бастун с кинжал или шпага



отдавна желаех да имам такъв бастун
поредната безумна идея
която ме караше
и все още ме кара
да се усмихвам и да бъда весел
също както мисълта за събиране
и самото събиране
на патици значки камъчета и играчки

разглеждал съм десетки подобни
но внезапно реших да си взема този
когато преди няколко дни
приятел ми прати линк
към български аукционен сайт

позвъниха ми няколко минути
след като кликнах купи

”извинявайте
безпокоя ви във връзка с един бастун”
засмях се
притесних събеседника

истински поисках такъв бастун
когато преди пет-шест или седем години
прочетох метеорите на мишел турние

любимият ми герой в книгата е
александър сюрин по прякор фльорет
сюрин означава кама
фльорет означава шпага



„и тъй като днешните обичаи не позволяват човек да ходи с шпага на хълбока, аз се въоръжих с невидими хладни оръжия, събирайки колекция от бастуни-шпаги. притежавам деветдесет и седем досега и не смятам да спирам дотук. ценността им се определя от тънкостта на калъфа и от съвършенството на сцеплението. най-грубите остриета обитават огромни облицовки – същински тояги на цивилни полицаи, - в които се втъкват само със сила. ала най-добрите бастуни са гъвкави като тръстика. абсолютно по нищо не може да се предположи, че те крият триъгълно, леко като перце острие. то се освобождава или чрез натиск на палеца върху тайно лостче, или чрез завъртане на дръжката. самата дръжка може да бъде от резбован абанос, сребро, еленов рог, слонова кост или да изобразява от бронз гола жена, птича, кучешка или конска глава. по-усъвършенстваните, когато се вадят, разполагат с по две стоманени пръчици, които изникват перпендикулярно на острието и образуват по този начин нещо като гарда.
моите шпаги-бастуни са мои дъщери, те са моите лични, девствени пазителки – засега никоя от тях не е убила никого, поне откакто аз съм им стопанин. не бих ги съхранявал, ако не бях убеден, че ще изникне сгоден случай и ще се наложи извършването на любовния и смъртоносен акт, свързващ шпага и двама мъже. затова не пропускам установения обичай да подбирам внимателно поредната си другарка, преди да изляза на нощен лов. любимката ми се нарича фльорет – също като мен самия в „тавор” – и острието й от синкава толедска стомана с три улейчета е тънко, същинско жило. като годеница я улавям под ръка единствено през вечерите помрачени от предчувствие. когато настъпи нощта на изпитанието, тя ще бъде моя едничка съюзница, едничка приятелка и аз не ще рухна, преди да е осеяла настилката с телата на моите убийци.”


”на по-другия ден научихме от пресата, че в складовете за фъстъци на доковете са открити три окървавени трупа. двама араби с пронизани от шпага сърца и европеец със седемнадесет рани от нощ, от които поне четири смъртоносни. лишеният от пари европеец бил принуден да се защити от нападателите с бастун-шпага, открит впоследствие до него… присъствието му в казабланка се обяснявало със стопанисването на сметището при черната могила аин-диаб.”

естетика на боклукчийския денди

”понятието е нещо повече от предмета, а представата за понятието е нещо повече от самото понятие. вследствие на това имитацията е нещо повече от имитирания предмет, защото представлява самия предмет плюс усилието за имитирането, в което се съдържа възможността за следващо възпроизводство, а при него към качеството ще бъде прибавено количество.
затова що се отнася до мебели и предмети на изкуството, винаги предпочитам имитациите пред оригиналите, имитацията представлява осмислен, овладян, интегриран оригинал, подлежащ на размножаване, с други думи – осъзнат и одухотворен. имитацията не представлява интерес за тълпата от ценители и колекционери, а и търговската й стойност е много по-ниска от стойността на оригинала, но за мен това е допълнително предимство. обществото не би пожелало да я съхрани, тя ще отиде на бунището, а именно в ръцете ми.
в парижкото ми обиталище няма нито един автентичен предмет – като изключим може би колекцията от бастуни-шпаги…”

за съжаление
или пък не
моят бастун
е имитация абсолютна реплика
и напълно в духа на идеите
на бодлер юисманс и уайлд от последния параграф –
за естествеността и първенството
на изкуственото и изкуството
но в епохата на тяхната техническа възпроизводимост

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.