няма да се случи

знам как да продължа

ходих с часове
залъгвах себе си
не и умората
не и решението

седя на пейка
гледам нотр дам
до мен е най-старото дърво в париж

бяла акация
с отровни листа и кора
засадена през 1636

нарича се робиня
на името на човека
който я пренесъл от новия свят

ставам
свивам вляво
по улица данте

един магазин
се казва казана
продават гердани огърлици колиета

заведението до него
е японско
на име дзеняма

в мен нещо се отваря
когато виждам
жълтата табела данте

сервират спагети
под звуци
от сонати на скарлати

гражданинът к.
със сив костюм
който скрива гърбицата

дърпа въжетата
бие камбаните
тихо е

защото не всеки
трябва да чуе
този звук

въздухът се стяга
около врата
готов да се счупи като клон

не е като да слагаш бижу
или да навиваш спагети
около вилица

струва ми се неизбежно
лабиринтът е без изход
нишката се скъса

не робувам на надеждата
чаршафите и леглата ни
да бъдат свързани отново

кръгът от възможности
е стеснен с възел
когато
гледам нотр дам
и срещу мен
е най-старото
дърво
в париж

 

- - -

кратката поема
ще бъде прочетена
но не от мен
тази вечер
в яйцето в су
където от 19 часа
започва адdicted
12 часа текстове и музика
посветени на данте и неговия ад

ще участват
марица колчева
момчил миланов
иван ланджев
красимира джисова
петър чухов
ясен атанасов
вбв
мария калинова
камелия спасова
марин бодаков
лора шумкова
николай атанасов
надежда радулова
тодора радева
яница радева
тодор тодоров

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.