Стефан Иванов

празникът не е предстоящ

Posted by admin - 25/12/11 at 03:12:01 pm

светлината ще се отдели от тъмнината
ще вали сняг
меланхолията ще побелее
бездната ще се запълни с тържество
кръвта ще се раздвижи
усмивката ще затанцува
смях и сън
и плът и поглед
и всичко друго
ще намери мястото си
точно за момент

- - -

снимката е на яна лозева

да дадеш дясната си ръка за светлина

Posted by admin - 25/12/11 at 03:12:13 pm

има светлина която заслужава усилия
въпреки неспиращото разрушение
трябва да се устоява
да се строи дом за лъчите

катедрала книга фотос филм

или друго

топла супа
тя също е
всекидневно
приветливо пристанище
топли и приютява

или друго
стол чадър гледка

авторът на фотографията
той има серия прозорецът на моето ателие
е йозеф судек
роден през 1896 година
20 години по-късно е ранен
от приятелски огън
губи дясната си ръка в италия
получава фотоапарат
не спира да снима през следващите 60 години
известен е като поетът на прага

различни версии на бъдни вечер

Posted by admin - 23/12/11 at 02:12:28 pm

бъдни вечер за мен си остава
ако не единствено и само
то сякаш по-скоро
рожденият ден на майка ми
та всекиму празникът
според случайностите на календара
важното е да има
дар почивка действие реакция
танц или наваксване със съня
хилеж или меланхолия
някакъв вид активност или dolce far niente
поне минимално различни от целогодишните

онзи ден ани илков имаше четене по повод тома събрано
който излезе тази година
ден преди събитието се хванахме на бас
казах че залата ще е пълна
той беше убеден по тих и категоричен начин
че ще има единайсет-дванайсет човека

в залата нямаше празни места

та тогава
той не прочете стихотворението си бъдни вечер
въпреки близостта й
а то е празнично по един неочакван начин:

Искам да участвам в музиката,
в нейните тела,
във всички нейни песни!
Да извайвам музиката:
ето го лицето, катедралния лоб,
огромната отворена уста,
сталактитите на гърлото…
В пещерата – не да пея, не да свиря,
само да застана там и да мълча.

Аз искам да мълча:
през гълчавата на полските цветя,
край дъбове, обрасли с храсталак и фосфор;
в къщата – сред паяжини, прах и сажди;
на улицата – сред мъжете и шишетата,
или пък сред спестените пари –
аз искам да участвам и да чувам.

Аз искам да участвам в музиката там,
където я целуват кучета и котки,
когато се търкаля в спарената люцерна
през нощта
или в реката е дошла да се окъпе
и е мокра;
нагоре по баира в лозята на кръвта,
във виното на гробищния помен,
в лъките на жената
и сред овошките на мъжа,
и по-надолу – в хумуса и рудите,
сред злато и кобалт, и минерали – там!

Да бъда там, където е музиката:
– там – бабички и старци се младеят,
липа и явор се целуват и се смеят,
воловете мучат в обора
и сърпа се прегъва в ятаган – там, там!
Закланият отдавна е заклан!
И от кръвта му е поникнала
черницата на любовта.

Под нейните листа жужат децата –
почервеняват устните
и нотите почервеняват,
почервенява мълчаливата история.
И времето и мястото почервеняват.

Гръклянът на музиката
е оплождан от дъждовете на мълчанието!
Останалото е: храна и смътно детство.

Там!

Ръждясва нощем лунната паница,
изсъхват бъбреците като бобени зърна,
а бебето разтваря с плач и писък
мътните прозорци на живота
и души вятъра, дъхтящ на кръв и мляко.

Гръклянът на музиката –
прерязан от ветровете на историята!
Останалото е: мълчание и детство.

Бе синкавото свистене на декемврийския фенер,
(Кръстовден бе зад нас – пред нас стоеше Коледа.)
И всичко се подготвяше за танц – там –
в музиката, където е тогава и сега –
там, там! –
под звуците на древен барабан – там,
там-та-ра-ра
тамтам…

отговор на анкета в края на годината

Posted by admin - 23/12/11 at 01:12:04 pm

това е отговорът ми на ежегодния въпрос на литературен вестник
за личния избор сред литературните събития на годината

вчера вечерта преди да тръгна към орлов мост
после към лозенец
където поради ред смешни причини
не намерих партито което търсех
и се почувствах като в коледен филм с перипетии
или като в зимна приказка на шекспир
където историята криволичи през трагедия и комедия
преди да навлезе в уединението на благоразположен романс
се бях настанил на последния ред в театралната зала
в която гледах зимна приказка преди три дни
на сцената в този момент течеше връчване на наградите за поезия иван николов
прожектираше се и филм с наградени и номинирани през годините
за разлика от минали години не звучеше реквием на моцарт
а адажиото на албинони което дори не е на албинони

зарадвах се
макар радост да не е думата
че книгата заради която дойдох на това награждаване
и която поставих на първо място в безразборния си списък
спечели

„Наивно изкуство“ на Марин Бодаков , Маркес и Kазандзакис отново на български, „Възвишение“ на Милен Русков, „Други цветове“ на Орхан Памук и срещите с него, „Физика на тъгата“ на Георги Господинов, „Събрано“ на Ани Илков, томовете с Чеслав Милош, „Камък, скреж“ на Ришард Криницки, „Между действията“ на Вирджиния Улф, томовете с есета на Капоти и Стайнбек, „Вселената на яйцето“ на Иван Теофилов, „Шейсет разказа“ на Дино Будзати, тетралогията на Морис Бланшо, „Бартълби и компания“ на Енрике Вила-Матас, „Ластици“ на Марица Колчева, „Четири“ на Илко Димитров, „Пясъчен часовник“ на Данило Киш, „Завети и предателства“ на Милан Кундера, „Град – междинни полета“ на Борис Минков, „Кратка повест за срама“ на Ангел Игов. Също и множеството разнообразни събития, четения, събирания – „София поетики“, „Безпризорните в неделя“, „Памет за Рупчев“, „Световно поетическо четене“…

Search