Стефан Иванов

rainer werner bassfinder vs жан бодрияр

Posted by admin - 31/07/08 at 11:07:33 am

хубаво име
забавна обложка
музиката не ми харесва
за разлика от

което звучи /само/убийствено хубаво

записът е правен на живо през 96-а
като част от chance festival в
whiskey pete’s casino в невада -
сградата на снимката

жан бодрияр рецитира своя поема

/песен с името suicide moi
и по същия текст
има японската певица megumi satsu
друга нейна песен по негов текст
е lifting zodiacal/

на фона на импровизациите и експериментите
на the chance band -
tom watson mike kelley
george hurley lynn johnston
dave muller amy stoll -

вокалистка е и allucquere rosanne stone
която се води за основател на
академичната дисциплина
transgender studies

така започва
the empire strikes back: a posttranssexual manifesto:

1. Frogs into princesses

The verdant hills of Casablanca look down on homes and shops jammed chockablock against narrow, twisted streets filled with the odors of spices and dung. Casablanca is a very old city, passed over by Lawrence Durrell perhaps only by a geographical accident as the winepress of love. In the more modern quarter, located on a broad, sunny boulevard, is a building otherwise unremarkable except for a small brass nameplate that identifies it as the clinic of Dr. Georges Burou. It is predominantly devoted to obstetrics and gynecology, but for many years has maintained another reputation quite unknown to the stream of Moroccan women who pass through its rooms.

http://www.sterneck.net/gender/stone-posttranssexuel/index.php

кулата алекс и нейните приятели

Posted by admin - 28/07/08 at 09:07:18 pm

кулата се казва алекс
защото е на alexanderplatz

берлин александерплац
е роман на алфред дьоблин
който е издаван и на български
преди 28 години
мисля да си го намеря

ръкописът е изложен в
музея на модерната литература
в марбах
където е и манускриптът на
процесът на кафка

има две екранизации по романа
на дьоблин:

- от 1931 на фил ютци
дълъг 90 минути

- от 1980 на райнер вернер фасбиндер
дълъг 939 минути

 

 

анаморфоза

Posted by admin - 25/07/08 at 04:07:04 pm

анаморф е детективски трилър
незаконен и непълноценен
наследник на седем

детективът е уилям дефо

приятен е
въпреки че издиша на доста места

всичко започва с убийство
което прилича на отдавна минали убийства
убиецът може да е един и същ
зависи от перспективата и интерпретацията
от свободата да анализираш
от необходимостта да анализираш
по точно определен начин
за да разгадаеш пъзела
който ни най-малко
не е двуизмерен
не е и безобиден

детективът и убиецът
имат странни взаимоотношения
разменят си ролите на
наблюдател и участник
художник и модел
субект и обект

от рисуван персонаж в картина
повлияна от франсис бейкън
която е повлияна от картина на веласкес

лесно се става живо платно
което
от своя страна
е на прага на смъртта

режисьорът на филма се казва хенри милър

писателят хенри милър
е бил и художник
съвпадение
променящо леко перспективата

в друг филм на хенри милър
играе джонатън хемингуей
писателските имена стават две
презимето на ърнест хемингуей
е милър

чарлс буковски
също е рисувал

буковски е нещо като синтез
на милър и хемингуей
стегнат разюздан
ерудиран ексцентричен
стоик боксьор

догодина се навършват сто години
от раждането на франсис бейкън
в тейт в лондон ще има голяма изложба
откриването е на 11 септември тази година

английско чувство за хумор

ще се изям ако не отида на изложбата 

има два вида анаморфоза
перспективна и огледална

сабин мелхиор боне пише:
„премерено изкривяване, анаморфозата, определяна от балтрушайтис като „ребус, чудовище и чудо”, почива върху подкопаването на образа и върху „тераторологията на перспективата”. като замества отразения ъгъл със зрителния, като прибавя странична гледна точка към фронталната, анаморфозата разрушава целостта на пространството. ако се види под определен ъгъл, един портрет не е нищо друго освен пукнатина, безформеност, безпорядък, но ако се види под друг, единството се възстановява отново, а посветеният зрител разпознава зад оптическите заблуждения законите на една строга наука, благодарение на които объркването и ирационалното изчезват.

тези игри, които деконструират сходството, въвеждат ново съдържание. гледана фронтално знаменитата картина на холбайн двамата посланици (1533 г.) разкрива мощ, богатство, слава, знание, докато страничният поглед открива в необичайния обект в краката на двамата сановници очертанията на един череп. на онзи, който умее да избира правилна гледна точка - в конкретния случай гледната точка на вярата, - анаморфозата разкрива нетрайността на света и необходимостта човек да се откаже от суетната слава. такава е поуката от анаморфозата, принуждаваща ни да приемем, че реалността трябва да бъде тълкувана и че тъкмо онова, което изглежда адекватно, заблуждава.”

          

 „преди да бъде осъзнато, пространството, разпокъсано от анаморфозата, е преди всичко пространство на шизофренното и заплахата идва от това, че във всеки момент зрителят може да залитне от разума към фантазията, от науката за оптическите явления към неконтролираната илюзия. рационалистичният проект надхвърля целта си и се преобръща: заблуден тук, излязъл от заблудата там, хванатият в мрежите на манипулатора зрител никога не се чувства застрахован срещу измамата. защото, ако тайната и заблудата се разкриват лесно и се превръщат във фокус или просто в естетическо постижение, играта изгубва живеца си и предизвиква фрустрация. нещо повече, ако в крайна сметка разкрие ключа за решаването си, то, за да поддържа очарование, разбулената тайна трябва да казва нещо различно от онова, което е прикривала, подобно на чекмедже с двойно дъно. картината на холбайн разкрива обхвата на подобен феномен: щом анаморфозата бъде разгадана, зрителят бива препратен към смъртта, при това не само към традиционните поучителни изображения на черепа в огледалото, а и към несигурността, недоразумението, разнопосочността. и това е по-лощо от страха от смъртта, от процеса на разложение, от световъртежа и подозрението. осъзнаването на развращаващата заблуда създава на личността отрицателно усещане. колкото и да се оправдава, като поставя на преден план морално алиби, художникът всъщност предлага на зрителя си нечестивата гледна точка на театралната хитрост, а неговата неискреност в известен смисъл извършва посегателство над моралната праволинейност на изображението. затова балтрушайтис основателно определя като „развратни” игрите, породени от оптическа поквареност.”

боклук?

 

таван?

няма да има промяна. защото знам. топли вълни няма.

Posted by admin - 23/07/08 at 12:07:00 pm

това е входът за инвалиди на berlinische galerie
където имаше страхотна изложба
на фотографа херберт тобиас

българия влезе в европейския съюз
през входа за инвалиди

и все още не се е
рехабилитирала
реабилитирала
реанимирала

не се е научила да ходи

не по вода
даже и по старомодния
нормален начин -
леви десни
и напред

и буквално
и качествено
напред

въпреки идеологията
която напоследък и наоколо
и без това е празно понятие

просто не умее да ходи

умела е
в пълзенето
криволиченето
ленивото лъгане
наглият непукизъм
сенчестото дебнене
безсмисленото шумолене
кроенето на тайни планове
сюрреалистичните оправдания
свръх реалистичните трагични резултати

в последно време
това си личи
повече от всякога

това е пощенска картичка
на дейвид шригли

черният и сивият му хумор
ми допадат изключително

Search