яйца и черепи


мантеня

голгота означава череп

мирча елиаде пише
“за християните в центъра на света се намира голгота, защото е върхът на космическата планина и заедно с това мястото, където е бил създаден и погребан адам. така кръвта на спасителя се излива върху черепа на адам, заровен в самото подножие на кръста, и става негово изкупление.”

черепът ми напомня яйце със заоблената си форма
но яйце от което животът е изтекъл
и в който няма капка символизъм за нов живот
който да се излюпи или да възкръсне
черепът не е и memento mori
защото да помниш че си смъртен
някога е била донякъде страшна
но и успокояваща мисъл
сега е вече констатация и факт
след който всъщност не следва нищо отвъдно
смъртта е черна точка
а не черно многоточие което избледнява
за да възкръсне в нещо по-жизнено и бяло

според една от няколкото етимологични теории
адам означава да си червен/червена земя

/една от класическите средновековни етимологии в традицията на исидор от севиля е тази за човек
homo идва от humus
защото от пръст е създаден
и на пръст ще стане/

червеното яйце като червения череп на адам


дали


да винчи


дела франческа

три пъти на ден чай от мента

отново болки в корема след няколко месеца прекъсване
от събота следобед до вчера вечерта
нещо като подсещане да си намеря онези няколко страници на цветаева от моят пушкин
където пише
“всички ни раниха в корема”

в събота една приятелка замина за берлин
скоро и аз ще отида там за концерта на рейдиохед

докато не можех да вървя и да седя
без да се превивам
за пореден път ме преследваха и обсаждаха натрапчиви мисли
някъде към три и десет сутринта в неделя
те изкристализираха във фразата
смъртта е неочаквано точна
пустиня която опустошава всеки оазис
/няма нищо ненавременно
просто такъв е неотклонният поток на нещата
поток който трябва да пресъхне/

мислите бяха породени от това че гледах чай в пустинята на бертолучи
с прекалено висока температура за консумация на изкуство

преди център на внимание отново да стане коремът
бях на двайсетгодишнината на международната олимпиада по философия
наградиха учителят ми по философия
защото е преподавал на трима лауреати през годините - на мен и още двама съученици от френската гимназия
час и нещо имаше изказвания в аулата на университета
после се преместиха в яйцето
където различни лауреати разказваха разни неща
включително и явор гърдев
когато дойде моят ред седях на стол зад една колона
и не отидох до микрофона

още нещо философско:
някой ми беше казал че на цветница в едно предаване
ще има интервю с исак паси
и нещо за димитър воев
имаше наистина
исак паси беше сложен в рубриката лице срещу лице
второто лице се оказа слави бинев -
чудовищно неприятен нагъл нещастник
не можах да разбера какво общо имат двамата
освен че са напълно различни и противоположни

колкото ми беше интересно и любопитно да видя този наистина култов и важен университетски и пишещ човек
толкова ми идваше да се издрайфам докато слушах плужека

склонността на водещата да опростява смила
и прави по-повърхностни и разбираеми напълно ясни неща
също беше безумна

поне за димитър воев говориха нели недева-воева и жоро георгиев от остава

барт и пярт / пътувания и завръщания

днес е прекрасен ден
рано сутринта родителите ми се завърнаха от почивката си в лондон и париж
тогава се обадих и на днешната рожденичка
която за щастие не спеше

стана ми изключително приятно че и в париж и в лондон
майка ми и баща ми са се видели с ценни за мен хора
получих и подарък - страхотна чанта - от лондонска приятелка
моментално махнах белите хартиени черва
сложени само за обем
и ги замених с бележник химикалки книги
след малко ще я разходя и ще я разработя -
чантата като идеална екстра към човешкия автомобил на две колела
преди секунди се чух и с жената за която също има подаръци от лондон
ще си ги получи още днес

иначе циганското парти мина весело забавно и с нужната екзалтация
жени танцуваха и тропаха с токчета
някой донесе истинско автентично дайре
хората се кефеха

