най-хубавото което имам

червени стени с портрети по тях
тъжно в погледа
разляти капки по пода и по дънките
и така нататък

най-ниската точка на деня
обичам те и потръпвам
зле ти е е меко казано
не си леля
ти си най-…. не в града а навсякъде

иначе всичко е бозаво
черешката на цялата тази боза
звездата която свети не като от елха
ами направо от витлеем
е снегът и вятърът
а аз съм без шал
а ти пък не си мърдаш от чина

никакво училище
само залепям върху амбалажната
хартия в стаята по литература
/целият кабинет е опакован по този начин/
една изплюта топла дъвка
поставям я така че да покрива
едно нарисувано зърно на уродска женска гърда
зърното съвпада с ключа на лампата

имаше и среща на писателите от бърза литература
смешки - избрали ме за говорител и тн
сериозното е че доста ще четем през февруари и март

остава ми лош послевкус
много странно възприемам нещата
или не е странно -
такава ми е просто първичната и естествена реакция

сега най-сетне вечерях

преди малко говорих с теб
заедно сме и дълбока връзка и истински неща
така е
изтръпващо и потръпващо хубаво е
не мога да пиша за това

стига за днес

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.