Стефан Иванов

жив до доказване на противното // смърт на комунизма

Posted by admin - 29/11/06 at 05:11:11 am

тази статия ми излезе в новия брой на егоист:

През Средновековието се е говорило за демони приели формата на ужасно красиви мацки. Гледат те право в очите, прелъстяват те, но всъщност искат да умреш и да отидеш в ада. Те никога не си показват гърба, защото е покрит с циреи и язви. Нещо подобно има и у нас. Политиците не са станали яки мацки, но те гледат от приветливия екран, раздават познати пози и усмивки и дуднат за прекрасни неща. Уж всичко е на светло и нещата са наред, но смърди на сенчестата и тъмна страна на силата. Има нещо толкова гнило, че не е истина.
Политическият живот е на една ръка разстояние от вечния ъндърграунд – царството на сенките. Ръката наистина е една и лесно може да изключи системите на зомбясалото политическо тяло, защото нито всеки ден е Великден, нито пък Хелуин. Мъртъвците трябва да отидат там, където им е мястото – в гроба. Не е като да не се е случвало.
Наскоро се навършиха 17 години от 10 ноември. Комунистите все едно са предусетили края на властовата си кочина, защото партийният парцел резервиран за тях за вечни времена е именно парцел 10 на гробищата в Орландовци. Това е регистрирано с протокол на Политбюро от 13 октомври 1970.

От Позитано 20 в парцел 10

– би могъл да стане готин слоган. Двета п-та създават хубава алитерация, намаляването от 20 на 10 е като житейски символичен преход, а и мястото е с традиция. Там са доста хора и има достатъчно място за още. Димитър Благоев – Дядото е в началото, точно с него започва социализма по нашите земи преди 115 години, навършват се и 150 години от раждането на Дядото, но все тая, вечна му смърт.
Други ключови фигури естествено са семейство Живкови. Людмила е с по-хубав бял надгробен паметник не само, защото е била окей, но и защото е починала по-рано. Тато поне практично се е сетил да си построи приживе паметник в Правец, защото скромният бюст и краткият надпис някак не му подхождат. На десетина метра, в парцел 13, има паметници, които биха му се връзвали повече: двуметрова мраморна плоча, на нея човек с черни цайси пуши цигара, а зад него мерцедес с инициалите му на табелката, а от другата страна на плочата има маса, върху нея пепелник с димяща цигара, бутилка уиски, пълна чаша и слънчеви очила.
Поне като минаваш покрай добрия стар председател на Държавния съвет можеш с удоволствие да погалиш (или просто да заудряш и затракаш в изблик на нездраво агресивно чувство за хумор) напълно кухата му глава.
Парцел 10 е големичък и завършва с гроба на семейство Луканови. До него има хубава черна пейка, сякаш специално направена, за да седнеш и мислено да разплиташ конспирационните паяжини, които оплитат малката ни страна, а можеш да разбереш и кой е големият паяк, но не казвай на никого, за да не станеш съсед на Андрей Карлович.
Има едно много странно нещо в този най-комунистически парцел. Българите рядко довършват нещата до край и комунистите не правят изключение. Ако гробът е точката на живота, то техните точки са като неочакваната поанта на добър разказ, защото учудващо, но всичките са като християнски. На много малко от тях са партийните звезди, а даже има и няколко кръста. Много необяснимо след като християнството не е било в разцвета на силите си през нашия лош червен и атеистичен период.
Наистина не е било добре да умреш през социализма. Защото тогава на мода е бил слоганът