циганската музика е нещо като джаз
но много преди джаза
тя е неустановена игрива подвижна
също и разцентрирана тъжна
но най-вече музика на номадите
неустановена между четири стени

в петък отидох в бара за да решим каква да е следващата тематична вечер
/утре ще е и ще е японска/
тогава имаше общо четирима човека в заведението
аз
един от собствениците
барманка
и непозната клиентка
странно съвпадение беше че клиентката
се казваше като първото ми гимназиално гадже
казах на глас че това име ме убива
момичето се втрещи
обясних й
оказа се че пък тя има моята фамилия
и си тръгнах

в събота препрочетох в борисовата градина
почти цялата история на вечността на борхес
защото предната нощ гледах документален за аржентинския писател
/сценарист се оказа алберто мангел
автор на история на четенето и речник на въображаемите места
две страхотни книги
които заслужават място в библиотеката на всеки читател -
обръщам се за да ги видя отново/
докато пиех оранжада
разглеждах програмата на кината и театрите
реших да гледам пигмалион
защото преди седем години го гледах с момичето
с чията съименничка случайно се запознах
постановката ми се стори пуста и ужасна
и си тръгнах на антракта

/неочакван беше най-смешният за публиката момент:

неописуемите аплодисменти бликната от ръцете на публиката
когато валентин ганев каза на мариус донкин
че стефан данаилов
- играещ боклукчия -
само след три месеца обучение
би могъл ако не да седне в министерско кресло
то поне…
не чух какво последва след поне
защото залата гръмна от ръкопляскания/

в неделя
приятел който има рожден ден този четвъртък
ме взе от вкъщи с новата си кола
слязохме до центъра
закусихме
търсихме и не намерихме някаква специфична хартия
отидохме до бизнес парка в младост
където за моя изненада един магазин
в който се продават bmw-та
се казва каморауто
камора е една от многото вариации на италианската мафия

отново не намерихме хартия
но за сметка на това
видях портрет отчупен от надгробна плоча
мъжът приличаше на грегъри пек
/също покойник/
предложих да отидем до гробищата и да го оставим там
това и направихме - поставих портрета до плочата на семейство конови
когато отново тръгнахме
по радиото звучеше
след десет години на фсб
на “вчера ли бяхме на двайсет и две”
прихнахме да се смеем
и двамата ставаме на 22 тази година

отидохме у тях
той работеше
аз четях барт
слушахме пярт

и

в тишината на неделния следобед
погледът преминава
през празната детска градина
покрай люляка брезите и
неопетнения от стъпки прах по паветата

няма човек
няма отражение
което да докаже
че те има

вятърът разнася
бавния цигарен дим
без да се вълнува
кой го е запалил

21

това е кая скоделарио
на 16 е
и е любимият ми персонаж в английския сериал skins
тя е малка и палава но също и зряла
говори пестеливо
но действията й са красноречиви
един епизод е посветен на таланта й -
същинско концептуално изкуство -
да оправя разскапващия се живот на семейството и приятелите си
/макар именно заради брат й нейният живот за малко завинаги да отиде на кино/

самият сериал е нещо като тъй нареченият мой живот
но много по-сериозен абсурден разчупен смешен и реалистичен
само му липсват боядисаната в червено коса на клеър дейнс и мълчаливото присъствие на джаред лито

в неделя беше един от най-важните рождени дни за годината
подарих ягоди шампанско и сметана
също и нов живот на орхан памук
както и
филми с жулиет бинош
филми за бьорк
концерт на рейдиохед
тя стана на 21
и тази седмица филмът 21
е на първо място в боксофиса на америка

вчера бях с невероятно отвратителен махмурлук
какъвто не ми се беше случвал от години
бродех из града като прилеп призрак и фантом в едно
но въпреки това отидох на донякъде сериозна работна среща с една унгарка

днес е както рожденият ден на буда в япония
/в китай е на 12 май/
така и международният ден на ромите
днес в япония празнично пият ама-ча приготвяно от някакъв вид хортензия
а утре в бар габа на гърба на даунтаун ще пускам странно весела и хубава циганска музика
и всеки ще пие каквото си иска

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.