Стефан Иванов

краят на аугуст в края на октомври

Posted by admin - 28/10/07 at 10:10:17 am

постановката летене която гледах онзи ден
формално беше добра но
думите сякаш увисваха и бяха ледени
без онзи огън на реалност който те кара да им вярваш
думите бяха ледени висулки
добре написани думи но далечни
не дълбаят не топлят
не те разкъсват раздробяват

в постановката стриндберг в дамаск
думите бяха разтапящи се висулки
които падат разбиват се на десетки парчета
и те плашат
с истерията си
с налудност някаква
с преувеличенията
със стремежа за метаморфоза
да станеш друг да бъдеш с друга
и с убедеността
че равносметката на живота е невъзможна
че сметките в живота не излизат
че картите от колодата са пръснати
и пасиансът също не излиза
колкото и пациентът да е търпелив
да го реди и пренарежда

единственото което все пак
и едва накрая
излиза и си тръгва бавно
като траур
е животът -
провален
с болна простата
и последното което прави
е да ти представи
премиерата на собствената ти смърт

по едно време усетих -
мога да гледам още часове наред

когато свърши скочих прав и ръкоплясках
краката ми трепереха
после си сложих очилата
усетих че телефонът ми звъни
исках да изляза да няма хора
да се оставя да ме бутат остатъците от вълните на пиесата
да ми бъде разпенено отвътре
да съм мълчалив отвън
да пуша

трябваше ми към половин час за да се събера
и да не се държа наежено и дръпнато с хората наоколо
да комуникирам както е редно за делничен диалог

после празнувахме имен ден с ден закъснение
в къща в малинова долина

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Search