Стефан Иванов

хора и улици - свят като свят

Posted by admin - 27/06/13 at 09:06:07 am

снимката е на найо тицин
и е от последните снимачни дни
на класическия български филм
момчетата и момичетата си отиват

изпит за цар

Posted by admin - 25/06/13 at 03:06:55 pm

Изпит

Конкурсният изпит за цар
мина прекрасно.

Явиха се определен брой царе
и един кандидат за цар.

Цар избраха един цар
който трябваше да стане цар.

Получи допълнителни точки за произхода си
за спартанското възпитание
и за усмивката
обхващаща всички за шията.

По история отговаряше
с удивителен усет за мълчание.

Официалният език
се оказа собственият му.

Когато говореше за изкуството
хващаше комисията за сърцето.

Едного от изпитващите
хвана малко по-силно.

Да
без съмнение това беше цар.

Председателят на комисията
изтърча при народа
за да може тържествено
да го връчи на царя.

Народът
бе опакован
в
кожа.

Ева Липска

българия

Posted by admin - 25/06/13 at 03:06:24 pm

От тъмните портали на езика
изникват думи и значения -
дими от дати и деди, и ръкописи -
историята излъчва своите демони!

Но тайната едва ли е в архивите,
във знанието чрез ума, в образованието;
навярно в ритъма на първите ни стъпки
и в гледките наоколо, в кръвта ни
се крие смисълът на древни откровения,
в нас - географията става ритуал,
единство на пейзажа и глаголицата.

Това, което времето разкъсва -
пространството запазва и възражда!
Не вярвам думите да ни открият истината;
по-скоро истината ще открие свои думи,
в които няма да допусне
вмешателство на време и език!
Това ще бъдат свръхчовешки думи,
ухаещи на пръст и на любов…
(…и дрезгавият порив на морето,
митическият хълбок на Балкана!)…

Ще чуем тези думи чрез мълчание
сред символичните пейзажи на пространството,
във скръбните долини на кръвта…
И щом усетим вятъра в косите
(О, пението на вечерния въздух!) -

да стъпим тихо и да мислим за България.
Тя -
тя ще е свещената ни връзка
с ония, които мислеха за нея в тежък час.

България ще ни спаси от демона на времето,
тъй както ние спасяваме предците си чрез нас!

Ани Илков

по човешки

Posted by admin - 25/06/13 at 03:06:44 pm

Животът ни расте

Животът ни расте като тревогата, като страха,
животът ни расте като опашката за хляб,

животът ни расте като тревата, мъха по камъните и праха,
подобно паяжина, скреж, пълзяща плесен,
животът ни расте неумолимо като кашлицата и смеха
и не зависи от войни, спогодби, преговори,
от разведряване, промени в климата, от ООН-е,
от скритата експлоатация и явна тирания,
от наглостта на черни лимузини и бездушни съдии,
от слугите на низостта, от поданиците на нищото,
от тровещите вестници, присаждането на сърца,
от комбинациите тайни и явните лъжи,
от издевателствата над нашите светини,
от земни трусове и замърсяване на атмосферата

животът ни расте неудържим, през пепелищата,
през най-дълбокия ни сън,
извън нас и през нас, които
сме блудните му синове,
животът ни расте тъй както скрито хвърчат цените,
подобно science fiction,
като кръвното налягане,
като страха от закъсняване за работа
или от погледа открит на някого в очите,

животът ни расте като плода, като глада,
животът ни расте подобно флората и фауната -
но не като омразата, желанието за мъст
или жадуването на възмездие,
и даже да не е наясно какво би искал точно
животът ни желае да живее

по човешки

Ришард Криницки

Search