за фотография на брасай

фотографията на унгареца брасай
е от нощен париж - първия му албум от 1933

тя хваща един типичен нощен момент
във френската столица от началото на ХХ век

мъж с борсалино
и вдигната яка на балтон

лицето му не се вижда
обърнат е с гръб

само след секунда
ще отвори вратата на публичния дом сузи

който се намира на улица грегоар дьо тур 7
той може да е французин или швейцарец

може да е хемингуей фицджералд
хенри милър или дори самият фотограф

/брасай е написал биография на милър/

това няма значение
защото посещението на публичен дом

по време на лудите години в париж
е ежедневен и еженощен акт

не е проява на ексцентричност или ненормалност
част е от порядките и начина на живот

убежищата за наслада не са незаконни
съществуването им даже е поощрявано

одобрявано е от закона и държавата
над тях не тежи морална присъда

традиционните сексуални норми от епохата
на тази фотография са прекрачвани и по-публично

не само в затворени пространства
има множество фотографии и филми

за фантасмагорични в прелестта си
и ексцесивни в разюздаността си

улични партита концерти
празненства и паради

заглавието на фотографията е дом на илюзията
защото може би почти прекрачилият прага

обърнат с гръб мъж съвсем скоро ще попадне в нова
не само социална и сексуална но и драматургична ситуация

завесите от кадифе по прозорците и стените
питиетата възрастната и арогантно артистична мадам

предразполагащите жени ще го увлекат в илюзия
която ще доведе до малката смърт

до сексуалната халюцинация на телата
преминаваща в екстаз и изстъпление

брасай казва че
„нощта не показва нещата а ги предполага

тя ни притеснява и изненадва със странността си
освобождава сили в нас които през деня

са доминирани от разума ни”
идеята за нощта като за противоположното пространство

е не само явна и древна
а и вечна

тя пронизва античността средновековието
ренесанса романтизма и настоящия момент

нощният сексуален театър за който посетителят
ще си купи билет ще му предложи

кратковременно удоволствие
което докато трае

ще е пълноценно и устойчиво
непоклатимо в опиянението си

истинският любовен дом
е на края на света

публичният дом е негов успокояващ заместител
и краят на света не изглежда толкова далечен

тази нощна фотография ме отвежда
и някъде другаде

през януари 1933
когато е направена снимката

хитлер става канцлер на германия
змийското яйце започва да се мъти

свободата на ваймарската република
с нейните декадентски кабарета

и възвишени публични домове
ще бъде заменена

с илюзорна и фалшива идеология
от която ще се излюпи смърт за тези

които не споделят истината й
мислейки за това погледът ми е привлечен

от натрапчивото число 7
на входната врата на сузи

нацистите извършват всичките седем гряха
добавят и някои нови към списъка

и не позволяват влизането
напълно заключват и изхвърлят ключа

за всеки дом на илюзията
истината и заблуждението

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.