Стефан Иванов

гора и море

Posted by admin - 29/06/12 at 02:06:33 pm

цитат от статия за рангел вълчанов:

… Но има един – колкото непонятен, толкова и величествен – образ в „Ура! Най-после и онемях”, който се извисява над всички:

След дива любовна нощ гонихме една зелена диня в морската вода и така посрещнахме изгрева на слънцето. Тогава, съвсем неочаквано, на брега спряха два сини камиона ЗИЛ – прочутите съветски „сделани камиони”: единият пълен с жени, а другият с мъже. Незнайно откъде и за колко време, тези селяни бяха дошли за морския изгрев. Слязоха от камионите мълчаливи. Жените вдигнаха срамежливо селските си рокли малко над коленете, а мъжете навиха крачоли. Бавно нагазиха в тихите утринни води на Черно море и съвсем неочаквано запяха „Горо ле, горо зелена!

цитат от статия за протестите на орлов мост:

В десетилетията след приемането на първия Закон за горите в България (1883 г.), софийската община и централната власт предприемат упорита и на моменти, уви, окървавена кампания по залесяването на околностите на столицата. Шопите отдавна са изпосекли Витоша и Софийското поле и със сопи излизат срещу превръщането на пасищата им в гори.

Век и нещо след тези борби, държавата е на път да възстанови правото на поголовна сеч. Кметът на София и след това министър-председател на България оставя ценен туристически ресурс в ръцете на частна компания със съмнителен подход в бизнеса. А министър от кабинета се оплаква, че „планините превземат пасища и ливади”.

Беглият исторически поглед сякаш подсказва, че ситуацията съвсем закономерно е така жалка, смешна и тъжна. Тъкмо тя, обаче, пробуди една нова по същината си протестна енергия. Неорганизираните се организираха, за да предпазят здравото.

No Comments yet

RSS feed for comments on this post.

Sorry, the comment form is closed at this time.

Search