думи написани върху листчета от 112 човека в театрална зала

какво значи успешен живот
с кое око го наблюдаваш
какво значение има вдигането на воала
когато си загубил синя щипка
и не знаеш какво да сториш с прането
лепкав в тази секунда
не виждаш красота и мед
или многоцветни шишета
евала не излиза от гърлото
искаш ли да целуваш нечие тяло
по звездната карта по луничките
когато котка в чувал тихо потъва
край жестокото племе на каин
отказът с гордост и нежелание
е несъмнен
желание липсва
танцът е начин да се намери
но как да се движат телата
когато са на страната на загубилите
в компанията на камъни и окосена трева
ръцете треперят организмът се тресе
бръчките на челото трудно изчезват
звукова вълна съблазнява пролетта в погледа
и цветът на развръзката
е маловажен
неясните извивки на възроденото усилие
са достатъчен повод
за щастие

- - -

това стихотворение е създадено единствено с думите
които публиката на бавно: изговорен свят IV
написа миналата година на 28 май в тр сфумато
върху дадените им на входа листчета

пирон

наскоро излезе петият виртуален брой
на списанието за култура и изкуство
пирон

гвоздеите и клинците
и този път са разнообразни и интересни
има такива които се забиват
в галерия за фотография
в съвременен български роман
в изложба
в творческите пориви на министерство на културата
в берлинския театрален сезон
или в различни софийски театрални представления -
ела легни върху мен
пророчество
пиеса за умиране

и цели два - единият и другият -
за рицар на светия дух

пожар от само себе си

пожарът е нещастие за човека, а особено за селянина с неговите пластове сено, слама и с неговите ниви. пожарът дохожда и от огъня, и от слънцето.
в чест на огъня, в чест на пожара и в чест на слънцето е устроен тридневен празник: 15, 16 и 17 юли, наречен горешняци.
в течение на тия три дни нито се жъне, нито коси, нито пласти. особено се пази от косенье, защото сеното, косено, събирано или пластено през тия три дни, запаляло се било от само себе си.

друга работа се работи.

днес пазят само първият и последният горешняк.

съществуват във всякое село по няколко примери за подобно запалване от само себе си. аз ще изложа само няколко:
в селото мокреш на бел николовци са изгорели снопето, защото са работили през горешняците. дядо пано мецанов работил и му изгорели снопете.
в село криводол на тодор стакьовски и на цоно найденов такожде изгорели снопете.
в селото влашка махла на тодор панов изгорели снопете. в ковачица на церовченете и на божин иванов изгорели снопете.

после такива примери мъчно можете да убедите простото и суеверно население, че между празнуването и непразнуването на горешняците и запалването на снопете - от само себе си, защото огън слизал от небето - няма никаква свръзка и зависимост.

димитър маринов

балканите са грешка

На немския географ Август Цойне обикновено се приписва честта на кръстник на полуострова, в книга от 1809 г., като името е избрано съгласно обичайната географска практика за наименуване на даден регион на някоя известна планинска верига, въпреки че изборът на Цойне е доста произволен. Балканът, който днес се намира в България и е известен като Стара планина, в древността е бил наричан Хемус. Той не е нито най-дългата, нито най-висока планинска верига на полуострова. Дори самото му име изглежда е резултат от недоразумение: турското съществително „балкан“, означаващо планина, е било прието от западните пътешественици за името на точно тази планина. Така тавтологично наречените „Балкански планини“ лежат на пътя от Хабсбургската империя към Леванта, който става популярен заради относителната сигурност и удобство при пътуването.

Весна Голдсуърди

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.