Стефан Иванов

ще дойдеш ли с мен

Posted by admin - 05/09/12 at 02:09:07 pm

снимката е от миналата сряда
когато беше концертът за 20-годишнината на остава в pork pie

преди време един приятел журналист сценарист и телевизионен водещ
искаше да напише книга за остава
и ме помоли да напиша една страница за тях
защото знае че ги харесвам
за да я включи към книгата
книгата все още не е излязла
но ето я едната страница:

Ходил съм на поне сто и петдесет техни концерта. Това не ми се е случвало с никоя друга група. Бих искал да е така и с Нова Генерация, но няма как, прекалено малък съм бил дори за един техен концерт. В главата ми изникват прекалено много случки и спомени свързани с Остава, за да мога лесно да ги подредя в текст. Сега се сещам, например, че една нощ след саундчек в Бекстейдж (идвах максимално рано, за да чуя и него) едно момиче ме попита дали не съм Дани. Благодарих и й казах, че не мога никакъв ритъм да държа на барабаните и се засмяхме заедно. Трудно ми е да пиша за нещо, което е такава част от живота и паметта ми, но ще се опитам, защото трябва непрекъснато да се говори за нещата, които ни обгръщат неусетно и по невидим начин заемат централно място в дните ни. Или поне в слушалките.

Преди точно десет години Пинг-понг, първият им албум, ме шокира. Не очаквах, че може да има толкова британска и алтернативна група в България. Те не копираха, а бяха себе си. В песните имаше оригиналност, бунт, финес, смях и смисъл. Започнах да ходя на техни концерти във вече несъшествуващия клуб Сцена за авторска музика О!Шипка (там беше и премиерата на първата ми книга). Пишех във фен-клуба в dir.bg. Запознах се с толкова много хора покрай слушането на Остава. Включително и със самите музиканти. В гимназията аз и още няколко приятели, включително Иван Шейкърмейкър, един от най-близките на групата фенове, даже си направихме група, казваше се Homesick. Аз бях почти посредствен, но за сметка на това ентусиазиран и нахъсан. Имахме и няколко концерта, на които Свилен и Жоро се включваха да свирят и пеят с нас. Беше повече от готино.

Всеки път като ги гледам на живо не спирам да танцувам, да подскачам, да припявам и да крещя (мога да викам най-силно от всички в клуба по време и след края на песента – готов съм да го докажа на всеки) в продължение на два часа и така отново и отново. Танцувал съм и на сцената до тях. Взимал съм за сувенир листовете с изписаната подредба на песните, които ще свирят. Падал съм от стол, имах грамадна цицина, върху който се бях качил, за да ги виждам по-добре от дъното на клуба. Ходил съм на техни участия и с десетки приятели, и напълно сам. Бил съм ужасно тъжен, щастлив, влюбен или уморен и съм си тръгвал щастлив, спокоен или способен да заспя. Тяхната музика е била саундтрак на денонощието ми.

Слушал съм Ще дойдеш ли с мен, а и въобще всичките им песни, къде ли не. На плажа, в морето, по тавани, на рождени дни, в самолет, на София Поетики, по време на секс, преди концерт на Placebo, в Бекстейдж, в Строежа, в зала Христо Ботев. Пускал съм тяхна музика на големи новогодишни партита и на сватба във Военния клуб. Слушал съм ги с французи, англичани, германци, американци и унгарци. Радвах се, когато разнообразяваха аранжиментите на Ще дойдеш ли с мен, когато Гурко от Анимационерите се включваше или когато Свилен започна да вкарва части от Music на Мадона и There Is a Light That Never Goes Out на The Smiths преди да изпие бавно топлия ден.

Забелязал съм как на всеки три-четири години се сменя почти напълно публиката им. Наистина, колко много хора отпреди десет години заработиха сериозно, емигрираха, учат в чужбина, омръзна им или просто се промениха. През годините и групата се промени. Не само с липсата на стари членове или наличието на нови. Слушал съм ги във всички състави. Не знам какво ще стане с Остава или с членовете й занапред. Обаче съм сигурен, че това, което са направили досега, ще остане.

No Comments yet

RSS feed for comments on this post.

Sorry, the comment form is closed at this time.

Search