Стефан Иванов

бавно: изговорен свят IV

Posted by admin - 24/05/11 at 10:05:40 am

за последен път този сезон

поезия от
стефан иванов
мирослав христов
но и от
марк странд
одисеас елитис
чарлс буковски
уолт уитман
георги рупчев
прочетени от актрисата елена димитрова

музика и образи от
блуба лу

28 май
тоест тази събота от 19 часа
в театрална работилница сфумато

вход: 10/6/3 лева

орхан памук в софия

Posted by admin - 24/05/11 at 09:05:32 am

радвах се че имах възможност да бъда на двата разговора с него
в аулата на софийския университет и в червената къща
и два пъти да му ръкопляскам изправен на крака
думите му вдъхват надежда и кураж
автентичната му и детинска вяра в правотата
на личните и колективни идеали в полето на чистия хуманизъм
успокояват и пренасят в едно пространство
където да отстояваш определени ценности и стойности
и да вършиш определени дейности
е ежедневие
макар и не едно от най-лесните

радвам се че вторият разговор беше воден от силвия чолева
и че дълго дълго си приказвахме с нея след това

щях да се разплача когато един човек от планинско селце
обясни на памук как е чел „името ми е червен“
и се е сетил за баща си от изречението
„снегът се натрупваше по покривите
пухкав и непокварен докосваше къщите
това щеше да е последният сняг
който очите на баща му щяха да видят“
защото баща му към края на живота си
вече не виждал както трябва
и питал сина си
колко сняг има по покривите
и синът хващал
изкривената от работа с дърводелски инструменти
ръка на баща си
и разтварял показалеца и палеца
колкото на око преценявал че е натрупал снегът

недоумявам как и на двете срещи
имаше само писатели
които са имали или ще имат
професионални ангажименти с организаторите
от фондация елизабет костова

попитах един познат писател
твърде нашумял през последните години
защо не е дошъл
каза че е имал среща по това време два дни поред
а и също
„аз и не си падам по лауреати
въобще по преуспели политически коректни пичове
не съм и не смятам да прочета нищо негово в скоро време
не защото е турчин или мюсюлманин
сега чета моби дик
а това че е съден неколкократно нищо не значи
това неговото са някакви такива леки закачки
да е бил бит като мене не е бил“

толкова
за любопитството отношението уважението
разбирането и емпатията

не обичам пролетните следобеди

Posted by admin - 24/05/11 at 09:05:37 am

Не обичам пролетните следобеди. Състоянието на града, атаката на слънцето, тълпите, витрините, зноят. Иска ми се да избягам от зноя и светлината. През високите врати на някои каменни и бетонни кооперации навън хлуе хладина. Вътре в кооперациите, естествено, е по-хладно и по-сумрачно, отколкото вън. Зимата е останала на едно студено и тъмно място вътре в тях.

Да вляза в някоя от онези кооперации, да се върна обратно към зимата. Да имам ключ в джоба си, да отворя позната врата и с радостта, че съм се спасил от слънцето и от досадното множество, да вляза в задната стая на хладен и сумрачен апартамент, разпознавайки миризмата му.

В крайната стая да има легло, нощно шкафче с разхвърляни върху него вестници, книги, любими списания, телевизор. Да се просна както съм с дрехите си върху леглото, да съм доволен, задето оставам насаме с мизерния си живот, с нещастието си, с жалкостта си. Най-голямото щастие е човек да остане насаме със собствената си мръсотия и нищета. Най-голямото щастие е да не виждаш никого.

Хубаво де, искаше ми се да съществува и такова едно момиче: грижовно и меко като майка и умно като делова жена. Да му се доверявам, понеже отлично знае какво е нужно да правя.

– Каква ти е болката? – да попита.
– Ти знаеш – да отговоря. – Тези пролетни следобеди…
– Душата ти се притеснява…
33
– Отвъд притеснението на душата е. Иска ми се да не съществувам. Да не се забелязва живея ли или не живея. И светът да го няма. Би било по-добре да го няма още в тази минута. Бих могъл да остана, нека остана с години в тази хладна стая. Бих могъл да пуша цигари. Бих могъл години наред да пуша цигари, без да върша нищо друго.

После спрях да чувам онзи вътрешен глас. Това беше най-лошият миг. Останах сам сред множеството на улицата.

Случва ли се с други, не зная, но понякога през пролетните следобеди светът като че ли отива накъм по-лошо. Всяко нещо се превръща в бетон, обезмисля се като бетон и аз се смайвам как, обливайки се в мръсна пот, хората могат да продължават обичайния си живот.

Зяпат витрините, пъплят, гледат ме през прозореца на автобуса. И автобусът бълва в лицето ми изгорели газове. И те са горещи. Принуден съм да тичам.

Влязох в някакъв пасаж. Хладината му, сумрачността му ме успокоиха. Хората тук са сякаш по-поносими, по-разбиращи. И отново изпитвам страх, само че да не сторя нещо погрешно. Зяпам, запътвайки се към киното, витрините.

В едновремешните сандвичи с кренвирши, тоест в кренвиршите слагаха кучешко месо. Така ли е сега, не знам.

Вестниците публикуваха новината за хора, спипани да правят газирани напитки в кофите, в които си мият краката.

Живеят тук, срещат се, обичат се, после се женят за тези момичета със зле боядисаните изрусени коси.

Размекналите се от влагата хартиени банкноти в джобовете ни.

Американският филм ми дойде доста добре: момиче и момче непрекъснато бягат, ще заминават в друга държава. Карат се непрестанно, като безумно влюбените, ала тези караници ги обвързват още по-силно. Седя на един от предните редове в киносалона. Лентата е толкова безупречна, че се виждат порите на момичето и това момиче, и филмът, и автомобилите в него изглеждат по-реални от всичко. След което те избиват много хора и аз съм там.

Орхан Памук

прокуратурата може да поиска забраната на “атака”

Posted by admin - 24/05/11 at 09:05:05 am

да изпитват постоянен скептицизъм
към възможността да бъдат извършени
правилни и нормални действия
отдавна не е втора природа
на веждите

Search