Стефан Иванов

бастун с кинжал или шпага

Posted by admin - 09/11/10 at 11:11:25 pm

отдавна желаех да имам такъв бастун
поредната безумна идея
която ме караше
и все още ме кара
да се усмихвам и да бъда весел
също както мисълта за събиране
и самото събиране
на патици значки камъчета и играчки

разглеждал съм десетки подобни
но внезапно реших да си взема този
когато преди няколко дни
приятел ми прати линк
към български аукционен сайт

позвъниха ми няколко минути
след като кликнах купи

”извинявайте
безпокоя ви във връзка с един бастун”
засмях се
притесних събеседника

истински поисках такъв бастун
когато преди пет-шест или седем години
прочетох метеорите на мишел турние

любимият ми герой в книгата е
александър сюрин по прякор фльорет
сюрин означава кама
фльорет означава шпага

„и тъй като днешните обичаи не позволяват човек да ходи с шпага на хълбока, аз се въоръжих с невидими хладни оръжия, събирайки колекция от бастуни-шпаги. притежавам деветдесет и седем досега и не смятам да спирам дотук. ценността им се определя от тънкостта на калъфа и от съвършенството на сцеплението. най-грубите остриета обитават огромни облицовки – същински тояги на цивилни полицаи, - в които се втъкват само със сила. ала най-добрите бастуни са гъвкави като тръстика. абсолютно по нищо не може да се предположи, че те крият триъгълно, леко като перце острие. то се освобождава или чрез натиск на палеца върху тайно лостче, или чрез завъртане на дръжката. самата дръжка може да бъде от резбован абанос, сребро, еленов рог, слонова кост или да изобразява от бронз гола жена, птича, кучешка или конска глава. по-усъвършенстваните, когато се вадят, разполагат с по две стоманени пръчици, които изникват перпендикулярно на острието и образуват по този начин нещо като гарда.
моите шпаги-бастуни са мои дъщери, те са моите лични, девствени пазителки – засега никоя от тях не е убила никого, поне откакто аз съм им стопанин. не бих ги съхранявал, ако не бях убеден, че ще изникне сгоден случай и ще се наложи извършването на любовния и смъртоносен акт, свързващ шпага и двама мъже. затова не пропускам установения обичай да подбирам внимателно поредната си другарка, преди да изляза на нощен лов. любимката ми се нарича фльорет – също като мен самия в „тавор” – и острието й от синкава толедска стомана с три улейчета е тънко, същинско жило. като годеница я улавям под ръка единствено през вечерите помрачени от предчувствие. когато настъпи нощта на изпитанието, тя ще бъде моя едничка съюзница, едничка приятелка и аз не ще рухна, преди да е осеяла настилката с телата на моите убийци.”

”на по-другия ден научихме от пресата, че в складовете за фъстъци на доковете са открити три окървавени трупа. двама араби с пронизани от шпага сърца и европеец със седемнадесет рани от нощ, от които поне четири смъртоносни. лишеният от пари европеец бил принуден да се защити от нападателите с бастун-шпага, открит впоследствие до него… присъствието му в казабланка се обяснявало със стопанисването на сметището при черната могила аин-диаб.”

естетика на боклукчийския денди

”понятието е нещо повече от предмета, а представата за понятието е нещо повече от самото понятие. вследствие на това имитацията е нещо повече от имитирания предмет, защото представлява самия предмет плюс усилието за имитирането, в което се съдържа възможността за следващо възпроизводство, а при него към качеството ще бъде прибавено количество.
затова що се отнася до мебели и предмети на изкуството, винаги предпочитам имитациите пред оригиналите, имитацията представлява осмислен, овладян, интегриран оригинал, подлежащ на размножаване, с други думи – осъзнат и одухотворен. имитацията не представлява интерес за тълпата от ценители и колекционери, а и търговската й стойност е много по-ниска от стойността на оригинала, но за мен това е допълнително предимство. обществото не би пожелало да я съхрани, тя ще отиде на бунището, а именно в ръцете ми.
в парижкото ми обиталище няма нито един автентичен предмет – като изключим може би колекцията от бастуни-шпаги…”

за съжаление
или пък не
моят бастун
е имитация абсолютна реплика
и напълно в духа на идеите
на бодлер юисманс и уайлд от последния параграф –
за естествеността и първенството
на изкуственото и изкуството
но в епохата на тяхната техническа възпроизводимост

островът на мъртвите или за човешките взаимоотношения

Posted by admin - 09/11/10 at 04:11:01 pm

- както му викаме, редовната вечеря на призраците. пият чай, не продумват, а ако някой говори, то това е полковникът, който пък си говори на себе си. гризат курабийки, всички вкупом, та се носи звук като от плъхове на таван.

