Стефан Иванов

интервю във вестник монитор

Posted by admin - 21/10/11 at 12:10:35 pm

леко съкратената версия на разговора с албена милошева
е публикувана тук

Музикант къща не храни, а поет храни ли? Правят ли се пари от литература?

Не, не се правят пари от поезия. Самото изкуство и литература в България са на доволно забутано място. Поезията е сериозно и красиво изкуство, но кой си я купува, кой чете? Както видяхме преди известно време от графитите на паметника има съвременно изкуство, което може да провокира хората да се замислят. Просто трябва да има някакъв контекст, в който да се случват нещата. Медиите направиха контекста. За литературата трябва да има критици и хора, които да го приемат сериозно, за да има адекватно отношение, за да може да се издържа човек от това, което прави, а не да преживява или да си плаща, за да го прави.

А има ли хора, които все пак успяват?

Телевизионните сценаристи, например. Освен тях и Алек Попов, Георги Господинов, Ваня Щерева, Любен Дилов – син – те могат да се издържат също и само от писане. Някои само заради литературни качества, други и заради известност. У нас, за да е възможно това трябва да се продават 10 – 15 000 бройки от една книга, което могат да го направят наистина много малко хора. За български автор 1000 бройки за цяла България е голям тираж. Много е трудно да накараш българина да купи българска книга. Броят се на пръстите на едната ръка хората, които не са емигранти, политици или друг тип публично изявени артисти, които да продават повече от 1000-1500 бройки. Малко са затворени тези общества, трябва някой да те хареса, за да те пусне вътре.

Кой ви пусна вас тогава?

Публиката и смисълът, надявам се. Никой не ме е пускал вътре. Поезията и литературата са толкова забутани, че просто трябва да се занимаваш сериозно и да ти харесва. Там никой не трябва да те пуска. Когато говориш по определен начин и обикновено намираш хора, които говорят на същия език.

Вие кога заговорихте на този език?

Започнах да пиша когато бях 7-8 клас. После съвсем случайно се запознах с редактора на едно младежко литературно списание, което вече не съществува - „Кръг”.Той ме видя с мои приятели и предложи да си пратим нещата. В още едно списание започнах пак така. В „Родна реч“ са дебютирали в последните 30-40 години всякакви хора от Г. Господинов до Кристин Димитрова, Райна Маркова. Редакцията се намираше зад Френската гимназия. Отидох там и си оставих неща. Със списанията започнах по още по-смешен начин. На един концерт във Военния клуб се запознах с Богдан Русев. Тогава той беше редактор на „Егоист”. Предложи ми да мина през редакцията и да ми даде да пиша нещо. Аз тогава бях на 15 -16 години. Беше много приятен период, защото човек можеше да пише дълги статии, да излага идеи. Докато сега списанията като цяло са рекламни притурки. Не останаха много интересни вестници. А литературни вестници, освен един, и списания почти няма.

Това може би опира и до работата на Министерство на културата. Какво е мнението ви за културната политика у нас?

Ами ужасяваща е културната политика и не само тя, и здравната, и образователната. Те са малко нечовешки, не са ориентирани към никакви потребители, а към усвояване на „реалност“, да речем. Направих си труда един път да намеря отдел „Литература” в Министерство на културата. Странно, но се оказа, че е в раздел „Културно наследство”, където са библиотеките. Няма отделен раздел за съвременна литература. Там й е мястото явно, не знам. Може би съвременната литература не съществува, заличена е. Почти всичко, което се прави като литература в България се прави въпреки институциите, не с тяхна помощ

Какво трябва да се промени?

Много съм далече от мениджърството, но се надявам София да бъде една от двете културни столици през 2019 г. „София Поетики” е един от начините да се подпомага културата. Могат да се субсидират подобни прояви.

Вие сте сред малкото наистина млади поети. Как виждате младите хора днес – четат ли те?

Това е пак въпрос на културна политика. В настоящата ситуация няма как да стане. Библиотеките не купуват книги, държавата почти не субсидира издаването на такива. А културата е целокупно обезценена. Човешкото поведение се репродуцира, а когато моделите, които се репродуцират нямат нищо общо с цивилизованото поведение, а с точно обратното, няма как да стане.

Какво е отношението ви към поп-фолка?

В момента текстовете на поп песните са много по-зле, отколкото тези в поп фолка. Те са забавни и дори смешни. Иначе, това е култура на ниското, лесното, на инерцията, не само в музиката. Ако не влагаш усилия, няма как да получиш добър резултат. Лесното, бързото решение, „отслабни в три стъпки”, „поумней или стани безсмъртен за 5 минути сутрин”, няма такова нещо. Това е национална черта, една „красива“ безотговорност. Една практика на омаловажаване, която се приема просто ей така.

С какво се занимавате в момента?

В момента довършвам една пиеса и уча магистратура.
Има една актриса на театралния ъндърграунд у нас, която много харесвам – Елена Димитрова се казва. Усетих я като много различно присъствие и сега довършвам няколко кратки текста писани за нея. Те се събират в една пиеса, която ще е моноспектакъл, но още няма заглавие.
Довършвам и магистратурата си. Чудя се после какво ще правя. В България ли да остана или да замина някъде в чужбина. Не е много окуражаващо тук да се занимава човек с изкуство, а също и да не иска да работи в офис по 10 часа на ден.

Какви са амбициите ви?

Някакви особени амбиции за в България звучи смешно. Човек трябва много да е забравил къде се намира, за да иска да стане много известен или много, много богат, то това е несериозно. Амбициите ми са да видя, че на хората им харесва това, което правя, да има диалог, да има реакция. Просто хората, артистите, каквито и да са те, да си намерят публиката. Защото по някакви причини – медийни, политически, социални – това не става винаги.

истината само истината и нищо друго освен истината

Posted by admin - 21/10/11 at 11:10:26 am

информация за селцето между трявна и габрово

“Името на селото произлиза от факта, че в миналото домашните животни, които са били впрягани в каруци, не са искали да се катерят по баира, на който е разположено селото, и е трябвало да бъдат подмамвани (лъгани) с торби със зоб, за да успеят да се изкачат по стръмните склонове. Оттам се е получило името - торба-лъжи.”

диабет

Posted by admin - 21/10/11 at 11:10:16 am

сладка работа
сладки приказки

танкова полиция

Posted by admin - 21/10/11 at 11:10:51 am

за първи път гледах танца
на пиратска видеокасета
когато бях на пет години

едва наскоро целенасочено го потърсих
защото не съм го забравил през цялото това време

той е една от причините да харесвам котки

Search