Стефан Иванов

нова генерация завинаги

Posted by admin - 05/09/12 at 03:09:28 pm

днес се навършват двайсет години от смъртта на димитър воев

през октомври трябва да има концерти прожекции и разговори
които да отбележат по смислен начин тази годишнина

но сега към този момент
една приятелка е написала стихотворение за воев
а елин рахнев отново иска да се именува нещо
този път трамвайна спирка а не улица
на името на димитър воев в софия

преди почти десет години
за едно списание написах малко по-дълга статия за нова генерация
сега когато я прочетох ми се стори толкова далечна
бих я написал по коренно различен начин
но все пак искам отново да я споделя

ще дойдеш ли с мен

Posted by admin - 05/09/12 at 02:09:07 pm

снимката е от миналата сряда
когато беше концертът за 20-годишнината на остава в pork pie

преди време един приятел журналист сценарист и телевизионен водещ
искаше да напише книга за остава
и ме помоли да напиша една страница за тях
защото знае че ги харесвам
за да я включи към книгата
книгата все още не е излязла
но ето я едната страница:

Ходил съм на поне сто и петдесет техни концерта. Това не ми се е случвало с никоя друга група. Бих искал да е така и с Нова Генерация, но няма как, прекалено малък съм бил дори за един техен концерт. В главата ми изникват прекалено много случки и спомени свързани с Остава, за да мога лесно да ги подредя в текст. Сега се сещам, например, че една нощ след саундчек в Бекстейдж (идвах максимално рано, за да чуя и него) едно момиче ме попита дали не съм Дани. Благодарих и й казах, че не мога никакъв ритъм да държа на барабаните и се засмяхме заедно. Трудно ми е да пиша за нещо, което е такава част от живота и паметта ми, но ще се опитам, защото трябва непрекъснато да се говори за нещата, които ни обгръщат неусетно и по невидим начин заемат централно място в дните ни. Или поне в слушалките.

Преди точно десет години Пинг-понг, първият им албум, ме шокира. Не очаквах, че може да има толкова британска и алтернативна група в България. Те не копираха, а бяха себе си. В песните имаше оригиналност, бунт, финес, смях и смисъл. Започнах да ходя на техни концерти във вече несъшествуващия клуб Сцена за авторска музика О!Шипка (там беше и премиерата на първата ми книга). Пишех във фен-клуба в dir.bg. Запознах се с толкова много хора покрай слушането на Остава. Включително и със самите музиканти. В гимназията аз и още няколко приятели, включително Иван Шейкърмейкър, един от най-близките на групата фенове, даже си направихме група, казваше се Homesick. Аз бях почти посредствен, но за сметка на това ентусиазиран и нахъсан. Имахме и няколко концерта, на които Свилен и Жоро се включваха да свирят и пеят с нас. Беше повече от готино.

Всеки път като ги гледам на живо не спирам да танцувам, да подскачам, да припявам и да крещя (мога да викам най-силно от всички в клуба по време и след края на песента – готов съм да го докажа на всеки) в продължение на два часа и така отново и отново. Танцувал съм и на сцената до тях. Взимал съм за сувенир листовете с изписаната подредба на песните, които ще свирят. Падал съм от стол, имах грамадна цицина, върху който се бях качил, за да ги виждам по-добре от дъното на клуба. Ходил съм на техни участия и с десетки приятели, и напълно сам. Бил съм ужасно тъжен, щастлив, влюбен или уморен и съм си тръгвал щастлив, спокоен или способен да заспя. Тяхната музика е била саундтрак на денонощието ми.

Слушал съм Ще дойдеш ли с мен, а и въобще всичките им песни, къде ли не. На плажа, в морето, по тавани, на рождени дни, в самолет, на София Поетики, по време на секс, преди концерт на Placebo, в Бекстейдж, в Строежа, в зала Христо Ботев. Пускал съм тяхна музика на големи новогодишни партита и на сватба във Военния клуб. Слушал съм ги с французи, англичани, германци, американци и унгарци. Радвах се, когато разнообразяваха аранжиментите на Ще дойдеш ли с мен, когато Гурко от Анимационерите се включваше или когато Свилен започна да вкарва части от Music на Мадона и There Is a Light That Never Goes Out на The Smiths преди да изпие бавно топлия ден.

