за тодор колев
Posted by admin - 18/02/13 at 03:02:18 pmблизък човек ми каза че тодор колев е починал
и не знаех как да реагирам
или по-точно реагирах моментално
гледал съм филмите
слушал съм песните
чел съм автобиографията му още когато излезе
бил съм шести за седми клас
какво ли съм разбрал
трябва да я видя отново
помня че ми беше забавна но не само
като малък гледах и телевизионното предаване което водеше
и смътно си мислех че баща ми и тодор колев
са някак еднакви
ако не и един и същ човек
и двамата с
усмивка
много къса коса
почти гола глава
след време напълно гола
баща ми вечно си пее нещо
шегува се има си лични лафове
и благ маниер на поднасяне на реалността
с хумор и своя си деликатна загриженост
но и с безкомпромисна сериозност
главно сериозност и непоклатимост
стана ми тъжно като прочетох съобщението за тодор колев
не съм гледал човекоядката от иван радоев
с режисьор младен киселов в театър софия
просто защото не съм бил роден
майка ми и баща ми са я гледали
и тези дни отново ми разказаха каквото си спомнят
аз мога само да споделя част от репликите
от признатата
за най-важна и емблематична роля на тодор колев в театъра
тази на топузов
именно от човекоядката
махнал съм обръщенията и имената
защото не съм преписал думи на други персонажи
пиесата е писана през 1976-та:
правилно! лошо ли ще бъде, ако отделиш някои предмети и ги дадеш тук в занималнята за общо назидание? тук например би могло да се окачи на стената една стара кремъклия пушка, да ти напомня за нашето славно минало. в ъгъла може да се постави колело от каруца. да действа трогателно и да бъде символ на колелото на историята. до пушката може да се окачи стара коса, която освен за някогашните родни ливади може да ни напомня за икономическата криза в ню йорк. всичко това трябва да стане достояние на всички. бих казал - цяла българия трябва да се превърне в български кът.
едно дело не може да бъде убито с куршум. остави тая гордост в българския кът. принципите не ги лови куршум. моят принцип е: когато бъде построена бесилка, дори и да не увисне на нея човек, тя трябва да се пази, защото иначе въпросът остава висящ. а висящият въпрос е по-важен от висящия човек. и помни, че ще дойде време за реванш!
скъпи, наши, родни деца! наша гордост и радост! добре дошли! отдавна чакаме ние тая среща с неописуемо търпение и любов, така, както и вие сте я чакали. ние сме добре. имаме храна, телевизор, тенискорт, визитни картички, български кът, имаме всичко. ние сме добре, мили деца. вие как сте? бъдете тихи и добри и не се съпротивлявайте, мислете за децата си, както ние мислим за вас. за вас е целият смисъл на нашия старчески живот. заради вас сме търпели несгоди, обиди и лишения, заради вас понякога сме изглеждали недостойни хора…
No Comments yet
RSS feed for comments on this post.
Sorry, the comment form is closed at this time.
Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds.
Valid XHTML and CSS.