Стефан Иванов

кого повече обичаш на вси светии

Posted by admin - 31/10/09 at 09:10:18 am

„- мамо, кого повече обичаш: муся или мен? не, не казвай, че еднакво, никога не е еднакво, някой винаги мъ-ъничко повече, другия не по-малко, но този мъ-ъничко повече! давам ти честна дума, че няма да се обидя (победоносен поглед към мен) – ако е муся.”

„ – а все пак – кого? е, поне мъ-ъничко, капчица, трошичка, точица – повече?
- имало едно време една майка, тя имала две дъщери…
- муся и аз! – бързо я прекъсва ася. – муся по-добре свирела на роял и по-добре се хранела, но затова пък ася… на ася пък й отрязали сляпото черво и тя едва не умряла… и тя като майка си умеела да свива езика си на тръбичка, а муся не можела и изобщо тя била една такава (с усилие и апломб) миниатю-юрна…
- да – потвърди майка ми, явно без да чува и явно съчиняваща своята приказка понататък, а може би и замислена за нещо съвсем друго, за синовете си, например, - две дъщери, голяма и малка.
- затова пък голямата скоро се състарила, а малката била винаги млада, богата и после се омъжила за генерала, негово превъзходителство, или за фотографа фишер – възбудено продължаваше ася, - а голямата за осип от приюта, на когото му изсъхнала ръката, защото убил брат си с краставица. нали, мамо?
- да – потвърди майка ми.
- а малката после взела, че пак се омъжила за един княз и за един граф, и имала три коня: захарчо, краставичко и малчо – единият рижав, другият бял, другият черен. а голямата – през това време – така се състарила, станала такава мръсна и бедна, че осип я изгонил от приюта: грабнал една пръчка и я изгонил. и тя отишла да живее на бунището и толкова боклуци изяла, че се превърнала в жълто куче. но ето че веднъж минава малката с ландо и гледа: такова бедно, гадно, жъ-ълто куче гризе на бунището един изсъхнал кокал и – тя била много, много добра! – го съжалила: „качи се, кученце, в каретата!” – а то (със свиреп поглед към мен) – веднага се качило – и конете тръгнали. но изведнъж графинята погледнала кучето и неочаквано видяла, че очите му не са кучешки, а такива едни гадни, зелени, стари, особени – и изведнъж разбрала, че това е нейната голяма стара сестра, и веднага я изхвърлила от каретата – и онази се пръснала на четири парчета!”

марина цветаева

текстът е завършен
през 1934
на 1 ноември

диамантени фъшкии

Posted by admin - 31/10/09 at 09:10:55 am

да се оттеглиш в ъгъла

Posted by admin - 26/10/09 at 09:10:46 am

„в романа на поета милош „посвещение в любовта” цинично искреният главен герой не забравя нищо. не става дума за спомени от младостта. всичко е поставено под знака на изживяна актуалност. в двореца си, където води бурен живот, той си има специални ъгли, в които често се завръща. такова е „малкото тъмно ъгълче, където отиваше да се сгушиш”, докато я няма любимата. героят не чака невярната си любима в обширния дворец, а в ъгъла, където очакването е досадно и където човек предъвква гнева си.

„седнал на твърдия и студен мраморен под, с поглед, вперен в тавана като в небе, с неразрязана книга в ръка, ти успя да преживееш сладки часове на тъга и очакване, стари глупако!” нима ъгълът не е убежище, където съществото се раздвоява? мечтателят е щастлив, че е тъжен, доволен е, че е в самотно очакване. в този ъгъл той размишлява за живота и смъртта, както правим всякога, когато горим от страст: „да живееш и умреш в този сантиментален ъгъл, си казваше ти; е, да, да живееш и умреш, защо пък не, господин де пинамонте, приятелю на прашните ъгли?”

„всички обитатели на ъгли прииждат, за да дадат живот на образа, да прибавят нови нюанси в съществуването на обитателя на ъгли. нищо не е празно за онези, които бленуват в ъгли, свърталища и дупки…”

„ако ъглите не са обитавани, то в тях ще се чувства нечие странно присъствие. господин пинамонте, героят на милош, казва, след като се е настанил в доста обширното свърталище между раклата и камината: „тук замисленият паяк се чувства могъщ и щастлив; тук миналото се свива и смалява като стара и изплашена калинка… като хитра и насмешлива калинка тук миналото започва да съществува отново, но е недостъпно за учените погледи на колекционерите на красиви неща.”

„циничният мечтател казва още, че в ъгъла между камината и раклата „намираш хиляди лекове против скуката и се сещаш за безкрайно много неща, които са достойни да занимават цяла вечност ума ти: мириса на мухъл на изтекли преди три века минути, тайнствения смисъл на изписани с екскременти на мухи йероглифи; триумфалната арка, образувана от миша дупка; разнищената тапицерия, на която облягаш кокалестия си превит гръб; шума от триещите се о мрамора твои токове; гръмката ти кихавица, която вдига прах… и накрая атмосферата в този прашен ъгъл, който отдавна не е виждал парцал.”

гастон башлар

да пукнеш дано драскачо

Posted by admin - 26/10/09 at 09:10:49 am

графитът е от подлеза до гара подуяне
където витае
плътната гъста и на моменти
направо натрапваща се по досаден начин
атмосфера
на любов изтекла по необезопасен начин
на счупени стъкла покрити с лайна и пикня
на изгорели гуми и пластмасови бутилки
на нещо зарязано и недовършено
което се мъчи да оживее
но няма да го бъде още дълго

драскачите представляват най-малкия проблем

Search