смъртта е занимание колективно

и не може, ей така, индивидуално и самотно да си вярваш в прераждането, в сливането със земните духове, в това, че ще ти претеглят душата, за да те видят колко струваш, в рая или в ада пък съвсем не е позволено да вярваш. Всеки трябва да има правото да живее и да умре както му е угодно, но от 28 юли 1970 след разпореждане № 338 на Комитета за стопанска координация при МС погребенията стават безплатни и изцяло зависими не от църквата, а от държавата.
Има малка злокобна българска следа в произхода на думата grave. Думата идва от индоевропейския корен ghrobh, което значи копая, дращя, после преминава директно в църковно славянския като гробу. Въпреки езиковата близост действителността на говорещите английски никога не е била толкова виртуална, а и не са имали професора от следващото изречение.
В Основни граждански ритуали от 1973, смешният професор Мизов пише: „използвайки всичко ценно от миналото, да се върви към създаването на нов – социалистически – бит и битова култура, на нови – социалистически ритуали, обичаи и традиции, хармониращи по-пълно с новата душевност, която се формира и утвърждава в строителите на социалистическото общество в нашата родина. Битово-ритуалната дейност е специфична страна, част, компонент на общата идейно-възпитателна работа на партията, социалистическата държава и обществено-политическите, научни, културни и други организации и институти в нашата родина.”
Става ясно, че всяко изречение трябва да ти разкатава фамилията и да завършва с нашата родина, много яко.
Както отбелязва Иван Еленков, в епохата на зрелия социализъм не самата смърт е зловеща, а нейната употреба в живота. Няма погребение, а траурна битово-ритуална дейност. Смъртта не е трагедия, а битов инцидент. Мъртвият не умира, а става марионетка в реквизита на идеологическото театро. Режисьорите на скръбната битово-ритуална постановка са партийни функционери, държавна администрация и хора на науката и изкуството.
Когато режисьорите си харесат нещо от живота, но решат да го попроменят малко, за да им влезе в схемата, те взимат своите весели инструменти, режат, кълцат и претапицират. Накрая даже не виждат, че нещото отдавна не е живо (а е изкормено толкова касапски, че и стария Джак би се учудил) и като препарирано остава в музея на восъчната соц действителност. Такава е трансформацията и на витлеемската звезда, която е принципно неприемлива, но не и след като се превърне в голяма уж коледна червена петолъчка и не се бухне някъде край площада с подходящия цвят.

Всичко е просто един монтаж в кофти филм

Според официалните документи даже е трябвало да има специалност ритуалистика в СУ или направо в НАТФИЗ. В книгата на другаря Мизов се споменава, че разработената програма за специалността трябва „да засяга както теорията и историята на ритуалистиката, така и нейните сценични, режисьорски, музикални и художествени, хореографски и други страни и аспекти”. Тоест вместо баби оплаквачки ще има млади комунистически актриси, може и самодейни, стига да вярват във властта, а не в светата троица.
Иван Еленков много умно казва, че основната сюжетна линия в романа на Станислав Лем Соларис се развива около идеята за възвръщането на мъртвите в живота не като демонични същества, а като живи, страдащи хора. В българската фантастична реалност има Соцларис и мъртъвците се възвръщат като идеологически реквизит, като ударници и труженици, обкичени с достойни дела. Мъртвият е винаги в строя, винаги готов, той е вечно неубиваемо зомби от третокласен хорър. Отвъдното е просто социалистическият живот, който тече фалшиво и зациклило. Колективът, то е ясно, ще пребъде и след смъртта на Бога.
Иначе гробищата в Орландовци са хубави, а и по-спокойни от доктор Спок. Видях една студентка по биология, която си четеше за изпит в тишината. Имаше много катерички и едни гигантски тръби в единия край. Може би дъхът на душите циркулира по тях, кой знае.

неделно четене

Posted by admin - 25/11/06 at 11:11:32 am

страхотна автобио статия за пинчън
http://books.guardian.co.uk/departments/generalfiction/story/0,,1950558,00.html

и доста по-малко страхотна за дбс пиер
http://books.guardian.co.uk/bookclub/story/0,,1950594,00.html
след четири дни ще има хубаво обсъждане с него за бог върнън литъл
но е в лондон

бели облаци

Posted by admin - 24/11/06 at 08:11:32 am

даже и допирът на пръстите и очите до корицата с бели облаци
/изрисувани с контур и изписани с бързописна интерпретация йероглифи/
е толкова отнасящ отвъд
колкото е течащ ефирен и неуловим този

сняг от цветове

по нефритовите стъпала цяла нощ луната се разхожда.
златните палати с цвят застила, тръгвайки си, пролетта.

ли бо
/може би е негово/

това е книга която съставителят преводачът и коментаторът е оставил напускайки поднебесния свят.

отлагане

Posted by admin - 23/11/06 at 07:11:09 pm

събота и неделя няма да има конференция на бодрияр
защото той е болен
нещото ще се състои през март

Search