- и защо й викат вечеря на призраците?

- изглеждат съвсем като призраци… и така я карат вече двайсет години. все едни и същи хора, които приказват едно и също или мълчат, за да не се изложат.

- - -

- ами тогава да беседваме?

- да поговорим за времето, което знаем какво е, да се питаме как сме, което също знаем… предпочитам мълчанието, тогава чуваш мисли и виждаш миналото; тишината не може да скрие нищо… а думите могат. онзи ден четох, че различията в езиците наистина възникнали у примитивните народи с цел да прикриват племенните им тайни от другите; езиците са следователно шифър и онзи, който намери ключа за него, ще ги разбира навред по света, без това да означава, че в тези тайни не може да се проникне и без ключ…

- - -

- кажи, защо родителите ти седят там тъй смълчани, без да отронят поне една дума?

- защото няма какво да си кажат, защото единият не вярва на онова, което чува от другия. баща ми го изрази така: за какво да си говорим, след като не можем да се измамим взаимно?

аугуст стриндберг

час на смъртта

Posted by admin - 09/11/10 at 04:11:31 pm

има ли
няма ли
значение
дали ще знаеш
къде кога как
или от какво
дали ще е
вкъщи вдругиден
болест кола отрова
гръмотевица пожар
или административна грешка

няколко години повече
или по-малко
ще променят ли нещо

ще има ли
ще няма ли
значение
дали ще е трагично или смешно

като хамлет ли ще е
или като анимационен филм

кадър с теб тук
на следващия те няма
липсваш накрая в надписите

споменът за теб остава жив
опечаленото човечество също

юнски ден през ноември

Posted by admin - 06/11/10 at 11:11:35 am

Един господ знае защо го обичаме толкова, сами си го представяме, измисляме си го, създаваме го, разрушаваме го и в следващата секунда отново го сътворяваме; но същото правят и най-последните повлекани, и най-презрените бедняци, които, седнали на нечии чужди стьлби, пият чашата на своето падение; и никой закон, тя бе уверена, не може да ни преследва заради това: ние всичка обичаме живота. Погледите на хората, техните походки, леки, тежки или провлачени; врявата и шума: каретите, автомобилите, омнибусите, фургоните, хората-сандвичи, които тътрят крака и от време на време се завъртат; уличните духови оркестри, латерните, победната, звънка, пронизително гръмка песен на аероплана в небето; всичко това обичаше тя; живота, Лондон, този миг от юни.

…все още обгърнати от нежната мрежа на сивосинкавия утринен въздух, която с напредването на деня щеше да се вдигне и да освободи място върху техните игрища и полета за пъргавите кончета, чийто нозе, едва допрели земята, отново литват нагоре, за буйните младежи, за веселите, облечени в прозрачни муселиновн рокли момичета, излезли въпреки ранния час да потичат със смешните си рунтави кученца, макар и да бяха танцували цяла нощ; въпреки ранния час разсъдливи възрастни дами летяха с автомобилите си по някакви свои тайнствени дела; бижутерите се суетяха около витрините си, подреждаха пръстените с изкуствени и естествени диаманти, красивите старинни синьозеленикави брошки в обковка от осемнайсети век, за съблазън на американците (не, трябва да бъде по-пестелива, не бива безразсъдно да купува подаръци за Елизабет), но и тя, която обича тези неща с някакво нелепо постоянство, която се чувствува свързана с тях, тъй като по време на династията Джордж нейните деди са били придворни, и тя довечера ще блести и озарява, довечера на своя прием. Ала колко странна и се стори тишината на влизане в парка; маранята; жуженето; бавно плуващите щастливи патици; клатушкащите се гушести птици; и изведнъж…

вирджиния улф

Search