първи парижки гледки

първата снимка която направих
под първия от десетките коктейли
дъжд и сняг
който падаше
без да бъде забелязан
и без да буди мисъл за прибиране

фигурата на меланхолично веселия
шут и арлекин
е направена единствено от папиемаше
от кристоф гусо

много други хубави негови неща
има в галерията madame des vosges
до площад де вож

постоянно неувяхващи лалета
от порцелан и дърво

единственият красив заместител
на тленните цветя

тази бяла акация
е най-старото дърво в париж

преди е била по-висока и дебела
ала през първата световна война
до нея пада бомба

в момента бетонни колони
й служат като патерици

на табелата пред нея пише
че е засадена през 1602
но на други места
се споменава датата 1636
/втората ми звучи по-реалистично/

латинското й наименование е robinia
по името на жан робен
/аптекар знахар и билкар
на трима френски крале/
който я донесъл във франция

явно не на всички дейвид лашапел
им е забавен с безумията си

в момента има
голяма негова ретроспектива
в la monnaie de paris
/музеят на френския монетен двор/

в казана има
гривни брошки
огърлици колиета
пръстени и гривни

в казана не плуват
пръсти китки и шии
работят с материал на клиента

ямата беше затворена

в повечето паркове и градини
кипи подготовка за пролетта и лятото

играчи на шах в люксембургската градина

дърво без клони
до купола на инвалидите 

какво би снимал сега брасай

публичният дом сузи
отдавна е изчезнал

на негово място в момента
е нощният клуб
о мантра

няма да се случи

знам как да продължа

ходих с часове
залъгвах себе си
не и умората
не и решението

седя на пейка
гледам нотр дам
до мен е най-старото дърво в париж

бяла акация
с отровни листа и кора
засадена през 1636

нарича се робиня
на името на човека
който я пренесъл от новия свят

ставам
свивам вляво
по улица данте

един магазин
се казва казана
продават гердани огърлици колиета

заведението до него
е японско
на име дзеняма

в мен нещо се отваря
когато виждам
жълтата табела данте

сервират спагети
под звуци
от сонати на скарлати

гражданинът к.
със сив костюм
който скрива гърбицата

дърпа въжетата
бие камбаните
тихо е

защото не всеки
трябва да чуе
този звук

въздухът се стяга
около врата
готов да се счупи като клон

не е като да слагаш бижу
или да навиваш спагети
около вилица

струва ми се неизбежно
лабиринтът е без изход
нишката се скъса

не робувам на надеждата
чаршафите и леглата ни
да бъдат свързани отново

кръгът от възможности
е стеснен с възел
когато
гледам нотр дам
и срещу мен
е най-старото
дърво
в париж

 

- - -

кратката поема
ще бъде прочетена
но не от мен
тази вечер
в яйцето в су
където от 19 часа
започва адdicted
12 часа текстове и музика
посветени на данте и неговия ад

ще участват
марица колчева
момчил миланов
иван ланджев
красимира джисова
петър чухов
ясен атанасов
вбв
мария калинова
камелия спасова
марин бодаков
лора шумкова
николай атанасов
надежда радулова
тодора радева
яница радева
тодор тодоров

за фотография на брасай

фотографията на унгареца брасай
е от нощен париж - първия му албум от 1933

тя хваща един типичен нощен момент
във френската столица от началото на ХХ век

мъж с борсалино
и вдигната яка на балтон

лицето му не се вижда
обърнат е с гръб

само след секунда
ще отвори вратата на публичния дом сузи

който се намира на улица грегоар дьо тур 7
той може да е французин или швейцарец

може да е хемингуей фицджералд
хенри милър или дори самият фотограф

/брасай е написал биография на милър/

това няма значение
защото посещението на публичен дом

по време на лудите години в париж
е ежедневен и еженощен акт

не е проява на ексцентричност или ненормалност
част е от порядките и начина на живот

убежищата за наслада не са незаконни
съществуването им даже е поощрявано

одобрявано е от закона и държавата
над тях не тежи морална присъда

традиционните сексуални норми от епохата
на тази фотография са прекрачвани и по-публично

не само в затворени пространства
има множество фотографии и филми

за фантасмагорични в прелестта си
и ексцесивни в разюздаността си

улични партита концерти
празненства и паради

заглавието на фотографията е дом на илюзията
защото може би почти прекрачилият прага

обърнат с гръб мъж съвсем скоро ще попадне в нова
не само социална и сексуална но и драматургична ситуация

завесите от кадифе по прозорците и стените
питиетата възрастната и арогантно артистична мадам

предразполагащите жени ще го увлекат в илюзия
която ще доведе до малката смърт

до сексуалната халюцинация на телата
преминаваща в екстаз и изстъпление

брасай казва че
„нощта не показва нещата а ги предполага

тя ни притеснява и изненадва със странността си
освобождава сили в нас които през деня

са доминирани от разума ни”
идеята за нощта като за противоположното пространство

е не само явна и древна
а и вечна

тя пронизва античността средновековието
ренесанса романтизма и настоящия момент

нощният сексуален театър за който посетителят
ще си купи билет ще му предложи

кратковременно удоволствие
което докато трае

ще е пълноценно и устойчиво
непоклатимо в опиянението си

истинският любовен дом
е на края на света

публичният дом е негов успокояващ заместител
и краят на света не изглежда толкова далечен

тази нощна фотография ме отвежда
и някъде другаде

през януари 1933
когато е направена снимката

хитлер става канцлер на германия
змийското яйце започва да се мъти

свободата на ваймарската република
с нейните декадентски кабарета

и възвишени публични домове
ще бъде заменена

с илюзорна и фалшива идеология
от която ще се излюпи смърт за тези

които не споделят истината й
мислейки за това погледът ми е привлечен

от натрапчивото число 7
на входната врата на сузи

нацистите извършват всичките седем гряха
добавят и някои нови към списъка

и не позволяват влизането
напълно заключват и изхвърлят ключа

за всеки дом на илюзията
истината и заблуждението

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.