Стефан Иванов

малки надежди

Posted by admin - 17/09/13 at 01:09:05 pm

вали дъжд
дребните подробности
последствията
прането изсъхна

- - -

сърцето пее
пердета оклюмват скриват
вдига се прах
кимат чаршафите

- - -

остави се
сънят подчертава инкогнито
подлага крак
не
подава ръка

- - -

поляна
брезова гора
черно-бял пожар
цветята се прибират у дома

- - -

жест и поглед с панделка
котка в краката
голота
сама
без букет
на сто и петдесет години от мане
от копенхаген и олимп
на изток
наблизо

- - -

зъбите на лисицата
гърбът на вълка
казват на всеослушание
това което не биха доверили никому

- - -

недовиждам
български фотограф
холандско чиароскуро
момичето с перленобелия шал
приближава отдалечава ли се

- - -

триумфът на сърцето
магистрала на пръстите
дава всичко
тръгва от безименния
води до котка за съпруг
кавалер със син костюм
нежна опашка

- - -

сто и тринайсет думи без отговор
липсваща пролет
от източното средиземноморие до централна азия
името на многогодишното цвете
остава същото
багрите са свежи
остри
говорят на друг

зона на комфорт

Posted by admin - 14/09/13 at 12:09:59 pm

странна година. излязох от зоната на комфорта си на няколко пъти. и не съжалих.

отново редовно заиграх тенис на корт.
с усмивка приех да ме наричат лумпен и соросоид.

отказах се да отлагам и седнах, написах и защитих магистърската си работа за художника франсис бейкън.
ходих в дом за деца, за да разговарям с тях, макар диалозите да имаха безнадежден вкус.

държах на ръце малко дете, въпреки страха да не го изпусна.
не забравях да поливам цветята на чуждия балкон.

концертът на бьорк на берлинското летище „темпелхоф“ си струваше фестивалната суетня, тълпите и десетките други групи. от сцената на исландката идваше огън. буквално.

наведнъж изгледах деветчасов филм за холокостa, ако го бях спрял, нямаше да го пусна отново.
продължавам да слагам значката с надпис „катарзис? no mercy”.

носих къс панталон.
влязох в бухенвалд. мирише на добитък, на клетката на слона. излязох три часа по-късно, но металната врата върху която пише „всекиму своето“ не спира да стои затворена пред очите ми.

последователно и публично критикувах „произведение на изкуството“, което ме обиди като зрител.
на 9 септември минах край стълбите на бнб, грабнах пионерска връзка и с нея отидох в театър на „културномасово мероприятие“. пиесата беше руска – вирипаев.

и да, направих си фейсбук профил. след толкова дистанция, ирония и отказ.

бих се зарадвал и други да разширят пространството на комфорта си.

и ако radiohead не се престрашат да имат концерт в софия, то поне правителството да разгърне полето на интересите и политическите си практики.
да подаде оставка.

неопетнено име

Posted by admin - 14/09/13 at 12:09:50 pm

написано е заради пати смит
и е прочетено на вечер посветена на нея

- - -

невинността не налучква
тя знае

„правителството умря заради нечии грехове
не моите“
прошепна тя

танцува боса валс
на стадион пред десетки хиляди
скъсана тениска смъкнати дънки
пулсира усмивка гмурка се заради нощта

това не им се харесва
на онези
подобни постъпки не са им приятни

„допада ли ти наоколо
ще се държиш ли подобоващо
ще ти намалим поведението
спазвай правилата и регулациите
иначе
виж
ще стане тя една
внимавай в картинката
това с бирата в градинката не е окей
въртеливото пушене с другите черни овце не е на почит
призована си да не пикаеш в реката
пред парламента се мълчи с уважение
отмести пръст от спусъка на мнението си
ръце далеч от блажени тръни и убождания
не се заседявай в долината на удоволствието
не ми улягай
на разстояние от момчета които обичат микеланджело
и фотография кожа и татуси орхидеи и черепи
далеч от момичета и летни канибали

ще те завлекат
ще се изгубиш
къде ще се търсиш

ще свършиш като бежанците и емигрантите
извън обществото
в бусманци и село баня
там те чакат“

размазана се влачи във виолетова светлина
с отломки от пола
зелена мрежа със зашити метални кръгове
заслепяват
косата е воал коленете копнеят слънце
така наречените недостатъци са пролуки за щастие
удоволствието причаква
прави цигански колела
тясната арка още малко още малко и ще свърши
бенката на корема е слънчево затъмнение

китарата е стара гласът не
продължава да не се продава
американка сирийка чернокож български артист
туркиня мюсюлманка еврейка

променливо малцинство в едно тяло с неизменна цел
повтаря благословия

„правителството умря заради нечии грехове
не моите
не си казвайте молитвата
вашата песен е изпята“

празната ръка на невинността в песните няма спирачки
протяга се до прегръдка и
скрива топката
на света

денонощия

Posted by admin - 10/09/13 at 02:09:30 pm

спя като къпан
будувам като капан

Search