нещо ужасно
Posted by admin - 29/06/08 at 02:06:46 pmне очаквах да видя толкова
елементарна пещерна омраза
поне за мен на 28 юни
цялото безсмислие на 2008
в българия
изкристализира
двете нули просто изчезнаха
нито една тоалетна не може да поеме
толкова много гадории и гнус
и годината се сля с деня
наистина съм разстроен
и макар да мога да се шегувам
да го иронизирам
да го преглътна и преживея
с приятели книги филми
концерти работа забавления
и да се правя че не го забелязвам
фактът
че толкова често
не се чувствам добре
тук
където живея
остава
надявам се това да се промени
преди да сменя мястото
което е тотална
клоака
фарс
простотия
около парада цареше и
пълно неразбиране
подплатено с
пълна агресия
безумие и ужас
от обиди и „умрете”
през бутилки
бомбички
камъни
за да се стигне
до коктейл молотов
имам чувството че тези хора
биха се опитали да саботират
и похода на пингвините
стига да имат този шанс
толкова за културата на толерантност
и
мирното съжителство
в самия парад
/стотина човека - без журналисти и фотографи/
нямаше нищо ексцентрично
нито музика нито дрехи
нищо
нямаше и много хомосексуални
нямаше и нито една
наистина известна
публична личност
аз и всички приятели и познати
с които бях
редактори писатели поети
преподаватели преводачи студенти
сме хетеросексуални
надявам се
догодина
когато и да е
все някога
хората
за които този гей прайд парад е
нещо от голяма важност
да могат да отидат спокойни на него
за да се забавляват
а не да крачат бързо
почти да тичат
по евлоги георгиев гурко и любен каравелов
слава богу че полицията
си свърши добре работата
и преди
и по време
и след парада
снимките са на димитър кенаров
нещо хубаво
Posted by admin - 29/06/08 at 12:06:45 pmявор гърдев е спечелил сребърен георги
за най-добър режисьор на московския филмов фестивал
за дебютния си дзифт
филмът е най-добър
и според
руската федерация на филмовите клубове
www.ziftthemovie.com
филмът изглежда наистина добре
сграда стълбище парад
Posted by admin - 28/06/08 at 11:06:31 amжорж перек пише в самото начало на животът. начин на употреба:
„да, можем да започнем по този начин, тук, просто така, малко тромаво, тежко и бавно, от това неутрално място, което е на всички и на никого, където хората се разминават почти без да се виждат, където животът на сградата отеква далечен и равномерен. от живота зад тежките врати на апартаментите обикновено тук се долавят само пръснати отзвуци, откъслечни шумове, остатъци от фрази, щрихи, отрязъци, късове, случките или произшествията, които стават в така наречените „общи помещения”, прокрадващи се шумове, приглушени от избелялата червена вълнена пътека, зародиши на общия живот, които стигат винаги само до площадките. обитателите на една сграда живеят на няколко сантиметра едни от други, отделя ги само една стена, разполагат с помещения с едни и същи размери, повтарящи се на всеки етаж; извършват същите движения по едно и също време, отвъртат крановете, пускат водата в тоалетните, палят лампите, слагат масата - няколко десетки едновременни съществования, които се повтарят от етаж на етаж, от сграда в сграда, от улица до улица. залостват се всеки в своята „частна собственост” - както се казва - и биха искали оттам да не излиза нищо, но и малкото, което допускат да излезе - кучето на каишка, момчето, което отива за хляб, изпращаните или отпращаните посетители, - излиза през стълбището. защото всичко, което става, минава през стълбището, всичко, което пристига, върви по него - писмата, лекарят, повикан по спешност, пътникът, завръщащ се от дълго пътешествие. поради всичко това стълбището си остава анонимно, студено, почти враждебно място. в старите къщи имаше каменни стъпала, перила от ковано желязо, скулптури, стенни лампиони, понякога и малки пейки между етажите, за да могат старите хора да си отдъхват. в съвременните сгради има асансьори със стени, покрити с драсканици, чието намерение е да бъдат цинични, и стълбища, наречени „помощни” от гол бетон, мръсни, кънтящи. а в нашата сграда, където има един стар, почти винаги повреден асансьор, стълбището е място със съмнителна чистота и колкото по-нагоре се изкачва, толкова по-ниско пада от гледна точка на буржоазното достойнство: двойна пътека до третия, по-нататък единична и най-сетне - за последните два етажа - никаква.”
днес все пак ще има пътека за гей парада
по стълбището
на закостенялата и гнусна
столична сграда
разхождането
изкачването
започва от 16,30 на моста до ндк
обратното на head over heels
Posted by admin - 27/06/08 at 08:06:17 amкартината се казва community portrait и е на роб гонсалвес
канадски художник
роден 1959-а
който преди да се отдаде напълно на рисуването
е бил архитект сценограф и стенописец
картините му са внимателно планирани и
добре изчислени илюзии
донякъде напомнят магрит ешър дали и танги
върху горната картина
имах контролно по социология
трябваше да я анализираме
картината можеше да се казва и
портрет на художника извън обществото
от което е част
обясних защо:
- главата-небостъргач на бизнесмена е най-висока
- домакините и работниците са на сянка на тревата
дребни и маргинални
- само рамката и художникът са над земята и
той е в ежедневно облекло
не в униформата на своята работа
той е на своята агора и със своя поглед
не писах за разликата в утопията при маркс и платон
писах за идеални социални типове
/„кажи ми какво работиш -
ще ти кажа какъв си”/
рамкираните хора са абстракции
дефинирани и подредени
веднъж и завинаги
те не са индивидуалности личности и субекти
те са просто класи типизации роли
белези и клишета
малки живи части
които задвижват
голямата мъртва сграда
нищо повече
това е колкото едноизмерно
толкова и напълно обективно
противоречиво е
колкото е илюзия
толкова е и истина
като клона минаващ в горния десен ъгъл
като сянката от ръката на художника
все пак това е теоретично рамкиране
просто предположение
за обществен портрет
не е натюрморт
портрет в натура
не е и редимейд -
никой не е намерил
произведени и родени
по този начин хора
макар да ги има
със сграда която неусетно
расте в главата
копае се
наливат се основи
ставаш пълнолетен
вратите се отварят
вече си доживотен затворник
astral projections
acrobatic engineering
ladies of the lake
table top towers
white blanket
Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds.
Valid XHTML and CSS.