Забелязал съм как на всеки три-четири години се сменя почти напълно публиката им. Наистина, колко много хора отпреди десет години заработиха сериозно, емигрираха, учат в чужбина, омръзна им или просто се промениха. През годините и групата се промени. Не само с липсата на стари членове или наличието на нови. Слушал съм ги във всички състави. Не знам какво ще стане с Остава или с членовете й занапред. Обаче съм сигурен, че това, което са направили досега, ще остане.

софия: поетики 2012

Posted by admin - 05/09/12 at 02:09:58 pm

снимката е на светла енчева

новият победител е радослав чичев

следобедът и вечерта според мен бяха хубави
бях пред народния театър от 15,30 часа до полунощ
но всъщност сякаш най-много се радвам че събитието мина
защото вече не се налага да бъда селекционер или полуорганизатор
наистина беше стресиращо
най-малкото защото не можах да поканя всички автори които желаех
миналата година участниците бяха 29 а тази бяха 16
някои от избраните от мен обаче нямаха възможност да присъстват
някои от неизбраните проявиха ярки несъгласия
както концептуални така и принципни
слава богу реакциите им бяха най-вече вербални
което не ги прави по-малко странни или неочаквани
догодина селекционер ще бъде радослав чичев
и той най-добре ще разбере какво имам предвид
но искрено се надявам той да не изпита подобен стрес

сбогом

Posted by admin - 05/09/12 at 02:09:45 pm

Есен е вече! Но защо да жалим за вечното слънце, щом сме се заели с откриването на божествената светлина – далече от хората, които умират заедно със сезоните.
Есен. Нашата ладия, извисила се сред неподвижните мъгли, поема към пристана на нищетата – огромния град под небе, опръскано с огън и кал. Ах, прогнилите дрипи, и хлябът, разкиснат от дъжд, пиянството, хилядите страсти, които са ме разпънали. Няма ли да изчезне тази ламя, повелителка на милиони души и мъртви тела, чакащи Страшния съд! Виждам пак своята кожа, разяждана от кал и от чума, косите и мишниците си, пълни с червеи, и един, още по-едър червей, в сърцето. Виждам се проснат сред непознати без възраст, без чувства. Бих могъл там да умра… Ужасяващи спомени! Нищетата ме отвращава.

Боя се от зимата, времето на комфорта!
Понякога виждам в небето безкрайни крайбрежия, населени с бели ликуващи народи. Огромен златен кораб издига над мене своите пъстроцветни флагове, диплени от утринен вятър. Аз създадох всичките празници, всички триумфи и драми. Опитах се да измисля нови цветя, нови звезди, нова плът и нови езици. Мислех, че вече имам свръхестествени възможности. И какво? Ще трябва да погреба въображението си, своите спомени. Свършено е с чудната слава на артист и на разказвач!

Аз! Аз, нарекъл себе си маг или ангел, останал без капка морал, съм запратен на земята, за да търся своето призвание в обятията на грубата реалност! Селянин!
Нима съм измамен? Нима милостта за мен е сестра на смъртта?
Какво пък, ще поискам прошка за това, че съм се хранил с лъжи. Е, на път!
Но няма приятелска ръка! И откъде да чакам подкрепа?

Да, новият час е – най-меко казано – твърде строг.
Защото мога да кажа, че съм спечелил победата. Скърцането със зъби, съскането на огъня, чумавите въздишки са обуздани. Всички гнусни спомени – заличени. Моите последни съжаления ме напускат – завистта към просяците, към разбойниците, към приятелите на смъртта, към всички слабоумни в света. Прокълнати, ако можех да отмъстя за себе си!

Трябва да бъдеш непременно съвременен.
Никакви псалмопения. Всяка завоювана стъпка трябва да се отстоява. Ужасна нощ! Засъхналата кръв дими по лицето ми. Нищо не остава след мен освен този кошмарен храст!… Душевната борба е също тъй груба, както и битката между хората. Съзерцанието на правдата е наслада, но само за Бога.

Това е навечерието. Да приемем всички приливи на силата и на истинската нежност. И призори, въоръжени с пламтящо търпение, ще влезем в бляскавите градове.
Защо ли споменах за приятелска ръка? Прекрасно предимство е, че мога да се надсмея над старите измамни страсти, да заклеймя лъжливите двойки: видях аз – долу – женския ад! И ще ми бъде позволено да обладавам истината – в една душа и в едно тяло.

април-август 1873

артюр рембо

Search