човек винаги се бори за своето достойнство
Posted by admin - 21/02/13 at 09:02:01 pmзаглавието и цитатите са от интервю
с филмовия режисьор михаел ханеке
по повод любов
последния му филм
кадърът е от втората минута и половина на филма
когато се вижда само публиката на театъра на шанз-елизе
не и сцената
за други съвсем актуални сцени и сфери на борбата и достойнството
които са различни от тези за които става въпрос във филма на ханеке
и са по-скоро свързани с нашата голяма пиеса за възрастна стая
ако перифразирам заглавието на съвременна българска пиеса
препоръчвам други четива
това е за самозапалванията и не само медийното им отразяване
това е за ббб - не са три шестици
друга е абревиатурата - безотговорно бойко борисов
това е за т.нар. българската зима и е на английски
това също е на английски и е за поредната криза около пирин
това е на български и не само може да се чете
а и да се чуе какво казва тома белев
не само за на практика разрешимите проблеми
около концесията на национален парк пирин
това е за вчерашните последни думи на премиера
това е скептично лично мнение на приятел
това и това са мои лични разсъждения отпреди време
за важността на усъмняването
и за механизмите на създаване на властови език
в прекрасна и тъжна българска пиеса на константин павлов
иначе
искрено се надявам това изречение от рецензия -
“задълбочеността в заниманията вече е въпрос на морал”
да значи нещо съществено и същностно
нещо критично и самокритично
нещо всекидневно и важно
за все повече шепи хора
иначе
и за смъртта има прекрасна статия тази седмица
не е за абсолютната смърт на задълбочените занимания и морала
или поне не все още
иначе
любов на михаел ханеке е оголен прост и откровен до смърт
и е нещо което си заслужава човек да си причини като го гледа
за да може да реагира и да продължава да бъде човек
ето какво казва режисьорът:
Човек винаги се бори за своето достойнство и колкото по-тежка е ситуацията, в която се намира, толкова по-голяма е битката, която трябва да води. Такава е нашата човешка участ, независимо от възрастта. Всеки се изправя пред въпроса докога позволява на съдбата да го лишава от достойнство и кога започва да се бори.
Различните поколения разгръщат в средата, която ги заобикаля, различни представи за живота. Това се разиграва при всяко поколение. Интересното и тъжното е, че при всяка смяна на поколенията се появяват трудности в разбирането, което е непрестанен потенциал за конфликти, и винаги има раздяла. Винаги по-старото поколение се прощава и с него се прощават, понеже светът така се е променил, че то вече не го разбира. Аз, естествено, мога да направя единствено филм за поколението, което познавам. Този проблем застига всекиго в някакъв момент, било родителите му, било самия него. Нашето общество е така организирано, че ако не си милионер, за да си позволиш грижи в домашна обстановка, и изпаднеш в трудно положение, си принуден да се разделиш с дома си, с обичайната обстановка, която ти дава сигурност. И това е ужасен процес, кошмар за всеки.
Та аз не тръгвам от намерението да направя филм на определена тема. Интересуват ме лични преживявания или фигури и отношения между личности. Журналистите трябва да обяснят същността на нещата и да ги формулират достъпно, ала изкуството се създава другояче. Достъпните формулировки най-често водят до опростяване, защото иначе не може. Когато нещо бъде доведено до понятие, от художествена гледна точка то е мъртво. Нищо живо не е останало и филмът не бива да се гледа. Това е винаги проблемът между художественото изразяване и писането за него. Когато гледаш един филм, без предварително да знаеш нещо за него, той е значително по-противоречив и сложен. В „Любов” става дума за хиляди неща и когато акцентирам върху едно, редуцирам останалите. Разбира се, тези наблюдения са част от моите размисли, но никога не съм си поставял за цел да правя филм само на една конкретна тема. Водеше ме въпросът как трябва да постъпиш, когато човекът, който обичаш, страда? Преживял съм го в семейството си и това много силно ме вълнуваше. Така започнах да размишлявам. После идва ред на спомените и въображението. Появяват се ситуации и от тях – сцени, които имат определено значение.
Приемете гълъба просто като гълъб. Всеки може да го интерпретира, както иска. Имам проблеми със символиката, защото тя винаги означава нещо. Аз не зная какво означава гълъбът. Зная само, че гълъбът идва. Той вероятно символизира нещо за героя и за отделния зрител, за мен нищо не символизира. Към многозначността трябва да се подхожда предпазливо, преди всичко трябва да се подхожда многозначно. Често съм се сблъсквал с нещо подобно. Помислете за „71 фрагмента от хронологията на шанса”, там от радиото непрекъснато се леят хорали на Бах, което може да се разглежда и като метафора, като предложение да се види нещо повече, отколкото е. Но не трябва. В Париж има много гълъби.
No Comments yet
RSS feed for comments on this post.
Sorry, the comment form is closed at this time.
Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds.
Valid XHTML and CSS.