възможността за остров трябва да може да плува

след почти досадната
и не особено екзалтираща
перфектност на младия джойс
зачетох възможност за остров на мишел уелбек

откровен циничен обективен субективен
усещах органично остаряването и омразата на героя в книгата
в нея имаше равно количество:
сперма и сълзи
секс и любов
цинизъм и патетика
себеотдаване и егоизъм
живот и самоубийство
преди и много след

мисля си жалко ли е че имаме само един живот

по-скоро е жалко когато това:

“когато любовта е проста,
когато всичко те вълнува -
във времето навярно съществува
възможността за остров.”

жалко е когато горното
островът и възможността
се удавят в океана от лайна

харесва ми и стилът на уелбек
или по-скоро липсата на такъв
недодяланото дървено писане
което обаче е непринудено и откровено
без ненужни виртуозни пируети

въпреки че обичам набоков
и този пасаж ми хареса:
“набоков е сбъркал с пет години. повечето мъже не харесват периода преди пубертета, а този след него. все едно той не е много добър писател.
аз никога не съм понасял този посредствен и превзет псевдопоет, неумел имитатор на джойс, но лишен дори от шанса да притежава особения устрем на налудничавия ирландец, който ти позволява да преглътнеш струпването на тромави фрази. глетаво маслено тесто, ето какво ми напомняше стилът на набоков.”

надявам се когато потъна по-дълбоко в джойс да усетя тази лудешка устременост
и тя да ме повлече след себе си
до състояние на литературен делириум
/трябва да призная че джойс ме разсмя и развесели доста пъти
разбирам хумора контекста иронията опълчването срещу църква и семейство
както и едновременната любов и омраза към родната страна
но това разбиране не отвори никаква врата
за да влезе книгата наистина под кожата ми/

даже тази случайна алитерация -
все пак е заради превода -
ми хвана погледа:
“лично аз, изправен срещу безкрая, се чувствах като като мушица върху мушамата на масата.”

тези дни си взех всичките книги които съм запазвал последните месеци в една книжарница
много цветаева
джеймс олдридж
сара бернар
пореден интересен речник
и история на сюрреализма на морис надо

исках да разбера нещо за надо
оказа се любопитен и важен човек
роден е през 1911 и не само е жив
но е и активен
вече 42 години е издател на la quinzaine littéraire
но е бил и редактор в много издателства
на него дължим откриването и издаването на важни и любими автори:
ролан барт
жорж батай
бекет
жорж перек
(http://home.arcor.de/jean_luc/Deutsch/Palindrome/perec.htm
това е палиндром на перек включващ 1247 думи)
и много други
включително и мишел уелбек

вчера стана ясно:
догодина по това време може да съм в париж

ще има хубави филми на филм феста

разходките и разговорите с една поетеса
определено ми харесват
почти колкото писмата и картичките й

и последен линк
http://www.kultura.bg/article.php?id=13915
рецензия на кристин димитрова за портрети отблизо
стихосбирката на мария василева

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.