островът на мъртвите или за човешките взаимоотношения
Posted by admin - 09/11/10 at 04:11:01 pm
- както му викаме, редовната вечеря на призраците. пият чай, не продумват, а ако някой говори, то това е полковникът, който пък си говори на себе си. гризат курабийки, всички вкупом, та се носи звук като от плъхове на таван.
- и защо й викат вечеря на призраците?
- изглеждат съвсем като призраци… и така я карат вече двайсет години. все едни и същи хора, които приказват едно и също или мълчат, за да не се изложат.
- - -
- ами тогава да беседваме?
- да поговорим за времето, което знаем какво е, да се питаме как сме, което също знаем… предпочитам мълчанието, тогава чуваш мисли и виждаш миналото; тишината не може да скрие нищо… а думите могат. онзи ден четох, че различията в езиците наистина възникнали у примитивните народи с цел да прикриват племенните им тайни от другите; езиците са следователно шифър и онзи, който намери ключа за него, ще ги разбира навред по света, без това да означава, че в тези тайни не може да се проникне и без ключ…
- - -
- кажи, защо родителите ти седят там тъй смълчани, без да отронят поне една дума?
- защото няма какво да си кажат, защото единият не вярва на онова, което чува от другия. баща ми го изрази така: за какво да си говорим, след като не можем да се измамим взаимно?
аугуст стриндберг
No Comments yet
RSS feed for comments on this post. TrackBack URI
Sorry, the comment form is closed at this time.
Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds.
Valid XHTML and CSS.