цинизъм, позьорство, лъжи, простотии, наглост или амбиции. Това, което е излишно, е изчезнало. Тогава хората се докосват по начин, по който пръстите не могат. Сливат се, еднакви и различни едновременно. И, макар че, аз не съм жена, а ти не си мъж, аз става ти и ти става аз. Докато това се случва, поне за секунда на година, светът няма да е отишъл по дяволите.
Възможно е в близко или далечно бъдеще коренно да се промени или направо да се изличи това, което се нарича любов. Тя може да бъде измислена и изобретена по друг начин. До смъртта или преобразяването си тя ще е естествена и спонтанна, ще съществува като възможност хората да не са пустинни острови в ужасен океан пълен с акули, цунамита и вулкани, а да се оформят архипелази, полуострови и континенти. Възможността за остров ще е просто наоколо.
Любовта трябва да остане проста.
Тя е такава, защото също като простите числа и тя се дели само на едно и на самата себе си. Две е първото просто и единственото четно от всички прости числa. Любовта се дели на едно, защото слива половини. Дели се на себе си, за да събира двойки в единица. Нищо повече.
Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds.
Valid XHTML and CSS.