тези дни

събота
дълга вечер и нощ в софия
с уиски сода и разни среднощни джойнтове
и пърформънси из една редакция на едно списание
после вървим по графа в три сутринта
и един от двамата си е пуснал двата телефона едновременно
и миксира мелодиите
радва се и залита
препъва се в трамвайната линия

неделя
красив и спокоен следобед в борисовата градина
слънчево зелено бяло
с черен фрак е
-
имам си нови черни очила
-
днес не съм излизал от вкъщи
разнообразна работа - почти свършена

изтичане

цял ден мога да слушам homesick на the cure:

Hey, hey
Just one more and I’ll walk away.
All the everything you win
Turns to nothing today.
And I forget how to move
When my mouth is this dry,
And my eyes are bursting hearts
In a blood-stained sky.

Oh, it was sweet,
It was wild
And oh, how we…
I trembled,
Stuck in honey.
Honey
Cling to me…
So, just one more.
Just one more go.
Inspire in me the desire in me
To never go home.

Oh, just one more and i’ll walk away.
All the everything you win
Turns to nothing today.
So, just one more.
Just one more go.
Inspire in me the desire in me
To never go home.

преди малко гледах little children

вчера сънувах музиката от the wall на pink floyd
цял един филм изсънувах който нямаше нищо общо с онзи на алън паркър
беше мрачно и мъгливо
но без светкавици или дъжд
беше тихо като спокойствие на самотник
тъмно като в гигантските картини на двйвид линч
гледах как от прозорците и балконите на панелни блокове се протягат тънки бели ръце - същински кости
държат дунапренени показалки
сочат към една черна стена
върху нея е изрисувано по релефен начин едно разкривено лице
няма вежди
има очи като черни дупки
като разтворени бездънни рани
от които не излиза кръв а само болка
лицето мълчи но казва толкова много
всъщност не трябва да го наричам лице
то беше безлико
физиономията чертите погледът
всичко беше изтекло
нямаше нищо

this is the sound of the clan

взех сетлиста от боби стру

концертът беше супер
lovers of the bomb бяха страхотни
и imbeciles
/sheep on drugs ми бяха смешни/
но BABYFACE CLAN просто бяха
пълна еуфория
пълен going up elevating experience:

and in the end all we really need is this
this is it
this is where we are one
they can’t touch us
that’s right when we touch
they just can’t touch us
when we touch each other
they just can’t touch us
love your touch
makes me explode

/когато се докосваме
те просто не могат да ни пипнат/

chopin etude op. 10 no. 5 - известен като етюдът за черни клавиши - използват се почти единствено черните клавиши

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.