Стефан Иванов

гола стоиш пред огледалото

Posted by admin - 30/08/13 at 04:08:22 pm

Гола стоиш пред огледалото. С кърпа, увита
около главата, под която стърчат мокри кичури коса
и тънки струйки вода пълзят по врата, по раменете ти,
гърба… Гола стоиш пред огледалото - момиченце,
заслепено от видяната за пръв път белота на собственото си
тяло. Гола стоиш пред огледалото - момиче
с пламък в очите и блясък от обиците в ушите, с
тайна калиграфия от срамни косъмчета между краката.
Гола стоиш пред огледалото - жена като пред портрет
на майка, докато мислиш за синовете си и лудуващите козлета,
в очакване на поне един щастлив ден. Гола стоиш
пред огледалото - старица, сам-сама в къщата, която от
прозореца гледа към градината и детството зад твоя
гръб. Гола стоиш пред огледалото. Виждаш всичко онова,
което се е случило или е могло да се случи. Виждаш ръката
на загорялото момче без лице, задрямало на твоята
гърда. Дланта, откъснала слънчев плод от небесната
корона. Двата ангела, които си откърмила. Двата
слънчеви цвята. Двете момчета с еднакви лица, които те
дърпат в различни посоки. Сякаш между
облаците плава венецианска гондола. Езеро в
пустинята. Хубава безсрамна гледка на пражкия площад
“Света Анежка”… Виждаш: черна пантера минава през полето,
обсипано с бели маргаритки. Гола стоиш пред мен
голия - момче, младеж, мъж и старец
едновременно. Насред нашата къща на огледалата. Гледаме се
един друг, без да можем да познаем телата си,
безвъзвратно потъваме в бездънния вир на привиденията.

Йосип Ости

No Comments yet

RSS feed for comments on this post.

Sorry, the comment form is closed at this time.

Search