Стефан Иванов

шествие софия rainbow friendship 2009

Posted by admin - 25/06/09 at 08:06:04 pm

в събота от 16,30
ще съм на 2000 километра от моста до ндк
и няма да мога да се разходя до червената къща

искрено се надявам
разходката да не е като миналата година
когато още на моста
меко казано се почувствах
в неадекватна безумна и плашеща ситуация
която няма нищо общо
с модерен диалог
разбирателство и либерализъм от ХХI век
а само с монолога на стари нечовешки идеологии
монолог който иска да заглуши
другия човек и начина му на живот

този монолог не бива да бъде отминат
трябва да му се противостои

догодина се надявам отново да има шествие
и пак бих се включил в него
защото съм убеден до мозъка на костите си
че това е ежедневно и нормално нещо
освен че е и конституционно право
което обаче трябва да се отстоява
граждански и адекватно
а в българия и непрекъснато

никой не трябва да се оправдава притеснява или крие
че е такъв какъвто е
ако е негово човешко и законно право да е такъв

няма да е утре
но след години
искам да виждам из кафетата парковете
и по улиците в софия
които вече ще пресичам спокойно
момчета които се държат за ръка и се целуват
без панически да се оглеждат или страхуват
искам да виждам и момичета които правят същото

тогава ще се загледам и ще се усмихна
защото показването на любов и привързаност
е нормално нещо
и не трябва да е само
в тоалетни по партита и в спални

всеки има право на публичност
на нормалните си отношения

от солидарност към тези и други права
всеки може поне да се разходи в съботния следобед

хората които проявяват разбиране и диалогичност
трябва понякога и да го показват

особено в страна
в която миналата година
имаше такова очевидно опълчване
при това в центъра на столицата
срещу конституционните права на български граждани:

Чл. 6. (2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Чл. 57. (1) Основните права на гражданите са неотменими.

Чл. 29. (1) Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.

Чл. 32. (1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.

Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. (2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.

Чл. 43. (1) Гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации.

Чл. 58. (1) Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите. (2) Религиозните и другите убеждения не са основание за отказ да се изпълняват задълженията, установени в Конституцията и законите.

интервю за андрей тарковски

Posted by admin - 25/06/09 at 07:06:11 pm

Как създадохте тази книга? („Андрей Тарковски: събирачът на сънища”)

През декември 2007 г. организирах фестивал за Тарковски. Дойдоха сестра му Марина Тарковска, Олег Янковски, царство му небесно. След този фестивал седнах на крайчеца на дивана и написах книгата за два месеца. Тарковски е особена работа. Тук, в Русия, ми разказваха, че бил мрачен и самият той говореше за това. Когато вече беше болен, ми каза: „Когато ще пишеш за мен, не пиши като за някакъв тиранин. Наслушах се на това в Москва”. Помня, че винаги се усмихваше, във всеки случай на мен, постоянно се шегуваше с екипа, цареше любов и отдаденост. Макар че това беше доста труден период за него. Казваше: „Ще преобърна земята, но ще направя всичко, за да видя сина си”. Узна диагнозата си, преди той да дойде. Тарковски възприемаше живота като магия, тайнство. Съществува хубавата дума „care”, „he cared” – чувстваше се отговорен за всичко. Всъщност, и „Жертвоприношение” е филм за човешката отговорност. Може би, защото го гризеше съвестта. Както филмът му „Огледало” е за болната съвест. Странно припокриване – героят в „Жертвоприношение” умира от болна съвест. Помните ли кадъра, когато ръката му пуска птица – в него се снима самият Андрей. И малко преди смъртта му при него долетя птица. Той я отглеждаше. Има много странна снимка, където той държи тази птица в ръката си.

цялото интервю с лейла александер-гарет -
http://www.kultura.bg/article.php?id=15832

неделен понеделник

Posted by admin - 22/06/09 at 10:06:06 am

щастлив

като на 14 се чувствам
не само защото отново
мога да отида на концерт на babyface clan

последните дни
около 30-40 часа
говорим ядем суши
пием вино
гледаме филми
с момиче с което
някакво начало е преди
девет години
по телефонни слушалки класни стаи тавани и пейки

и когато в неделя към обяд
ходя по почти празните улици –
няма даже туристи -
на веселия гейски квартал
и си въртя чадъра
и пея на глас текстовете
на траковете в слушалките
подминавам църквата сен пол
после кметството
и нотр дам
и сен северин
за да хвана метрото
до старата монашеска обител на клюни
в чиято градина след час и половина
имам среща

и ми се въртят откъси
отпреди малко
или отпреди 2-3-4-5-6-9 години

говорим
как е гледала аризонска мечта с баба си
една сутрин в пет часа защото съм й казал
да не го изпуска
за политковская за декамерон на морфов за медиците в либия
за племениците на настоящия премиер
за идеята й че носът на никол кидман
е прекалено къс а очите й прекалено близки
за окосмяването и престоят в тоалетната на гаджетата
за диетите които не иска и няма нужда да започва
за болките и неизвършените операции на колената
за фотография писане и морален релативизъм
за крехката красива рони за чистата тъмнина в апартамента
за котката набоков и силното присъствие
около нея което е по-важно
за това което ни карат да мислим
моите и нейните мъртви
за клинт ийстууд и стъкло което се пука от топлина
докато още го държиш в ръката си
за бъдещи бизнес планове
които никак не звучат глупаво
за кашони подреждане и връщане в софия
за хабермас фуко и другите момчета
от този квартал на библиотеката
за родителите ни и поздравите от майка й
за случайно намерения стек цигари виктори
за часовете в сън и във вана

и цял ден в ушите
си инжектирам
евъргрийн патетика и позитивизъм
от лени кравиц и ванеса паради
когато са били заедно в америка:

let’s go walking through the park today
i love sunday mondays any day
when the skies are blue and it’s not grey
i’ll take sunday mondays any every day

http://www.youtube.com/watch?v=DIG9gIlsBM4

даже не стигнахме до парк
но няма значение
намерихме си роднинското свидетелство
и брат-сестра отношенията
дано не ги губим ей така

вчера беше и рожденият ден на брат ми

вчера
освен всичко останало
изненадващо разбрах от един приятел че
може да отида на депеш мод на стад дьо франс
а даже не ми е минавало през ума

вчера станаха точно 3 години
от концерта на депеш мод в софия

инжектирай ми любов

Posted by admin - 20/06/09 at 02:06:37 pm

на легло ли болен легнах
бяла стая без звезди
по земята портокали
нямам братя ни сестри

страхове с игли забождам
и солта със жица ям
тялото ми е без кожа
теб те няма аз съм ням

инжектирай инжектирай инжектирай
инжектирай ме с любов
инжектирай ми любов

тънки змии с пръст набождам
и се давя в кладенци
дяволите са набожни
и въртят на пръст души

ослепях от много думи
оглушах от тъмнина
мойто тяло ми е тясно
ще се сгъна в точица

инжектирай инжектирай инжектирай
инжектирай ме с любов
инжектирай ми любов

http://www.myspace.com/nasekomix

Search