mother should i trust the government

първата снимка е на илиян ружин

втората е на евгени димитров

- - -

бях с много близък приятел
буквално пред изписаните върху стената букви

силен момент от меко казано въздействащи два часа

уотърс е голям

странните коментари
обидните нападки
и конспиративните хипотези
спрямо изписването на тази дума
отдавам на непознаване
на патоса на уотърс
или на логиката на това шоу спектакъл и концерт

и колкото и обидно да звучи
отдавам го и на ограничено провинциално и капсулирано мислене
което реди неочаквани йерархии и взаимовръзки
там където все пак се наблюдава свободен и спонтанен избор

някои неща
не във всички моменти и ситуации
но може би понякога
не са толкова извратени или подменени
колкото това не на килограм
а на тон
се наблюдава
в нашите тесни ширини

стената

неочаквана съдба грози уникалната тухла от тази стена

за първи път слушах стената в колата с нашите
докато пътувахме към морето
бях на четири или пет

гледал съм филма срамно много пъти

пазя си значката с прасето
от in the flesh турнето на уотърс

вслушвал съм се в албума и на 8-битов звук
и пак звучи любопитно

толкова време
а текстът на това парче
все още се върти не само на запис
излиза от устите и действията
на милиони хора
както българи
така и не само -

Are there any queers in the theatre tonight?
Get ‘em up against the wall.
And that one in the spotlight, he don’t look right to me.
Get him up against the wall.
And that one looks Jewish, and that one’s a coon.
Who let all this riffraff into the room?
There’s one smoking a joint, and another with spots!
If I had my way I’d have all of ya shot.

за щастие има и друго поведение

има
такива инициативи
или такива

гола стоиш пред огледалото

Гола стоиш пред огледалото. С кърпа, увита
около главата, под която стърчат мокри кичури коса
и тънки струйки вода пълзят по врата, по раменете ти,
гърба… Гола стоиш пред огледалото - момиченце,
заслепено от видяната за пръв път белота на собственото си
тяло. Гола стоиш пред огледалото - момиче
с пламък в очите и блясък от обиците в ушите, с
тайна калиграфия от срамни косъмчета между краката.
Гола стоиш пред огледалото - жена като пред портрет
на майка, докато мислиш за синовете си и лудуващите козлета,
в очакване на поне един щастлив ден. Гола стоиш
пред огледалото - старица, сам-сама в къщата, която от
прозореца гледа към градината и детството зад твоя
гръб. Гола стоиш пред огледалото. Виждаш всичко онова,
което се е случило или е могло да се случи. Виждаш ръката
на загорялото момче без лице, задрямало на твоята
гърда. Дланта, откъснала слънчев плод от небесната
корона. Двата ангела, които си откърмила. Двата
слънчеви цвята. Двете момчета с еднакви лица, които те
дърпат в различни посоки. Сякаш между
облаците плава венецианска гондола. Езеро в
пустинята. Хубава безсрамна гледка на пражкия площад
“Света Анежка”… Виждаш: черна пантера минава през полето,
обсипано с бели маргаритки. Гола стоиш пред мен
голия - момче, младеж, мъж и старец
едновременно. Насред нашата къща на огледалата. Гледаме се
един друг, без да можем да познаем телата си,
безвъзвратно потъваме в бездънния вир на привиденията.

Йосип Ости

гошко

гошко е първият сборник с разкази на силвия чолева

идва след
пет стихосбирки
две книги с есеистични фрагменти
и един роман

и е единствената книга
която ще си взема за седмицата
в която ще пътувам

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.